Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Пазарджик - 25
Номер на фонд:	562К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Траянов, Теодор Василев (1882–1945)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Траянов, Теодор Василев (1882–1945)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Теодор Василев Траянов е роден на 12.02.1882 г. в Пазарджик в чиновническо семейство. Баща му Васил Траянов работи като съдия и прокурор в градовете Стара Загора, Нова Загора, Пловдив, Силистра, Видин, Трън, София, Цариброд и отново София. Бащата и майката - Елена Траянова - бивша учителка, успяват да дадат на децата си добро образование. Теодор Траянов споделя скитническия живот на родителите си из различни градове на страната, учи с прекъсвания, докато в 1899 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. От есента на 1900 г. продължава образованието си във Виена, където следва архитектура. През 1906 г. той завършва архитектура, без да се дипломира по неизвестни причини, въпреки че подготвя дипломната си работа. В 1907 г. се оженва за Елена Фридрих Петерс и остава във Виена до 1912 г. Връща се България при избухването на Балканската война, в която взема участие. От 1914 г. той отново се връща във Виена. Дълго време работи като културен съветник и първи секретар в българската легация във Виена. През 1921 г. се прибира в България, през 1922 г. работи в българското консулство в Бреслау (Вроцлав). Окончателно се завръща в България през 1923 г., отзован от тогавашното правителство. Установява се в София, но не може да намери никъде работа и се отдава на свободна литературна работа. Едва през 1926 г. е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1933 г. е уволнен "поради съкращение в бюджета". От 1933 до 1937 г. съвсем без работа и това са най-тежките години в живота му. В Австрия Теодор Траянов попада под влиянието на някои съвременни поети и особено на богатата германска класика. Тя упражнява върху поезията му силно влияние. Работата във Виена като дипломат му позволява да опазнае отблизо немската култура, да създаде връзки с някои австрийски писатели, поети и критици и да участва в културния живот на австрийската столица. Във Виенската фолксопера през 1914 г. е поставена приказката "Младият крал" от Оскар Уайлд по драматизация от Траянов, приета с възторг от виенската музикална публика. Във Виена Теодор Траянов създава някои от най-хубавите си поетични творби. Първите му работи се появяват през 1904 г., но името ми става известно в литературните среди през 1905 г., когато излиза стихотворението му "Новий ден" в сп. "Художник", с което поставя началото на българския символизъм. В България Теодор Траянов сътрудничи в редица списания - "Нов живот", "Българска сбирка", "Слънчоглед", "Демократически преглед", "Художествена култура", "Съвременник", "Начало", "Наблюдател" и по-късно в "Звено", "Народна армия", "Везни", "Парнас" и др. Издава стихосбирките си "Regina mortua" (1909), "Химни и балади" (1912) и "Български балади" (1921). През есента на 1922 г. той започва да редактира, отначало подпомаган от Иван Радославов и Людмил Стоянов, а после само от Иван Радославов, сп. "Хиперион", което става орган на българските символисти. На страниците му Траянов публикува голям брой произведения, които влизат в книгите му "Песен на песните" (1923), "Романтични песни" (1926) и "Пантеон" (1934). Публикува и нови, някои от тях основно преработени редакции на стихотворенията от "Regina mortua" и "Химни и балади", събрани в стихосбирката "Освободеният човек" (1929). В "Хиперион" Теодор Траянов помества и свои статии, рецензии, литературни портрети на видни актьори, литературни бележки и др. През целия си живот Т. Траянов запазва интереса си към театъра. През 20-те години, заедно с Боян Дановски и Людмил Стоянов, създават театър "Студия", който по-късно влиза в състава на Народния театър. Умира на 15.01.1945 г. в София.
История на фонда:	Архивните материали в основната си част са предадени от Вера Балабанова през 1971 г. Впоследствие фондът е допълван с предадените материали от дъщерята на поета Иванка, сина му Асен, братята Крум и Трян Тъмен, Лилия Радославова и др. През 1982 г. е извършена нова научно-техническа обработка на фонда по приложената класификационна схема. Първият раздел съдържа документални материали с биографичен характер и статии, спомени, научни съобщения, доклади и други материали, писани за фондообразувателя. Във втория раздел са описани документалните материали от творческата дейност на писателя, подредени по хронология. Писмата и телеграмите са групирани в трети раздел и са подредени по кореспонденти и по хронология. В четвърти раздел са групирани в четири рубрики и подредени по хронология изобразителните документални материали. Петият раздел съдържа материали на негови близки и роднини. Инвентарният опис обхваща всички архивни документи на фонда, оформени в 277 архивни единици с крайни дати 1984 - 1982 г. Направени са някои размествания в подреждането на архивните единици и промени в номерата с оглед по-правилното им използване в инвентарния опис. Включените документи в инвентарен опис №3 са за периода 1910-2019 г. Систематизирани са в 34 (тридесет и четири) архивни единици. Повечето документи са оригинални. Физическото им състояние в добро.   Документалните материали постъпват в отдел „Държавен архив” – Пазарджик през 2018-2019 г. като дарение от д.ф.н. Видка Николова. Същите са й предадени от писателката Вера Балабанова във връзка с изследванията й на творчеството на Теодор Траянов и подготовката на авторски и съставителски книги, статии и публикации, свързани с него. Вера Балабанова е предала и по-голяма част документите, систематизирани в личния фонд на поета в отдел “Държавен архив” – Пазарджик, както и част от вещите, намерили място в постоянната експозиция на поета в архива.
Характеристика на документите:	Свидетелства: кръщелно и за завършено средно образование (1884-1899); Карти: за самоличност и адресна (1937-1942); Брачно свидетелство, грамота за награждаването му с командирски кръст, визитка с последните му думи и подпис, смъртен акт (1942-1945). Статии, литературни страници и спомени за поета от литературни критици, артисти, майстор по шахмат и близки (1927-1982). Доклади от чествания и научни конференции (1970-1982); Аспирантска дисертация (1983). Стихосбирки на Траянов: "Химни и балади" (1912), "Български балади" (1920), "Освободения човек" (1929), "Пантеон" - първо издание (1934), преведени негови стихотворения, шахматна партия, негови преводи и рецензии, сп. "Художник от 1905 г. и сборника "Мак" от 1914 г., негови стихове в: немско издание "Европейска литература" (1934), румънско списание и немски поетичен сборник и други (1905-1966). Кореспонденция (писма и телеграми) до и на Траянов с майка му Елена, Иван Радославов - литературен критик, Дора Дюстабанова - актриса, Вера Балабанова, Николай Лилиев, дъщеря му и др. (1920-1944). Графичен портрет на Траянов от худ. Васил Стоилов (1949), фотокопие на графичен портрет от худ. Борис Георгиев и портрет от худ. Димитър Ризов (б.д.). Фотографии и снимки: лични, дядото и бабата на поета, бащата и майката на поета, с наши и немски писатели, артисти, оперни прими, с Дора Дюстабанова, с книгоиздателя Стоян Атанасов, с Иван Радославов, Моис Бенароя, Вичо Иванов, роднини, с преводача д-р Щамлер, от погребението му (1873-1945); на съпругата му и децата, братята и техните съпруги, на Дора Дюстабанова (в роли, с актриси)  (1898-1965). Факсимиле на афиш от постановка на "Младия крал", по драматизация на Траянов във Виенската фолксопера (1914). Книги от български автори, съвременници на Траянов, подарявани му с автографи (1916-1943). Веществени материали: писалката, с която е написал "Пантеон", бюрото и стола от работния му кабинет, лаврово клонче за 60-годишнината, табакера с неговия монограм, посмъртна маска от скулптора Далчев, два бюста - проф. Дудулов и от Конов и други Брошура “Теодор Траянов 1882-1945” и дипляна, издадени от ДА-Пазарджик по повод 40 години от смъртта на поета (1985); Покана, програма, афиш и писмо от Института по литература към БАН за международна научна конференция в София “Теодор Траянов и неговата епоха” по случай 120-годишнината от рождението на поета (2002); Решение №61/31.03.2011 г. на Общински съвет – Пазарджик за учредяване на национални конкурси и награди на имената на Константин Величков, Теодор Траянов и Димитър Бояджиев (2011); Слова на официалната церемония за връчване на първата национална литературна награда на името на Т. Траянов (2011). Траянов, Теодор В. “Пантеон”. Стихосбирка. Първо издание (1934) Писмо от МНП до Теодор Траянов за награждаване с грамота и орден от Н. В. Царя (1942); Статии по повод годишнини на поета (1942, 2001, 2015); Стихотворение от Константин Стефанов, спомен от Лина Грудова и статия от Петър Горянски, посветени на Т. Траянов (1945); Интервю с Вера Балабанова и статия от нея за познанствата с Т. Траянов, Иван Радославов, Г. П. Стаматов, Антон Страшимиров (1991-1992). Книга от Янко Янев с автограф на автора за Теодор Траянов (1927). Превод от Теодор Траянов на драмата “Шутът Тантрис” от Ернст Хардт с нанесени бележки (Б.д.); Преписи и факсимилета на стихотворения от Теодор Траянов с ръкописни бележки от него [1941]. Статии от С. Манолова, Г. Костадинов, Ст. Станчев, Хр. Статев, Ал Беровски, Видка Николова и интервю на Атанас Душков с Теодор Траянов, проф. Щамлер и др. за живота и творчеството на поета [1931-2004); Книга от Иван Радославов “Българска литература 1880-1930”, tрето допълнено издание с авторски материали от съставителя Видка Николова (1992); Покани, плакати и дискове със снимки от представяне съставителската книга на Видка Николова “Пророци на България и Армения. Теодор Траянов и ген. Нъждех”, рецензия за книгата (2018-2019); Библиографска справка за книги на Видка Николова, притежания на библиотеки в Европа, САЩ, Австралия и др., свързани с творчеството на Теодор Траянов [2018]. Писма и илюстровани картички-писма от Т. Траянов до Вера Балабанова (1943-1944); Писмо от художника Борис Георгиев до Теодор Траянов (1934); Писмо от ген. Нъждех до Т.Траянов [Ян. 1941]. Снимки на Теодор Траянов, майката на поета и инж. Панайот Киселков (1910-1944); Графични отпечатъци на графики на Сирак Скитник от първото издание на книгата „Български балади” (1921); Картичка със снимка на Панчо Владигеров и посвещение за поета (1931).   Статии за пребиваването на майор Асен Траянов и работата му във Венецуела [Септ. 1940]; Записи на заповеди от Лозенска популярна банка – София (1943); Графични отпечатъци на портрета на Т. Траянов от Борис Георгиев (Б.д.); Писмо от художника Борис Георгиев до Вера Балабанова (1961); Информация от Вера Балабанова относно историята на табакерата, подарена на Теодор Траянов от арменската общност (1996); Статии от д.ф.н. Видка Николова за проф. Хайнрих-Андрей Щамлер (2019).

Оригиналност:	Друго; Копие; Оригинал; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
	графичен портрет, бюст, посмъртна маска
Начин на създаване:	Друго; Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
	фотокопие, факсимиле, графика, скулптура
Език:	Бълг. ез.; Гр. ез.; Нем. ез.; Фр. ез.; Друг; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
	румънски

Условия за достъп:
Архивни справочници:	Теодор Траянов (1882-1945). Дипляна. Пазарджик, 1985. “Димитър Бояджиев. Теодор Траянов. Никола Фурнаджиев”. Инвентарни описи. Пазарджик, 1988 г. Издава "Държавен архив" – Пазарджик БИБЛИОГРАФИЯ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ ОТ И ЗА ТЕОДОР В. ТРАЯНОВ I. ОТ НЕГО Regina mortua. Стихотворения. С., Гр. Т. Паскалев, 1909. 160 с. Химни и балади. Избрани стихотворения, 1902 - 1909. С., 1912. 176 с. Български балади. С., Хемус, 1921. 48 с. Песен на песните. С., Хиперион, 1923. 24 с. Романтични песни. С., Парнас, 1926. 64 с. Освободеният човек. 1905 - 1911. С., Ст. Атанасов, 1929. 244 с. Пантеон. С., Ст. Атанасов, 1934. 160 с. Земя и дух. 1921 - 1926. Български балади, Песен на Песните. Романтични песни. С., Ст. Атанасов. 1941. 95 с. Избрани стихотворения. Под ред. (и бележки) на Иван Сестримски. Предговор от Людмил Стоянов. С., Бълг. писател. 1966. 399 с. Избрани творби. Под ред. на Иван Сестримски. С., Бълг. писател, 1981. 359 с. Преводи Шилер, Фридрих. Заговорът на Фиеско от Генуа. Републиканска трагедия. Прев. на Теодор Траянов. С., Хемус, 1941. 164 с. II. ЗА НЕГО Арнаудов, Михаил. Българската поезия през 1922 - 1923 г. - Общ годишник за България 1923 - 1925 г., №2, 519-539 с. Балабанова, Вера. Теодор Траянов (Спомени и писма). С., Наука и изкуство. 1980. 164 с. Бенароя, Моис. Теодор Траянов и неговия мир. С., Хиперион, 1926. 196 с. Белева, Лидия. Теодор Траянов и неговите "Български балади" - Пулс, №21, 26.05.1981 г. Богданов, Иван. Теодор Траянов. Кратка история на българската литература. Ч. II. С., Народна просвета, 1970. 370-382 с. Велинова, Ели. Непознатият Теодор Траянов. (Из преписката му с Дора Дюстабанова). Пламък, 1968. №16, 62-65 с. Величков, Константин. Теодор Траянов. Пълно събрание на съчиненията. Том VIII. С., Ст. Атанасов, 1914. 221-226 с. Вечер за поета Теодор Траянов - в. "Септемврийско знаме" (Пазарджик), бр. №58, 19.05.1970. Горянски, Петър. Теодор Траянов. Дни без залези. С., Бълг. писател, 1981. 100-131 с. Гълъбо
Сродни фондове:	Вж ф. 1175, оп. 1, а.е. 19, 70-71; оп. 3, а.е. 33-34, 51; ЧП 600, а.е. 2
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1873-1982) Регистриран Архивните материали в основната си част са предадени от Вера Балабанова през 1971 г. Впоследствие фондът е допълван с предадените материали от дъщерята на поета Иванка, сина му Асен, братята Крум и Трян Тъмен, Лилия Радославова и др. През 1982 г. е извършена нова научно-техническа обработка на фонда…

Инвентарен опис № 2 / / (1931-2012) Регистриран Документалните материали в Инвентарен опис №2 са с крайни дати 1931-2012 г. Те постъпват в Държавен архив (ДА) – Пазарджик предимно от проведени мероприятия по повод годишнини на поета. Богат набор от статии за творчеството на Т. Траянов за периода 1931-1992 г. са предадени като дарение от Димитър М…

Инвентарен опис № 3 / / (1921-2019) Регистриран Включените документи в инвентарен опис №3 са за периода 1910-2019 г. Систематизирани са в 34 (тридесет и четири) архивни единици. Повечето документи са оригинални. Физическото им състояние в добро.   Документалните материали постъпват в отдел „Държавен архив” – Пазарджик през 2018-2019 г. като дар…

Общ брой намерени резултати: 3