Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Смолян - 33
Номер на фонд:	520К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	СЕМЕЕН ФОНД САВОВИ, БОРИС И КРУМ (1886-2018)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Борис Савов Келпетков (1886-1962) Крум Борисов Савов (1930-2018)
История на фондообразувателя / биографични данни:	БОРИС САВОВ ПЕТКОВ Борис Савов Петков е роден на 7 ноем. 1886 г. в Устово, като трето дете в семейството на Сава (Щино) Келпетков Щинков и жена му Недялка Маркова Келешева, които имат още двама сина, преди него: Никола (1876-11юли 1959 г.) и Крум (22 окт. 1882-1949 г.). Майка им Недялка (Деля) и майката на Стою Шишков са сестри. Дядото на братя Савови Петко Колев (Кел Петко) е кираджия и идва да се засели в Устово с 10 катъра от с. Денизлер (дн. с. Пелагия), Гюмюрджинско (Комотини). Жени се за Мария – сестра на учителя Петко Гидиджийски, с която имат 12 живи от 18 родени деца. Първият им син е Никола, който построява Келевската къща в Устово и се самоубива през 1874 г., за да не попадне в ръцете на турците, като сподвижник на Левски. Вторият брат е Сава; третият е Алекси; четвъртото дете е Добра; петото е Слава; шесто и седмо са Атанас и Тома (близнаци), Ана, Петко и т.н. Атанас Келпетков, който става свещеник в Устово, е известен и като касиер на Петко войвода, след установяването на войводата в Родопите. Сава Келпетков е кръстен на Сава Стратев (Келеш Саващо), който е техен роднина. Другият им известен роднина е Константин Дъновски - бащата на Петър Дънов, основател на „Бялото братство”. През 1890 г., когато малкият Борис е само на 4 години, остават без баща, на грижите на майка си и техните близки. От малки братята започват да търсят прехраната си сами. През този период от живота им решаваща е помощта, която им оказва техният братовчед Стою Шишков. През 1897 г. Крум изпраща писмо от София до Стою Шишков, в което пише: „Батю, прати пари не само на мен, но и на майка, та да изкара месеца с брат ми Борис.“ Майка им Недялка умира около 1900 г. Борис тогава е на 14 г. и тръгва към Асеновград да си търси препитание. Никола по това време е в Първомайско, за да търси работа и да се изхранва. По това време границата между България и Турция минава през м. Рожен, а Устово е в територията на Османската империя. В 1897 г. Крум минава границата и се установява в с. Чепеларе при техния близък роднина и покровител Стою Шишков. По негова препоръка той отива да учи картография в София през 1898 г., където изучава и фотографията. След като завършва картографския институт, вече като дипломиран фотограф, Крум приема предложението на Стою Шишков да се върне и отваря фотографско ателие в Чепеларе през 1902 г. и работи в него заедно с брат си Борис. След няколко години работа в Чепеларе, Крум отваря ателие и в Асеновград. Двамата братя построяват къща близнак в центъра на Асеновград. Там се е помещавало фотоателието ,,Фотография Братя Крум и Борис Савови”. По заръка на Шишков Крум обучава и двамата си братя в тайните на фотографското изкуство. Най-големият брат Никола остава в родното Устово. Занимавал се с фотография и бил просбописец – пишел молби на устовци по разни поводи. Като фотограф Никола се изявява като прави снимки в Смолянско и Кърджалийско, когато издаването на лични карти става задължително. От първия си брак Никола Щинков има една дъщеря Неделя (Деля), която е родена около 1929 г. и през 1947 г., заминава за Габрово, където работи като тъкачка. Борис наема семейството на Клашневци от Влахово, за да се грижат за брат му, при условие след като той почине, къщата да остане за тях. Брат му живеел в малка къща до къщата на баща си Сава Келпетков. Борис неведнъж е пращал сина си Крум да носи храна на чичо си в Устово. Никола Щинков умира на 11 юли 1959 г. В къщата се настанява семейството на Метю Клашнев, които изгарят при почистването всички ненужни вещи, негативи и снимки. От благодарност, единият от синовете на Клашневци приема фамилното име Савов. През 1903 г. Борис заедно със своя по-голям брат Крум отиват в местността „Каракус“, водени от Коруев, натоварили апарата и сандъка с негативите на едно магаре, където заснемат четата на Пею Шишманов. До Балканската война 1912/13 г. Борис, освен при брат си в ателието, често пътува в посока Асеновградска околия и Пловдив да си търси прехраната. Установява се първо в с. Болярци, където имат роднини и започва работа като продавач в бакалницата. Не след дълго заминава в Пловдив и работи в хотел „Париж” („Търговски“), като домакин, поддръжка и сервитьор. От писмо с дата 17 ян. 1910 г. до Борис, адресирано: до хотел „Търговски“, град Пловдив, от Петко Спасов Атанасов, който в този момент служи на границата – на връх Рожен, става ясно къде работи в този момент. Друго писмо до Борис Савов е с дата 23 май 1910 г., отново до хотел „Търговски“ от Стоян. На 28 ноем. 2010 г. Борис е шафер (девер) в Пловдив на сватбата на брат си Крум и Екатерина Чиликова. Сватбата е в къщата на Стою Шишков в Пловдив. От този ден Борис започва да живее при младото семейство в Асеновград през зимата, а през лятото е в Чепеларе, където работи във фотоателието. Борис Савов е мобилизиран и изпратен на фронта. Участва в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Там е участник в бойни действия и като фотограф заснема армейски позиции на Преспанското езеро, позиция Томорос, награждаван е многократно. По време на Балканска война 1912 г. работи в с. Ресен, Битолско, където в училището си прави импровизирана фотолаборатория и обработва фотографски плаки. По време на Втората Балканска война 1913 г. Борис изпраща писмо от Галиполи на 5 апр. 1913 г. до Стою Шишков: „Куме, приемете сърдечните ми поздрави от Мраморно и Бяло море, здрави сме, живи сме и много сме добре... На 1 т.м ни съобщиха, че военните действия се прекратяват, поставиха се бели флагове от турска и наша страна, и сега сме добре с тях – турците, събираме се на мохабет...“ Борис Савов е мобилизиран и по време на Първата световна война. На фронта той прави много снимки на бойни сцени: артилерийски огън; на наше оръдие, улучено в цевта; на бой с осмокраките (чистене на въшки) и др. Борис е пленник на французите в Първата световна война от 1918 до 1920 г. в Атина. След две години пленничество се завръща в Асеновград. Тук работят с брат си Крум заедно в ателието като „братя Савови“. През 1922 г. Борис Савов се жени за Боряна Черпокова (род.02.08.1901 г. – поч. 11 март 1990 г.) – дъщеря на известния и уважаван учител Атанас Черпоков от с. Орехово и съпругата му Цвета.  След женитбата си с Борис през 1922 г., Боряна се посвещава изцяло на семейството. От брака им се раждат трима сина Сава (1924-1983) – зъболекар; Атанас (1927-1995) – лесовъд; Крум е род.17 февр. 1930 г. – фотограф. Когато имало много работа в ателието, както в периода 1941-44 г., тя помагала като промивала снимки, а Крум ги сушил. В Чепеларе през периода 1902-1920 г. Крум и Борис живеят на квартира и ползват ателие под наем. След 1922 г. построяват къща-близнак в Асеновград. От 1947 г. Борис чрез общината отдава под наем на Градския съд своята половина от къщата до 1978 г. като за това време семейството получава нищожен наем. След 1932 г. Борис Савов се установява със семейството си в Чепеларе, където работи до края на живота си – 1962 г. През цялото това време живеят в частни квартири под наем. Във фотоателието прави студийни снимки, а извън него снима изгледи от Чепеларе, Пампорово, селищата от Рупчос, строителство на обществени сгради, значими събития, мероприятия. Заснема важни събития в Чепеларе и района на града и целия Смолянски регион. Участва на различни изложения, като Четвърти мострен панаир във Варна, откъдето има диплом, издаден на 1 септ. 1935 г. от Варненската търговско-индустриална камара за участие с художествена фотография. Запазено е майсторско свидетелство от Пловдивската търговско-индустриална камара на Борис Савов, роден 1886 г. в Устово, Пловдив, издадено на 8 апр. 1929 г. под № 18384. През 1961 г. братята Крум и Атанас започват строеж на къща и за една година се нанасят в нея. За съжаление Борис не успява да заживее в собствена къща в Чепеларе. Брат им Сава живее отделно от тях, също в Чепеларе. Ателието на Савови е било на няколко места в Чепеларе, но най-дълго в едно помещение в долния край на главната улица. В града няма събитие, което да не е снимано от Борис Савов. Колекцията от снимки, която са запазили синовете му, както на баща си, така и част от плаките на чичо им Крум Савов, е истинска енциклопедия на живота в Чепеларе и региона за първата половина на ХХ-ти век. Започват с историческите снимки на ротите, преминали през Родопите по време на Балканската война, с прочутите събори на Рожен от началото на миналия век и свършват с изграждането на новите промишлени предприятия през 60-те години. Борис Савов създава цяла галерия от образи в ателието си в Чепеларе – на известни родопчани, писатели, на сватби, родове, родопчанки в прекрасни родопски носии; документира първите стъпки от навлизането на европейския стил в облеклото на местното население, което ни дава представа за миналите времена и е едно истинско етнографско съкровище; строежа на читалища, училища и учащите в тях; на общината и други обществени сгради; пейзажи от Пампорово, Чепеларе, Смолян, Рожен и всички селища от региона. Умира на 11 авг. 1962 г. КРУМ БОРИСОВ САВОВ (1930 - 2018) – син на Борис Савов Крум Борисов Савов е роден на 17 февр. 1930 г. в Асеновград. Той е трето дете в семейството на Борис Савов Петков (7.11.1886 – 11.08.1962) и Боряна Атанасова Черпокова (1.08.1901 – 11.03.1989) от с. Орехово, които се женят през 1922 г. в Асеновград. Построяват си къща, до къщата на Крум Савов и започват да работят заедно в ателието „Братя Савови“. От брака си имат, освен Крум, още двама сина: Сава Борисов Савов (1924-1983), зъболекар и Атанас Борисов Савов (1927-1995), лесовъд. Най-малкият – Крум, наследява професията на баща си и става продължител на фотографските традиции в рода. Още от малък, от десетгодишен помага в ателието на баща си при изработването на снимките. От баща си научава тънкостите на ретуша и осветлението във фотографията. През 1931 г. семейството се премества в Чепеларе. Крум завършва гимназията „Васил Дечев“ през 1948 г. Служи 3 години в трудови войски – до 1953 г., като завършва курс по сградостроителство в казармата. След уволнението участва в строителни бригади – строят музея в Чепеларе, санаториума, новото училище. Работи към СМК – Смолян, клон Чепеларе до 1967 г. Вечерно време помага в ателието на баща си и усвоява фотографския занаят. Особено често се налага да помагат в ателието заедно с майка му през периода 1942-1943 г., когато в Чепеларе има разквартировани много немски войници и офицери. През 1947 г. заедно с братовчедка си Недялка – дъщеря на Крум Савов, се явяват на калфенски изпит по фотография, който издържали успешно. Следващата година – 1948 г. се явяват на майсторски изпит пред комисия от изтъкнати пловдивски фотографи – фото Стаменов, фото Тодоров. Вече като дипломиран фотограф Крум Савов продължава да работи в ателието заедно с баща си Борис до смъртта на баща му 1962 г., като след това фотоателието продължава да работи още 2-3 години. На 20 ян. 1958 г. се женят с Велика и им се раждат двама сина. Борис е роден на 30 окт. 1958 г., а Иван на 18 май 1964 г. Борис завършва Техническия университет, собственик е на Автосервиз. Иван е лесоинженер, има хотел. След смъртта на бащата на Крум Савов – Борис, през 1962 г., властите, данъчната служба и управляващите от СП „Българска фотография“ оказват натиск да бъде закрито фотоателието. Не му разрешават да приема любителски филми и да изработва снимки. На 1 авг. 1967 г. Крум Савов започва работа в държавно фото в Чепеларе – клон на СП „Българска фотография“, където по това време работят Ангел Вулджев и жена му Димитрия. До 1971 г. работят заедно с Димитрия като лаборантка, а след това постъпва жена му Велика, също правоспособен фотограф, с която работят до пенсионирането си през 1989 г. В този период прави множество картички с изгледи от Пампорово, Чепеларе, Орехово, Ер кюприя и Смолянския край, като допълнителна работа, с което подпомата изпълнението на месечните и годишните планове на фотото. След това продължава да работи на частна практика още 10 години – до 2001 г. в ателието, след което го задължават да го вземе под аренда – до 2002 г., когато го връща на собствениците. В периода след 1990 г. заснема всички важни обществено-политически събития в Чепеларе, Орехово и Хвойна – до 2009 г. Умира на 30 апр. 2018 г.
История на фонда:	Експертизата на фонд № 520К е първа по ред. Документите за жизнения, професионалния и творческия път на фотографите Борис и Крум Савови, включени във фонда, обхващат периода от 1903 г. до 3 май 2018 г. В инвентарния опис № 1 са описани 430 (четиристотин и тридесет) архивни единици. Класификационната схема на фонда съдържа 7 (седем) основни раздела: биографични документи, служебна и обществена дейност, творческа дейност, кореспонденция, изобразителни материали; документи на близки и роднини и чужди документи.
Характеристика на документите:	Биографични данни за Борис Савов от Зоя Начева (2017); разписка за освобождаване от плен в Атина (1920); диплом за участие на Мострен панаир във Варна (1935). Писма от Стою Шишков до Борис Савов за поръчки за снимки от Родопите за неговите издания (1936); писма от Крум Савов до Борис Савов, от приятели и близки (1910-1946). Снимки: портретна на Борис Савов (1911), от сватбата на Борис и Боряна Савови (1922), на къщата в Асеновград (1922), семейни на близки и роднини (1910-[1960]), свързани с исторически събития и личности от Родопите (1920-[1950]), с изгледи, събития и чествания от Чепеларе, с. Орехово, с. Хвойна, Асеновград и др. ([1930]-1968), за пощенски картички с изгледи от Пампорово, Чепеларе, Смолян и др. [1930], свързани с бита и поминъка на населението в Родопите ([1930]-1960). Плаки (стъклени) със снимки: лични и семейни (1912-[1948]), свързани с исторически събития и личности от Родопите (1920-1950), на четата на Пею Шишманов ([1930]), на ротите, които преминават през Чепеларе по време на Балканската война (1912), от първата копка и откриване паметника на връх Средногорец (1932-1934), с изгледи, събития и чествания от Чепеларе, с. Орехово, с. Хвойна, с. Проглед и др. ([1920]-1955), пейзажи и изгледи от Пампорово, Смолян, Чепеларе и др. (1905-[1940)], свързани с бита и поминъка на населението (1904-[1950]), снимка на Васил Пепеланов ([1900]). План филми със снимки на: семейството на Борис Савов ([1940]-1948), семеен портрет в ателието (1948), от пленническия лагер в Атина, Гърция по време на Първата световна война (1920), исторически събития и личности от Родопите ([1910]-1955), войници на фронтови позиции край Охридското и Преспанското езеро (1916-1918) и от 21-ви пехотен полк (1920-1925), участници в земеделска конференция в Чепеларе (1922) и районни партийни конференции на Рожен (1922, 1929), Таню войвода с четата и освещаване на мелницата край Асеновград [1929-1930], видни чепеларски общественици [1930], от освещаване паметника на връх Средногорец (1934), партизани от отряд „Антон Иванов“ (1944), писателите Васил Димитров (Янтай Кавалов), Камен Калчев, Ангел Каралийчев, Радой Ралин и др., заедно с културни дейци от Чепеларе (1955), с изгледи, събития и чествания от Чепеларе, с. Орехово, с. Хвойна и др. (1921-1960), от освещаване водохващането на извора „Св. Дух“ за юзината и полагане основен камък на първата селска електроцентрала в с. Чепеларе (1921), общи изгледи на Чепеларе (1930-1940), болницата в Чепеларе [1930], от откриване паметника край с. Хвойна [1930], учители и ученици от гимназията в Чепеларе (1936-1950), от освещаване знамената на юнашките дружества в с. Чепеларе и с. Хвойна, на управата и от гимнастически упражнения (1933-1937), от първа копка на новото читалище в с. Чепеларе (1940), сградата на БЗКБанка в Чепеларе [1940], общи изгледи от с. Нареченски бани [1950], от родови срещи на Пампорово [1950], театрални постановки в читалище в Чепеларе [1950], сградата и персонала на Тубдиспансера „Роберт Кох“ в Чепеларе [1960], свързани с бита и поминъка на населението в Родопите [1910-1950], репродукции на снимки на Крум Савов от началото на ХХ век – хоро и сватба в Чепеларе, старата казарма в Пашмакли (Смолян), хоро на Илинден в местността Бистрица под връх Карлък, край с. Широка лъка [1910], родопски овчари и стада, моми за вода [1910-1920], стари мандри, колиби, предой и съдове за преработка на мляко [1920-1934], каракачанско селище под връх Модър [1935], от превоз на трупи с волски каруци [1935], празничен ритуал по време на жътва в с. Забърдо [1936-1935], бичкии в с. Чепеларе и с. Проглед [1928-1935], събори на Рожен – чевермета, гайдари, родове [1905-1940], ловци и лесовъди [1940], семейства с деца, девойки и младежи в родопски носии [1950], младоженци с кумове и родители в ателието [1950]. Свидетелство за зрелост на Крум Савов (1947); майсторско свидетелство по фотография (1951); биографични данни за Крум Борисов Савов от Зоя Начева (2017), некролози и статия във в. „Отзвук“ по повод смъртта му (2018). Снимка на Крум и Велика Славови с двете им внучки Велика и Лариса [1970]. Свидетелство за фотографска правоспособност на Величка Савова (1974). Страници от в. „24 часа“ и „Тракия“ със статии за Крум Савов (чичо на Крум Борисов Савов) (1999-2013).

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / ([1900] – 2018) Усъвършенстван Експертизата на фонд № 520К е първа по ред. Документите за жизнения, професионалния и творческия път на фотографите Борис и Крум Савови, включени във фонда, обхващат периода от 1903 г. до 3 май 2018 г. В инвентарния опис № 1 са описани 430 (четиристотин и тридесет) архивни единици. Класификационна…

Общ брой намерени резултати: 1