Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Русе - 30
Номер на фонд:	7К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Родов фонд Оджакови, Петър, Петър, Константин (1834-2011)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Оджаков, Петър Василев (1834-1906); Оджаков, Петър Петров (1889 - 1954); Оджаков, Константин Петров (1922 - 2011)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Роден е на 15 окт. 1834 г. в Лясковец. Първоначално образование завършва в родния си град, а юридическо - в Русия. След завършване на образованието си учителства в Лясковец, Плевен и в Бесарабия. По време на Руско - турската освободителна война е преводач при полевия щаб на Руската действаща армия. След Освобождението е назначен за председател на Окръжен съд - Русе. През 1884 г. е прокурор при Върховния касационен съд. По-късно работи във Видинския и Врачанския окръжен съд. Успоредно със служебната си работа той се занимава с публицистична и обществена дейност. Сътрудничи в "Български книжици" и "България" на Драган Цанков, "Българска пчела" (Браила), "Време", "Право", "Славянско братство" и др. Превежда статии и книги по правни въпроси. Издава и няколко свои книги: "Практическо наставление по френски език" (Браила, 1863 г.), "Начални познания от георгафията по немска метода" (Виена, 1866 г.), "Разни полезни наставления за деца" (Русе, 1866 г.) и др. Подготвя и издава книги и по правни въпроси: "Обичайното и наследствено право", "История на българското право", "Касационно - съдебни ръковоства" и др Умира през 1906 г. Петър В. Оджаков е роден на 15 октомври 1834 г. в Лясковец, където получава първоначално образование. Родителите му са неграмотни. Майка му Пена умира през 1852 г. Бащата Васил Х. Христов Джаков изпраща единствения си син да учи в Галац, след това в Белградската гимназия (1855) и класическата гимназия в Карловац в Австрия (1858). При връщанията си в дома П. Оджаков се включва в съзаклятието на капитан дядо Никола Филиповски (1856). П. Сътрудник е на Георги С. Раковски при издаването на в. „Българска дневница“ (1859). Връща се в родината и е назначен за главен учител и директор на Плевенските общински училища (1858 – 1864). През 1863 г. пише "Звездочетение или кратка астрономия за ученици". Наклеветен от местния владика два пъти е арестуван и лежи във Видинския затвор (1861, 1864). Освободен през 1864 г. Оджаков заминава за Виена и се записва за слушател в университета (1865). От 1867 г. следва в Новорусийкия университет, където през 1870 г. завършва право. Специализира Каноническо право и История на славянското законодателство в Одеския университет. С подкрепата на Славянското благотворително общество “Св. св. Кирил и Методий” в Одеса и секретаря на дружеството проф. В. И. Григорович, през 1871 г. П. Оджаков издава учебник на българските общински училища “Наука за песнотворство и стихотворство” (Одеса, 1871), който посвещава на родителите си. Учител е по български език в с. Комрат, Бесарабия, а по-късно работи като юрист и е секретар на Българското благотворително общество в Кишинев. По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на руските вестници „Одеский вестник“ и “Руский мир”. Автор е на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Член е на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878). Служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България (1878-1879). След Освобождението се установява в Русе. Работи като прокурор, съдия и адвокат. За участието му в държавния преврат от 1881 година, който довежда до временното отменяне на Търновската конституция, пише Захари Стоянов в книгата си “Превратът”. Политическите му възгледи често са критикувани на страниците на в. “Славянин”, редактиран от Тодор Хаджистанчев. П. Оджаков е автор на научни изследвания по българско обичайно право, пише статии по обществени въпроси и пр. Използва псевдонимите “Граф Лукар”, “Оса”. Адвокат е на Наталия Каравелова в делата за собственост на печатницата на съпруга й Любен Каравелов със съдружника му Нестор Жейнов. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. Издава в Русе първото специализирано юридическо списание “Древная и Новая България” (1879). Умира в Русе на 31 юли 1906 г. Съпругата му Тодора С. Добрева е бесарабска българка, вероятно от Кишинев. По спомени на дарителката г-жа Л. Оджакова, в Русе семейството живее в хубава жълта къща, която се намирала в непосредствена близост до Кукления театър (в посока на БРП, сега на това място е построен блок). В хода на проучването се установи, че майката Тодора Оджакова за кратко (1901) е учителка в девическото професионално училище в града. Имат пет дъщери и един син. Дъщерите - Маня и Паша, не са женени и умират в София, Соня е учителка по география във френското училище в Русе, Вера (нямаме сведения за нея), Лидия е зъболекарка, жени се Христо Спасов,  синът им Павел Спасов, роден на 17 ноември 1905 г. в Русе, е известен писател и драматург. Завършва елитната тогава Мъжка гимназия, дебютира в ученическото сп. “Юноша” (Русе) през 1919 г., председател е на редакционния комитет на сп. “Трезвеност” (1922-1924 ). Завършва право в Софийския университет, автор на стихосбирки, разкази, есета, драматургични творби, преводач, от 1951 до 1974 г. е драматург на Държавния музикален театър. Умира 1980 г. в София. Оджаков, Петър П. (1889 – 1954), син. Единственият син на Тодора и Петър Оджакови е роден в Русе през 1889 г. Той наследява професията на баща си – също е юрист, работи като съдия в Апелативния съд в София. На 27 ноември 1921 г. сключва брак с Марийка Върбанова. През 1932 г. е председател на Морски сговор в Русе. За Петър П. Оджаков информацията е оскъдна, защото жилището им в София е пострадало по време на бомбардировките. Имат двама сина – Константин също учи право, един от основателите на Русенската филхармония и Тодор – лекар. Умира през 1954 г. в Русе. Константин Оджаков е роден на 8 декември 1922 г. в Русе в семейството на Петър  и Марийка Оджакови. През 1942 г. завършва полукласическия отдел на Втора народна държавна мъжка гимназия в София. Съученик е с бъдещия талантлив диригент Добрин Петков и свирят заедно в един квартет в младежкия оркестър. Продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет, който завършва семестриално през 1948 г. Докато отбива военната си служба в 24-и пехотен черноморски полк в Бургас младши войник К. Оджаков дирижира войнишкия хор. Връща се в Русе и през 1950 г. сключва брак с Лидия Георгиева. Заедно с негови колеги – юристи (Никола Боздуганов, Асен Цанков, Никола Данев, Георги Чернаков, Петър Петров-Парчето и др. потомци на стари русенски фамилии, където децата от най-ранна възраст свирят на музикален инструменти, а новата комунистическа власт им забравяна да практикуват професията си), е сред основателите на Държавен симфоничен оркестър – Русе (от 1970 г. - Държавна  филхармония – Русе до 1999 г. когато е основано Оперно-филхармонично общество). Репетициите започват през ноември 1947 г. в стаите на училище “Любен Каравелов” с концерт майстор Христо Дюлгеров.  Първият концерт младите филхармоници изнасят на 4 януари 1948 г. под диригентството на младия, току що завършил консерваторията, Константин Илиев. В периода 1950 - 1956 г. виолиста Оджаков свири под диригентската палка на бившия си съученик Добрин Петков. До пенсионирането си през 1979 г. К. Оджаков неизменно е в състава на филхармонията. К. Оджаков е и страстен колекционер – притежава уникална колекция на тема “Музиката във филателията”, грамофонна плочи, записи и партитури, пощенски картички на музикална тематика, карикатури, вицове и пр. Член е на Съюза на българските филателисти. Определя себе си като енциклопедист. Константин и Лидия Оджакови имат дъщеря – Мариела Оджакова – Байтошева, родена в Русе, завършила биохимия и микробиология в СУ “Св. Кл. Охридски”, със специализации в UEL, Лондон и University of Tennesse USA, професор по биохимия. К. Оджаков умира в Русе на 11 февруари 2011 г.
История на фонда:	Документалните материали на фонда са приети в Държавен архив - Русе на 20 септември 1952 г. от склад на ДСП "Вторични суровини" - Русе. Обединени са в Инвентарен опис № 1, който съдържа 60 (шестдесет) архивни единици. Личният фонд на възрожденският деец Петър Оджаков е едно от първите постъпления след създаване на ДА-Русе през 1952 г. Контактите с потомците му през 2015 г. беше една от поредицата планувани срещи с представители на потомствени русенски фамилии. При посещения през януари и март 2015 г. в дома на г-жа Лидия Оджакова, съпруга на Константин Оджаков, внук на П. Оджаков, тя дари на ДА документи и снимки на Петър В. Оджаков, синът му Петър П. Оджаков и внука Константин П. Оджаков. Наличието на материали за три поколения от семейството е основателна причина за изготвяне на Докладна записка до Председателя на ЕПК за промяна в наименованието на личния фонд в родов фонд. В Протокол № 2, 30 март 2015 г. е вписано решение на ЕПК за преименуване на личен фонд № 7К - Оджаков, Петър В. в родов фонд № 7К – Оджакови. При разпределяне на документите по отделните фондообразователи се установи, че материалите за П. В. Оджаков и П. П. Оджаков са малко по обем и е уместно да бъдат комплектувани заедно в настоящия опис 2. По време на срещите, провели се през 2015 г. с г-жа Лидия Оджакова, съпруга на Константин Оджаков, се договорихме тя да предостави допълнително материали за рода, които да бъдат комплектувани към оп. 3 на фонда. Към предадените вече документи, получихме от нея през 2017 г. допълнително снимки на рода Оджакови. В разговорите ни тя сподели, че съпругът й К. Оджаков е събирал и партитури на свирени от него произведения, които тя е предоставила на музикалния отдел на Регионална библиотека “Любен Каравелов” – Русе.
Характеристика на документите:	Окръжно от Министерството на правосъдието за осъществяване на контрол в затворите (1892); Прошение до Председателя на Одеското славянско дружество за отпускане на средства за издаване на книга (1870); Изложение до княз Александър І за състоянието на просветното дело в България (1883); Ръкописи на статиите "Гробно мълчание", "Ужасното убийство на Царя Освободителя", "Откровено слово", "Балканска конференция" и др. (1881-1888); Репродукция на портрет на Иван Владимир, цар български (1858);Портрет на П. Оджаков (б.д.)

Оригиналност:	Копие; Оригинал; Препис; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	Бълг. ез.; Рус. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:	свободен
Архивни справочници:	Пътеводител за архивните фондове 1772-1944, Русе, 1988 г.
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1858-1892) Регистриран Документалните материали от фонда са приети в Държавен архив - Русе на 20 септ. 1952 г. от склад на Държавно търговско предприятие (ДТП) "Вторични суровини" - клон Русе. Слез научно-техническата и тематичната им обработка са обединени в един инвентарен опис, който съдържа 60 (шестдесет) архивни един…

Инвентарен опис № 3 / / (1866 - 2015) Регистриран Личният фонд на възрожденският деец Петър Оджаков е едно от първите постъпления след създаване на ДА-Русе през 1952 г. Контактите с потомците му през 2015 г. беше една от поредицата планувани срещи с представители на потомствени русенски фамилии. При посещения през януари и март 2015 г. в дома на г-…

Инвентарен опис № 4 / / (1922 - 2012 г.) Регистриран По време на срещите, провели се през 2015 г. с г-жа Лидия Оджакова, съпруга на Константин Оджаков, се договорихме тя да предостави допълнително материали за рода, които да бъдат комплектувани към оп. 3 на фонда. Към предадените вече документи, получихме от нея през 2017 г.  допълнително снимки на ро…

Общ брой намерени резултати: 3