Информационна система на държавните архиви
Търсене
Справки
За ИСДА
ДА – Перник
»
Фонд
Фонд
Основна информация
Архив:
ДА – Перник - 26
Номер на фонд:
349К
Елементи на описание за ниво Фонд
Номер на фонд:
Промяна на състояние:
Зачисляване
Ниво на описание:
Фонд
Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:
Родов фонд Пееви (1758–2004)
Хронологичен обхват
Без дата на създаване
Начална дата:
ден:
месец:
година:
Крайна дата:
ден:
месец:
година:
Приблизителна дата:
Обем и носител
Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:
Промяна в наименованието на фондообразувателя:
Пея Степанов (1758-1869) Григорий (Гиго) Пеев (1810-1902) Тако Пеев (1838-1926) Георги Пеев (1877-1940) Здравко Пеев (1915-2004)
История на фондообразувателя
/ биографични данни:
В средата на ХVІІІ век в Знеполието се откроява една фамилия, която в продължение на пет поколения е водач и закрилник на местното население. Представителите на фамилията се отличават с дълбок патриотизъм и разбиране за историзма на времето, в което живеят. Благодарение на тези достойнства до наши дни достига известния в българската историческа наука т. нар. „Знеполски Пеев архив“. Братята Пея Степанов (1758-1869) и поп Ангелко Степанов от с. Ярловци, Трънско поставят началото на родовата история. Занимават се търговия на стада, като търговските им връзки достигат до Самоков, Пирот, Ниш и Цариград. С техни средства е построена през 1835 г. църквата „Св. Вмчк Димитрий“ в с. Ярловци с благоволението на Юсреф паша. Пашата съдейства църквата да бъде покрита с керемиди - строеж, който до този момент не е позволяван за раята в Османската империя. До външната врата на храма е запазен надпис: „Да се знае, кой направи църквата, 1835 г. Пея и Ангелко“. Пея Степанов е силно религиозен човек, ктитор е на четири църкви и владишки представител и екзарх на Знеполието в периода 1852-1869 г. при митрополити Йероним, Нектарий, Антим и Софроний. Григорий (Гиго) Пеев (1810-1902) е син на поп Ангелко Степанов и достоен продължител на делото на Пея Степанов. Животът му е силно свързан с работа по църковния въпрос. Известен е още като страстен деятел за църковно служение на български език. Гиго Пеев и местни първенци отказват да сътрудничат на Пиротския владика Софроний за водене на богослужение на гръцки език и го принуждават да напусне Знеполието. След клевета от местното население пред Мидхат паша, Гиго Пеев, заедно с архимандрит Мисаил Байкушев, Григорий Магеров, Веселин Минчев и свещеник Никодим от с. Насалевци, попадат оковани във вода до коленете зад стените на Нишкото кале. Благодарение на дипломацията и богатството на Гиго Пеев, владиците успяват да се спасят. След този случай духовните лица припознават в негово лице църковен радетел и „почетен Знеполски първенец“. Тако Пеев (1838-1926) е с изключителни заслуги за развитие на просветното дело и национално-освободителното движение в Знеполието. Завършва т.нар. „медресе“, въпреки голямото желание на Пея Степанов да изпрати своя внук в Роберт колеж в Цариград. Юношеските му години преминават в търговския занаят и в самообразоване. Получава като абонамент българските печатни издания „Български книжици“, „Читалище“, „Гайда“, в-к „Исток“ и др. Настолна книга му е донесената от Пея Степанов от Дечанския манастир през 1830 г. „История славенно-болгарског народа из г. Раича историе. В Будиме граде 1801" на Атанасий Нескович. Тако Пеев пръв работи за светското обучение в Трън като привлича учителя Георги Неделев от Панагюрище, който замества килийната с Ланкастъровата система. По време на националната борба за освобождение Тако Пеев, заедно с Гюро Байкушев, Георги Неделев, Димо Петричев и Григория Кокин създават в Трън комитет за подготовка на Априлското въстание през 1876 г. Вероятно по този повод Васил Левски идва в Трън за една нощ, а Димитър Шишков – на няколко пъти при Тако Пеев. Комитетът заседава в манастира „Св. Архангел Михаил“. При започване на Руско-турската война и неизвестността за съдбата на Трънския край Тако Пеев сформира четири башибозушки контрачети, едната начело с него се насочва към Враня, втората с командир Симо Соколов – към Гърделица, между Враня и Лесковец, третата с командир Иван Грънчаров – към Кюстендил и четвъртата, начело с Гиго Мисловщички и Кола Станоев – към Секирните и Радомир. Четите изиграват голяма роля за опазване на този край, за което сръбския крал Милан ІV награждава Тако Пеев със сребърен медал за заслуги. Възползвайки се от факта, че вследствие на военните действия на Руско-турската война Плевен е превзет и руснаците настъпват към София, на 20 декември 1877 г. сърбите започват окупация на околностите на Трън, Цариброд, Сливница, Брезник и стигат почти до Батановци. Тако Пеев емигрира в София, където започва дейност по присъединяване на Знеполието към България. Поддържа връзки с княз Дондуков- Корсаков, намира подкрепа от българския историк проф. Марин Дринов, вицегубернатор на София към момента и от Софийския владика Мелетий. Няколко пъти пътува до Сан Стефано в Главната руска квартира, за да се види с Великия княз Николай Николаевич и да поднесе адрес от трънското население и молба за присъединяване на Трънски окръг към България. Тако Пеев се среща с ген. Анучин в Сан Стефано. Многобройните му телеграми до Берлинския конгрес дават основание на граф Шувалов да се застъпи за каузата на трънчани и на 27 май 1879 г. Трънско се присъединява към Княжество България. Тако Пеев се завръща в Трън, придружаван от ескадрон руски кавалеристи – казаци по нареждане на княз Дондуков – Корсаков и е посрещнат като голям родолюбец от местното население. Георги Пеев (1877-1940) има разнообразна и богата служебна и обществено-политическа дейност. В публицистиката започва да се изявява още на 18 годишна възраст. Сътрудничи на вестниците „Мир“, „Дневник“, „Знаме“, „Изгрев“, редактор – основател на вестници „Поглед“ (1907) и „Народно стопанство“(1904-1907) . По време на Балканската война Георги Пеев е военен кореспондент в щаба на VІІ Рилска дивизия заедно с професорите Йордан Иванов и Атанас Иширков. По това време пише и знаменитите си пътни бележки „До Солун и назад“. Георги Пеев е един от основателите на Дружеството на българските публицисти и писатели, учредено на 20 окт. 1902 г. Няколко поредни години е секретар и подпредседател на дружеството. Дългогодишен член-делегат на Държавни мини „Перник, той е автор на законопроекта за автономия на мини „Перник“ и закона за мините. Народен представител е в няколко поредни Народни събрания. Георги Пеев взема дейно участие в освободителните войни от началото на ХХ век наред с Гоце Делчев (негов кум) и Пейо Яворов (негов шафер). С помощта му се електрифицира Трън, строи се болница, мост между гимназията и сградостроителното училище в Трън, в с. Бусинци – грънчарско училище, в с. Ярловци - каменоделно. Здравко Пеев (1915-2004) завършва гимназиално образование в София. След смъртта на баща си през 1940 г. го замества като секретар на Съюза на минопритежателите. След национализацията започва работа като финансов ревизор към Св. Синод, където се пенсионира през 1975 г. Занимава се с публицистична дейност като сътрудничи на сп. „Духовна култура“, „Църковно-исторически архив“, вестници „Пернишки миньор“ и „Димитровско знаме“. Здравко Пеев опазва и съхранява родовия архив на фамилията Пееви от Трън.
История на фонда:
Състои се от два инвентарни описа, като инвентарен опис № 1 е пресъставен през 2013 г. Документите в Инвентарен опис № 1 обхващат периода 1495-2004 г. и са обособени в 217 а.е. Една част от тях са реставрирани от фондообразувателя, други - предстои да бъдат предоставени за реставрация в лабораторията на Държавна агенция „Архиви“. Документите в инвентарен опис № 2 са обособени в 7 а.е., обработени, съглсно нормативните и методически изисквания.
Характеристика на документите:
Родословно дърво на рода Пееви (Б.д.). Биографичен очерк за Тако Пеев (Б.д.). Открит лист за пътуване до Сан Стефано (1878). Завещания на Здравко Пеев (2004). Сведения на Здравко Пеев за дейността на Пеевата фамилия и запазените документи на предците му; брошура на свещеник С. Йорданов за 100 г. на храма в с. Ярловци, Трънско (1935-1986). Факсимилета на поменика от 1845 г. на Пеевата фамилия от църквата "Св. Димитър" в с. Ярловци, Трънско и на ктиторите Пея и Ангелко (Б.д.). Възпоменателен медал от крал Милан Обренович ІV (1879). Ферман за създаване на българската екзархия, публ. във в-к "Право" (1870). Устав за управление на Българската екцархия (1874). Възвание на Великия княз Николай към българския народ по повод подписването на Сан - Стефанския договор; благодарствен адрес на българския народ до руския император и изразеното в него желание на трънското население, окупирано от сърбите, да бъде да бъде присъединено към българската държава (1878). Слово на Дондуков-Корсаков при откриване на Учредителното събрание в Търново (1879). Обръщения на Александър І за свикване на Велико народно събрание, ІІІ Обикновено народно събрание (1881-1883). Манифести на Александър І: по повод Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885); за обявяване на Сръбско-българската война (1885). Листовка "Заповед към всички турци и християни в Дунавската област" (1868). Договори за учителстване на Аврам Станишев и Христо Грънчаров в Трън (1873-1875). Писма от и до Пея Степанов, Тако Пеев, Гиго Пеев, Георги Пеев, Здравко Пеев и Гига Апосотол, Мисаил Байкушев, Петър Николич, митрополит Антим, поп Костадин иконом, просингел Адагигел, Рангел Станоевич, братя х. Гюрови, Петър Николич, Софийския митрополит Мелетий, Марин Дренов и др. по църковни, търговски и лични въпроси, за сърбизация на трънското население, (1832-1936). Устави, програми, окръжни и декларации на Демократическата партия, Демократически сговор, Народната парния, Радикално - демократическата партия, Български земеделски народен съюз, Прогресивно- радикалната партия и Либералната партия (1893-1924); списъци с изборни резултати, предизборни програми и прокламации (1896-1924). Статии на Георги Пеев във вестници "Народно стопанство", "Мир", "Българска трибуна", сп. "Светлина" и др. (1904-1918). Статии на Здравко Пеев в в-к "Пернишки миньор", сп. "Духовна култура", сп. "Църковно - историческа култура" (1933-1986). Снимки: лични, семейни, от обществено-политическата дейност (1858-1936); ктиторски, стенописи, семейно имущество и реликви (1857-1941), от национално-освободителното движение (1875-1961); на документи от Знеполски Пеев архив, използвани в изложба за 100 г. от Освобождението на България (1987); негативи (Б.д.). Псалтир (1495), църковно-славянски богослужебни книги (1764-1862); Регистър за имуществото на сираци от Трънска кааза (1872).
Оригиналност:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Заверен препис
Копие
Литографно копие
Оригинал
Препис
Хелиографно копие
Циклостил
Чернова
Начин на създаване:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Машинопис
Печатно
Ръкопис
Език:
-- изберете --
-- избери всички --
Бълг. ез.
Англ. ез.
Гр. ез.
Нем. ез.
Осм.-тур. ез.
Пол. ез.
Рус. ез.
Сърбо-хърв. ез.
Тур. ез.
Фр. ез.
Чеш. ез.
Друг
Алб. ез.
Итал. ез.
Араб. ез.
Рум. ез.
Исп. ез.
Лат. ез.
Старобълг. ез.
Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:
-- изберете --
ISAD(G)
БДС
Друго
Списък с описи
Инвентарен опис № 1 / / (1495-2004)
Регистриран
През 1986 г. за пръв път Здравко Пеев посещава Държавен архив (ДА)– Перник, издирвайки документи за инж. Хелмут Брокс. От този момент нататък започва контактът и сътрудничеството между него и служители на институцията с цел приемане на Знеполския Пеев архив за съхранение в Държавен архив – Перник. Д…
Инвентарен опис № 2 / / (1882-1914)
Регистриран
През 1994 г. във връзка с издирване на документи за политическите партии в България, Здравко Пеев предава документи от Знеполски Пеев архив, свързани с политическия живот в Трънско. Те са групирани в три раздела - документи на народната партия; на демократическата партия и на Либералната партия с об…
Общ брой намерени резултати: 2