Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Пазарджик - 25
Номер на фонд:	507К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Такев, Михаил (Михаил Такев Юнаков) (1864 –1920)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Такев, Михаил (Михаил Такев Юнаков) (1864 –1920)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Михаил Такев е роден на 4 март 1864 г. в Пещера. Началното си образование получава в Пещера, след което завършва гимназия в Пловдив. От 1880 до 1882 г. работи като учител в родния си град. През 1882 г. постъпва във Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война се включва като доброволец в 7-ми Преславски полк и участва в боевете за Пирот. Награден е с орден за храброст. На 9 август 1886 г. е извършена детронацията на княз Ал. Батенберг. Михаил Такев участва в преврата и като старши на юнкерския конвой съпровожда княза до гр. Рени. За тези деяния е разжалван и лежи за кратко време в затвор, а после е изпратен в 3-ти конен полк. Една година по-късно е произведен в чин подпоручик и назначен в 3-ти артилерийски полк. През 1890 г. е уволнен от войската поради лъжливо обвинение за съучастие в заговора на майор К. Паница. Същата година заминава за Франция да следва право. За две години завършва образованието си и се завръща в България. Започва адвокатска практика в Пазарджик. През есента на 1894 г. е избран за народен представител. В този период от политическата му дейност се чувства силното влияние на възприетите във Франция идеи за свобода, демокрация, народовластие. Когато през 1896 г. Петко Каравелов образува Демократическата партия, Такев застава твърдо зад него и до края на живота си е един от видните лидери на партията - подпредседател на Централното бюро, деен разпространител на идеите й, организатор на влиянието й сред хората. От това време датира и познанството му с Алеко Константинов. На 11 май 1897 г. край Пазарджик, при опит за убийство на Такев, загива Алеко Константинов. През 1899 г. М. Такев сключва брак с Райна Кьосеиванова, внучка по майчина линия на Петър Горанов - председател на революционния комитет в Батак по време на Априлското въстание. Един от братята й, Георги Кьосеиванов, е министър-председател на България през 1936 - 1940 г. Постепенно М. Такев се налага на политическата сцена. В Народното събрание е с малки прекъсвания почти 25 години. Притежава природен ораторски дар. На митинги и събрания си служи с жив и образен език. Не са малко съвременниците на Такев, които го считат за голям демагог. Привържениците му са на обратното мнение. Един от тях пише: "Такев не лъжеше, но имаше приоми и похвати, които противниците му таксуваха за демагогски". В политическата си кариера Такев претърпява и хвалебствия, и ругатни. Към всичко това се отнася с разбирането за неизбежността на подобни обрати. Както той се изразява: "Народ! Днес ти вика ура, утре - долу. Всичко е дали ние знаем какво сме длъжни и какво правим." М. Такев става за пръв път министър-председател на вътрешните работи в правителството на Ал. Малинов (16 ян. 1908 – 5 септ. 1910 г.). От 5 септ. 1910 до 16 март 1911 г. е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Правителството на Ал. Малинов постига един значим успех - обявява на 22 септ. 1908 г. Независимостта на България. След продължителни преговори се решава и въпроса за правата на собственост на Източните железници. България заплаща 82 млн. лв. на Турция. Русия поема разликата от 43 млн. лв. за сметка на турски задължения. По време на Балканската и Първата световна война М. Такев за кратко време е на фронта като доброволец. Когато правителството на В. Радославов и цар Фердинанд ориентира България към Тройния съюз, М. Такев се противопоставя на тези намерения в печата и в Народното събрание. Като министър на вътрешните работи (21 апр. 1918 - 28 ноем. 1918 г.), на него се пада неблагоприятната задача през септември 1918 г. да спре разбунтувалите се войници. Във Владайското дефиле се пролива излишно българска кръв. На 24 ян. 1920 г. Михаил Такев е прострелян в родния си град Пещера от анархиста Георги Донски.
История на фонда:	Документите от фонд "Такев, Михаил" постъпват в Държавен архив - Пазарджик през 1972 г. като дарение на Люба Георгиева Такева, снаха на М. Такев. Отбелязването на 130-та годишнина от рождението на М. Такев през 1994 г. стана повод фондът да се обогати. Димитър Такев, внук на М. Такев направи ново дарение на архива - документи от частния архив на дядо си. Между тях са свидетелство за награждаването на М. Такев с възпоменателен медал за участие в Първата световна война, спомени за него, шаржове, богат снимков материал, стенографските дневници на Народното събрание от 1895 - 1901 г. и други. Фондът се обогати и с печатни материали в резултат на проучванията на специалистите от архива в библиотеките "Св. св. Кирил и Методий" - София, "Иван Вазов" - Пловдив, "Н. Фурнаджиев" - Пазарджик и историческите музеи в Пещера и Пазарджик. Включени са и документите от юбилейното честване. Към тях се отнася и документалния телевизионен филм за М. Такев, изработен със съдействието на Демократическата партия. Членовете на семейство Иван Михайлов Такев имат вродено чувство към историята и съумяват да съхранят през годините доста голяма част от личния архив на М. Такев. Запазените биографични материали отразяват краткия му, но изпълнен с премеждия личен живот. Печатните и изобразителни материали, кореспонденцията разкриват М. Такев като изтъкнат деец на Демократическата партия, енергичен държавник в двете правителства на Ал. Малинов, надарен оратор и защитник на българското население в Македония от сръбските и гръцки издевателства по време на Балканските войни. Чрез публицистичните му изяви се проявява и неговата политическа далновидност. В ръкописите и статиите си посочва несъстоятелността на провежданата от българските правителства политика, довела България до две национални катастрофи. Документите са в добро състояние и в по-голямата си част са оригинали.
Характеристика на документите:	Удостоверение за раждане и свидетелство за женитба (1899; 1904); Некролог от семейство Такеви и родственици по повод убийството на Михаил Такев (1920); Съболезнователна телеграма от председателя на организацията на Демократическата партия във Фердинанд (Монтана) (1920); Обвинителен акт от II-ри Пловдивски полеви военен съд срещу Георги Николов Донски за убийството на Михаил Такев (1920); Свидетелство от Министерството на войната - София за награждаване на Михаил Такев с възпоменателен медал за участието му в Първата световна война 1915 - 1918 г. (1937); "Дългият, кратък живот" - документален телевизионен филм за М. Такев на Българската национална телевизия (1994); Ръкописи на Михаил Такев - "Върховен момент" - за признаването на цар Фердинанд от Русия (1913); "Фаталните последствия на фаворизацията в армията"; "Възможен ли е мир без свобода?"; "Кой погуби реализираните през 1912-1913 г. идеали на българския народ?"; "Пълно държавно разложение" и др. Бележки за националната катастрофа и Балканската война (1913-1918). Телеграма от Ал. Малинов за приветстване независимостта на България от руския император (1908); Изложение на бежанци от гр. Паланка (Македония) до М. Такев, член на Централното бюро на Демократическата партия за сръбски издевателства над българското население и писмо от него до Министър-Председателя за гоненията на българското население в Македония (1913); Писмо до Царя за положението на I-ва бълг. армия; Писмо от Михаил Такев до Министър-Председателя на Сърбия Никола Пашич по повод забрана да посети градове в Македония; Писма до политически съмишленици, с които се обявява против участието на Демократическата партия в коалицията с цанковистите. Списък на народни представители -членове на Демократическия сговор. Писмо на Ив. Димитров по въпроси, засягащи Демократическата партия; Писма от ген. лейтенант Савов до Министър-Председателя и царя за прекратяване на войната (1913). Манифест към българския народ, подписан от цар Фердинанд и от министрите в кабинета на Ал. Малинов по повод обявяване Независимостта на България; Телеграми от М. Такев, министър на вътрешните работи до софийския градоначалник, окръжните управители и околийските началници в страната за уреждане на всенародни тържества и посрещане на цар Фердинанд по повод обявената Независимост на България (1908). Снимки: като юнкер, министър; с членове на Демократическата партия в Пещера и от митинги в страната; на министрите от кабинета на Ал. Малинов, обявил Независимостта на България на 22 септ. 1908 г. и с цар Фердинанд; от панихида на Алеко Константинов; на простреляния Такев, лобното му място,  от погребението, полагане основния камък на паметника в Пещера, откриване паметниците в Пещера и София и др. (1890-1936). Пощенски картички с ликовете на: първия министерски кабинет на Демократическата партия (1908), Фердинанд и правителството на Демократическата партия при провъзгласяване Независимостта (1908); карикатури на царя и Михаил Такев (1910); Изгледи от Пещера и курорта Свети Константин (1930-1931); Андреев, Димитър (Андро). "Великденска играчка"-дружески шарж, отпечатан в сп. "Българан" на 28 март 1909 г. и Алексиев, Райко. "М. Такев в опозиция" - дружески шарж (1914). Стенографски дневници от сесии на Народното събрание. Издания на Народното събрание (1896-1901). Тапия, издадена със султанско ираде за определяне имотите на църквата "Св. Димитър" в Пещера (1843) и други документи на османо-турски език; Съдебно решение на Френския търговски съд в Константинопол (Истанбул) за прехвърляне на недвижими имоти в земището на Гара Белово (1887); Ситуационен план на р. Стара река с корекцията й (1924)

Оригиналност:	Друго; Копие; Оригинал; Препис; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
	инженерно платно; шарж с молив и темперни бои
Начин на създаване:	Друго; Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
	фотокопие; ксерокопие
Език:	Бълг. ез.; Осм.-тур. ез.; Фр. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:	“Михаил Такев. 1864-1920”. Документална брошура. Пещера, 1994 г. Издава ИК "Витатон" - Пещера. По документи на Държавен архив - Пазарджик, Исторически музей - Пещера и градската организация на ВМРО - Пещера “Михаил Такев. 1864-1920”. Инвентарен опис. Пазарджик, 1995 г. Издава "Държавен архив" – Пазарджик
Сродни фондове:	Вж ф. 13К, оп. 3, а.е. 46, л. 78; 14К, оп. 1, а.е. 38 ,л. 20-22; ф. 26К, оп. 1, а.е. 7, л. 2, 63, 65; ф. 393К, оп. 1, а.е. 7; ф. 429К, оп. 1, а.е. 55; ф. 453К, оп. 1, а.е. 78; 121; ф. 529К, оп. 1, а.е. 137; 144; ф. 531К, оп. 1, а.е. 15; ф. 524К, оп. 1, а.е. 78, л. 97-100; ф. 859, оп. 1, а.е. 126; ЧП 728
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1843 - 1994) Регистриран Документите от фонд "Такев, Михаил" постъпват в Държавен архив - Пазарджик през 1972 г. като дарение от Люба Георгиева Такева, снаха на М. Такев. Отбелязването на 130-та годишнина от рождението на М. Такев през 1994 г. стана повод фондът да се обогати. Димитър Такев, внук на М. Такев направи ново …

Общ брой намерени резултати: 1