Фонд

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на фонд:	1512

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Желев, Желю Митев (1935–2015)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:
История на фондообразувателя / биографични данни:	Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменско в семейството на Митьо Желев Митев и Йорданка Неделчева Митова. Завършва основното си образование в родното си село, а през 1953 г. – Народно мъжко средно училище „Никола Й. Вапцаров“ в Шумен. Скоро след това Желю Желев записва специалност „Философия“ във Философско-историческия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. През 1958 г. се дипломира. Макар да започва работа като щатен секретар на Общинския комитет на ДКМС в Обединеното ТКЗС във Веселиново и служител в читалището на селото, кандидатурата му за аспирантура във Философския институт на БАН през 1959 г. на два пъти е отхвърлена с мотива, че в идеологически институт, какъвто е философският, безпартийни не се допускат. На следващата година Желю Желев става член на БКП, а през 1961 г. е приет за редовен аспирант по „Диалектически материализъм“ към Катедрата по философия в Софийския университет. През 1964 г. представя дисертация на тема „Определението на материята и съвременното естествознание“, в която оспорва Лениновото определението за материята. Дисертацията е издадена като самостоятелна книга в поредицата „Президентска библиотека“ на фондация „Д-р Желю Желев“ през 2010 г. Заради редица публични прояви и критика на марксистко-ленинската идеология и „авторитарно-догматичния стил на философстване“, Желев попада под наблюдението на органите на Държавна сигурност, изключен е от комунистическата партия (януари 1965 г.) и му е отказана защита на дисертационния труд. Въпреки кампанията срещу него, започнала в периодичния печат, през лятото на 1965 г. той успява да публикува на циклостил основни идеи и части от дисертацията си и да ги разпространи в България и в чужбина (Германия и Югославия), което му спечелва признание във философските среди. Отнето му е правото да пребивава в София и след кратък престой в родното си село, Желев се установява в селото на съпругата си Грозден, Бургаско (1966–1972). Тук започва да пише книгата „Фашизмът“ с първоначално заглавие „Тоталитарната държава“, която в основни линии е готова в края на 1967 г., но нито едно издателство не се наема да я публикува. Желев се завръща в София през 1972 г. и започва работа като специалист-социолог в Центъра за художествена самодейност към Комитета за изкуство и култура. През 1974 г. успешно защитава кандидатската си дисертация на тема „Възможност, действителност, необходимост“ и придобива научната степен „доктор по философия“. От 1975 г. е назначен за научен сътрудник, а от 1979 г. за старши научен сътрудник в Научно-изследователския институт по култура към Комитета по култура. Завежда секция „Култура и личност“ (1977–1982). В началото на март 1982 г. издателство „Народна младеж“ най-накрая издава в 10 000 тираж „Фашизмът“, който предизвиква истинска сензация в обществените среди. Само две седмици по-късно Държавна сигурност забранява книгата и нарежда да бъде конфискувана заради „липса на класово-партиен подход при разглеждането на въпросите“, както и поради съдържащите се в книгата аналогии между фашистките и социалистическите държави. Следват репресивни мерки срещу рецензентите проф. д-р Николай Генчев и проф. Кирил Василев. Външният редактор Иван Славов и директорът на издателството Евтим Евтимов също попадат под ударите на държавната машина. Въпреки наложената забрана на Желю Желев да публикува свои трудове, още през 1983 г. той издава по системата „Самиздат“ „Увод в теорията на личността“, донесла му нови репресии от страна на властите. Заедно с книгите „Човекът и неговите личности“ и „Релационна теория за личността“ уводът излиза официално едва след 1989 г. През октомври 1987 г. във Философския институт на БАН Желю Желев защитава дисертация „Релационна теория на личността“ за степента „доктор на философските науки“. Чрез нея, а и в поредица от лекции, той подлага на критика програмата за естетическо възпитание на Комитета за култура. От началото на 1988 г. д-р Желев започва да взема по-дейно участие в първите неформални опозиционни прояви срещу официалната власт. Заедно с проф. Николай Генчев и Велислава Дърева критикуват някои от възгледите на Николай Хайтов за личността на Васил Левски. Д-р Желю Желев развива активна дейност при подготовката и организацията на Обществения комитет за екологична защита на Русе. Той е и съосновател на Клуба за защита на гласността и преустройството в България и член на неговото ръководство. Освен многото интервюта пред радиостанции като „Дойче веле“, „Гласът на Америка“, „Свободна Европа“ и „Би Би Си“, Желев с други членове на клуба през юни и август 1989 г. осъждат с две декларации т.нар. „Възродителен процес“ като едно от „най-страшните престъпления“ на режима на Тодор Живков. За дисидентските си прояви през 1989 г. Желев е уволнен от Института за култура. През септември 1989 г. той става инициатор за започване на преговори между лидерите на различни неформални движения за изграждане на обща коалиция срещу БКП. Действията намират логичен завършек на 7 декември 1989 г., когато в Института по социология на БАН е основан Съюзът на демократичните сили. За председател на Координационния съвет единодушно е избран д-р Желев. Като лидер на СДС той с още 11 интелектуалци взема участие на работната закуска във френското посолство, състояла се на 19 януари 1990 г. при посещението на френския президент Франсоа Митеран в България, която до голяма степен легитимира българската опозиция. Председателят на СДС участва активно в преговорите с представители на БКП по най-важните въпроси за прехода към парламентарна демокрация, водени на т.нар. Национална кръгла маса (януари – май 1990 г.). След изборите за VІІ Велико народно събрание през юни 1990 г. д-р Желев е избран за Председател на Парламентарната група на СДС, а на 1 август с.г. – за Председател/Президент на България. На 19 януари 1992 г. Желю Желев печели първите, проведени по новата Конституция, президентски избори чрез пряк вот на гражданите. Като президент той води целенасочена външна политика, плод на която е подкрепата за Борис Елцин по време на „пуча“ в Москва през 1991 г. и признаването на независимостта на Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. След пресконференцията през лятото на 1992 г., добилата названието „Боянски ливади“, отношенията между президента и СДС охладняват, а позициите им се раздалечават. На 1 юни 1996 г. д-р Желев губи от Петър Стоянов, издигнат от Обединените демократични сили,  предварителните избори за президент. След края на президентския си мандат (22 януари 1997 г.) Желев създава партия „Либерално-демократична алтернатива“ и от март с.г. е неин почетен председател. Партията участва самостоятелно на парламентарните избори през април 1997 г., но печели едва 0,32% от гласовете. Макар и вън от активната политическа дейност д-р Желев запазва реално присъствие в обществения живот.  Като президент още през октомври 1994 г. на конгрес в Рейкявик, Исландия, той е избран за патрон на Либералния интернационал. През 1996 г. е регистрирана фондация „Д-р Желю Желев“. През май 2001 г. по негова инициатива е основан Балканския политически клуб. Желев е избран за негов председател, а през 2004 г. – преизбран. Клубът организира множество срещи и конференции под мотото „Да европеизираме Балканите“ с участието на бивши президенти и политически лидери от Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Сърбия, Турция, Хърватия и др. Д-р Желев е специален пратеник на председателя на ОССЕ Соломон Паси по конфликта в Южна Осетия (2004), специален пратеник на президента Георги Първанов на ХIII-та среща на върха на Международната организация на франкофонията (2010), специален пратеник на министъра на външните работи Николай Младенов в Тунизийската Република (2011). Желю Желев заедно с Петър Стоянов и Георги Първанов взема участие и в т.нар Съвет на президентите, иницииран от президента Росен Плевнелиев. Желю Желев е автор на философски, публицистични трудове и спомени, в които защитава ярка гражданска позиция. Сред по-известните му изследвания са: „Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция“ (1976), „Модалните категории“ (1978), „Физическата култура и спорта в урбанизираното общество“ (1979),  „Фашизмът“ (1982, 1990), „Човекът и неговите личности“ (1991), „Релационна теория на личността“ (1993), „Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта“ (1995), „Новата външна политика на България и НАТО“ (1995), „Реалното физическо пространство“ (1996), „Обръщения на президента към народа и парламента“ (1996), „В голямата политика“ (1998), „Политически речи 1962–2002“ (2003), „Интервюта януари 1989 г. – септември 2000 г.“ (2004), „Въпреки всичко. Моята политическа биография“ (2005, 2010), „Тоталитарните близнаци“ (2012) и др. Признание за научната, обществената и политическата дейност на д-р Желев са наградите и отличията. Той е почетен доктор на: Graceland College, Айова, САЩ (1993), University of Maine, САЩ (1993), Университета на Тел Авив (1993), Анкарския университет „Хаджеттепе“ (1994), Университета в Сеул (1995), университета „Модерна“ в Лисабон (1995), Американския университет в България (1996), Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002), Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград (2004), Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2005). Приет за член на Световната академия за наука и изкуство (САЩ, 2005), на Международната академия за наука и изкуство (Баку, 2007). Почетен член на Ротари клуб – Ню Йорк. Носител е на наградата „Катерина Медичи“, присъдена му от Международната академия „Медичи“ (1991), на международната награда с медал „За заслуги към Европа“ (1993), на наградата „Преход“, разделена с Ицхак Рабин, връчена в Кранс Монтана (1996). Желю Желев е награден с най-високото отличие на Република България – орден „Стара планина“ I-ва степен (7 март 2005) и с македонското държавно отличие орден „8 септември“, заради признаването на независимостта на Република Македония и моралната подкрепа за интеграцията на страната в НАТО и ЕС (2009). Удостоен е също с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела. Желю Желев е женен за Марийка Желева, с която имат две дъщери. Умира в град София на 30 януари 2015 година, на 79-годишна възраст.
История на фонда:	Документите от архива на Желю Митев Желев постъпват в ЦДА след смъртта му през 2015 г. като дарение от дъщеря му Станка Желева Желева. В процеса на научно-техническа обработка e съставен Инвентарен опис № 1. Обособени са отделни раздели, съгласно изискванията за подредба на архивни фондове от личен произход (Методически кодекс. Свитък ІІ. С., 2013, 169–202). В раздел І са включени автобиографичните, биографичните, имуществените документи и тези за фондообразувателя. Личните документи намират специално място в биографичните. Поздравителните адреси до Желю Желев, дипломите и грамотите в този раздел са обединени по различни поводи като удостояването му с почетни титли и звания, отбелязване на негови юбилейни годишнини, националния празник на България – Трети март и др. Раздел ІІ обхваща творческите произведения на Желю Желев. Умишлено създаваните трудности по отпечатването и разпространението на монографичното изследване „Фашизмът“, с което Желю Желев придобива известност както в България, така и извън страната, продиктува поставянето на тази книга в началото на раздела за творческата дейност. Оттук нататък е спазена схемата: научно изследване (печатен завършен вариант), след което следват работните разновидности в копия, чернови, бележките на автора по него, спомени за произведението, рецензии, отзиви и др. Специален подраздел в раздела за творческата дейност е отделен за рецензиите и отзивите от и за автора. Студиите и статиите по отделни теми, несвързани с конкретно монографичното изследване, също са отделно. Служебната дейност на Желю Желев (раздел ІІІ) е отразена чрез проследяване на  аспирантските му години в СУ „Климент Охридски“, работата му като социолог в Комитета за култура и дейността му като президент на Република България. Интервютата на Желю Желев (преди, по време и след президентския му период) са подредени тематично като същевременно е спазван и хронологичният принцип. Президентската кореспонденция е по азбучен ред с лица и по хронология – с институциите. При илюстрованите и визитните картички, адресирани до президента, освен към тематичния (конкретен) повод (напр. национални и църковни празници) и хронологията, е взета под внимание и значимостта на отделните податели – чужди държавни глави, посланици, български политици, политически партии, министерства, учреждения и други институции. В този раздел са съотнесени и обръщенията, словата и приветствията на президента към нацията, докато други изявления, отправяни по различни поводи са намерили място в подразделите, имащи отношение към творческата и обществено-политическата дейност на Желю Желев.   В раздел ІV са систематизирани документите от обществено-политическата работа на Желю Желев като се започне с дисидентските му прояви в КПГПБ. Към дейността на Клуба е причислена и Федерацията на клубовете за демокрация, защото самият Клуб прераства във Федерация на клубовете за демокрация, до момента, когато федерацията се обявява за партия „Либерали“. Към подраздела за дейността на Желю Желев като председател на НКС на СДС са представени и документите на някои от организациите, които са негови учредители. Те са: профсъюзът „Подкрепа“ Екогласност, Федерацията на независимите студентски дружества в България, БРСДП (о), Демократическата партия, Българският демократичен форум, Зелената партия, БЗНС – Никола Петков, Демократичен фронт, Независимото дружество за защита правата на човека. Следват документите, които оформят другите измерения на обществената активност на Желю Желев чрез фондация „Д-р Желю Желев“, ЛДА – ПС, ЛДС (като техен почетен председател) и БПК. Личната кореспонденция на Желю Желев (раздел V) е по азбучен ред на фамилно име на подателите, но въпреки това писмата, телеграмите, илюстрованите и визитните картички, отнасящи се до една и съща или по сходна тема (избирането му за председател (президент) на Република България, поздравления за лични, коледни, новогодишни, църковни, национални празници и пр.) са събрани в една а.е. Документите от неустановени адресати и тези, които са без дата, отново са в отделни а.е. Поканите също са класирани по хронология и по теми (участие в дискусионни форуми, беседи, конгреси, симпозиуми, конференции, представяне на книги, изнасяне на лекции, присъствие на събрания, организиране на срещи, приеми, официални вечери, юбилейни и исторически чествания, тържества и др.). Документите в раздели VІ и VІІ са включени в а.е., подредени по хронология. Накрая (в раздел VІІІ) са групирани документите на други лица. За близките на фондообразувателя (родители, деца) е приложена типовата класификационна схема за личен фонд, а за останалите – хронологичният принцип. Инвентарен опис № 1 съдържа 1679 архивни единици с документи за периода от 1932 до 2015 г. Освен на български има и документи на албански, английски, арабски, гръцки, есперанто, испански, италиански, китайски, корейски, немски, полски, португалски, руски, словашки, сърбо-хърватски, турски, украински, унгарски, френски, чешки и японски език. В по-голямата си част те са оригинали, но има и копия, чернови и печатни произведения. Документите са запазени в добро физическо състояние и са в обем на 10 л.м.
Характеристика на документите:	Автобиографични и биографични документи: Автобиографии и мемоарни записки на Желю Желев; свидетелство за свето кръщение; дипломи и свидетелство за висше образование и за научни степени и звание, служебни характеристики, визитни картички (1958–2012); удостоверение за граждански брак (1966); справки, мнения, предложения за образуване на предварително производство и за проведени оперативно-технически мероприятия на обект с разработка „Философ“, досие и др. (1978–1991); удостоверение за регистрирането на Ж. Желев като кандидат за народен представител във Великото народно събрание (1990); грамоти, дипломи и поздравителни адреси, издадени от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите в България, президента на Университета по външна политика Ханкук в Южна Корея, Техническия университет в София, Министерството на външните работи и др. (1995–2011). Осигурителна книжка, застрахователна полица (1951, 2013); справки за получени трудови възнаграждения (1991–1994); стихотворения, интервюта, статии и публикации за Ж. Желев (1973–2005). Документи от творческата дейност: Записки, бележки, статии, студии, рецензии, интервюта на Ж. Желев за етиката на Кант, Фойербах, Хегел, за дефиницията на Ленин за материята, за диалектическия материализъм и догматизма в науката, за теория на противоречието и тоталитарната държава, за модела на личността, развитието на масовата художествена самодейност и др. (1955–2004); протоколи от заседания на Катедрата по диалектически и исторически материализъм при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1964–1967); дисертация „Определението на материята и съвременното естествознание“, автореферат на научен труд за получаване на научна степен кандидат на философските науки на тема “Възможност, действителност, необходимост” (1965–1975); договори с издателства за издаването на книгите „Фашизмът“, „Ролята на художествената култура за формиране на социалистическия начин на живот“, „В голямата политика“  и др. (1981–2008); рецензии, докладни записки, предложения, протоколи от събрания на партийната група на преподавателите от специалност „Философия и социология“ в Софийския университет във връзка с излизането на книгата на Ж. Желев „Фашизмът“ (1982–1983); отзиви във френския печат за „Фашизмът“ (1993). Спомени от Ж. Желев за Киро Глигоров (Б.д.). Документи от служебната дейност: Стенографски протоколи от заседания във Великото народно събрание за приемане кандидатурите на Ж. Желев и Атанас Семерджиев за председател и заместник-председател на Република България (1990); обръщения към нацията, речи, укази, програми за официални посещения в чужбина и за гостуване на чужди делегации в България (1990–1996); информации за стокообмена между България и други страни, социологически изследвания на общественото мнение, тълкувания по отделни законопроекти; доклади от български посланици, паметни бележки, информации  по вътрешно- и външнополитически въпроси; стенографски протоколи от консултативни срещи при президента, справки, анализи и други за дейността на отделните структури и административното обслужване на президентската институция; статии в периодичния печат за избора на Ж. Желев за президент на Република България за дейността му като такъв (1990–1997); писма до д-р Ж. Желев от кралица Елизабет ІІ, Джордж Буш, президент на Съединените американски щати, Франсоа Митеран, президент на Франция, Леонид Кучма, президент на Украйна, Борис Елцин, президент на Руската федерация, Михаил Горбачов, Международната организация на франкофонията и др. (1991–1994); покани за интервюта, въпросници и интервюта на Ж. Желев (1991–2000); правила за процедурата по провеждане на предварителни избори за единен кандидат за президент на опозицията; анализи за предстоящите първични президентски избори; секционни и районни протоколи на Централната избирателна комисия и решение за определяне на Петър Стоянов за кандидат за президент от демократичната опозиция и др. (1996). Документи от обществено-политическата дейност: Изследвания за личността на Васил Левски и по въпроса за неговия гроб в отговор на Николай Хайтов; дневник с бележки за събитията по т. нар. “Възродителен процес”; речи и изказвания на д-р Ж. Желев пред студенти, симпатизанти на Съюза на демократичните сили (СДС), активисти на Конфедерация на труда „Подкрепа“ и други неформални сдружения (1962–1990); устав на Сдружение „Обществен комитет за екологична защита на Русе“; изявления, декларации, отворени писма и  обръщения от членове на сдружение „Екогласност“, Независимите студентски дружества, Клуба за защита на гласността и преустройството (1989–1991); лозунги, призиви, протоколи, програмни декларации на СДС; списък на членовете на оперативното бюро на Координационния съвет на СДС и молби за членство; проекти за обсъждани проблеми на Националната кръгла маса; становища на СДС по законопроекти; бележник на Ж. Желев с бележки по вътрешно и външнополитически въпроси, с отговори на зададени му въпроси от граждани, с изказвания на лидери на политически партии; информации за посещения в чужбина и др. (1989–1990); учредителен конгрес, устав, програми, членове, планове за дейността, финансови и други документи на партия Либерално-демократична алтернатива, фондация “Д-р Желю Желев” и на Балканския политически клуб; писма, покани и програми за посещения в чужбина, за  конференции с участието на представители на Балканския политически клуб; бележки, обръщения, лекции, доклади на Ж. Желев за европейските перспективи на балканските страни, за сигурност и стабилност на Балканите, за новия световен ред и др. (1996–2012). Кореспонденция: Писма от Ж. Желев до Борис Елцин, Жак Ширак,  президентите Петър Стоянов, Росен Плевнелиев; съболезнователна телеграма до съпругата на Франсоа Митеран и др. (1991–2012). Писма и покани от Джордж Буш, Бил Клинтън, Жак Ширак, Борис Елцин, Бриджит Бардо, Елен Ламасур и други до Ж. Желев, президент на Република България, с покани за срещи, приеми, тържества, поздравления (1991–1997). Писма, поздравителни и илюстровани картички до Ж. Желев, председател на СДС и президент на Република България, от частни лица за политиката на СДС, подготовката и участието в парламентарните избори, по лични и служебни въпроси, с поздравления и др. (1966–2012). Писма от Българско сдружение за честни избори и граждански права, от Инициативен комитет за организиране на „Българския Великден“ от колектив от учители при Основно училище в с. Веселиново с покана за участие в срещи и дискусии, за оказване на съдействие и др. (1992–2008). Снимки и изобразителни документи: Портретни снимки на Ж. Желев, на него с папа Йоан Павел ІІ, Франсоа Митеран, президент на Франция, Лех Валенса, президент на Полша, Петко Симеонов, Петър Берон, Симеон Сакскобургготски, при посещение в квартирата на НАТО и др. (1992, б.д.); карикатури и снимки на карикатури и шаржове на Ж. Желев и на други лица (1992–1994).   Ползвани документи: Информации и интервюта на български и чужди политически лидери, общественици, интелектуалци и др.; монографии, отпечатъци от философски трудове, статии и декларации (1932–2012). Документи на други лица: Материали за сценарии на филми, писма от и до Мария Желева, съпруга; програми за посещения в чужбина, покани за участие в международни конференции; справки за получени средства, членска карта и др. (1980–2000). Писма и пощенски картички до Станка и Йорданка Желеви, дъщери; грамота за награждаване на Й. Желева за участие в конкурс; проект „Цветна Коледа“ на Ст. Желева и др. (1979–2009). Писмо до редакцията на в. „Труд“ ОТ Йордан Желев, брат;  договор за заем (1975, б.д.). Жалби от Еленка Митева Желева, сестра, до Тодор Живков, генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), до ЦК на БКП и писмо до „Софстрой“ (1982–2003). Некролог за възпоменание от смъртта на Иван Маринов Иванов, тъст (1979). Стихотворения на Иво Черни, Блага Димитрова; автобиографични и биографични справки за Петър Младенов, Димитър Бочев, изказвания на Огнян Дойнов и Славчо Трънски на пленуми на ЦК на БКП; речи, изказвания, статии на Маргарет Тачър, Вацлав Хавел и др. (1976–2012, б.д.).

Оригиналност:	Заверен препис; Копие; Оригинал; Препис; Чернова; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	Бълг. ез.; Англ. ез.; Нем. ез.; Рус. ез.; Фр. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1932–2015) Регистриран Документите от архива на Желю Митев Желев постъпват в ЦДА след смъртта му през 2015 г. като дарение от дъщеря му Станка Желева Желева. В процеса на научно-техническа обработка e съставен Инвентарен опис № 1. Обособени са отделни раздели, съгласно изискванията за подредба на архивни фондове от личен …

Инвентарен опис № 2 / / (1983–2001) Регистриран Документи на д-р Желю Желев постъпват в ЦДА като дарение от дъщеря му Станка през 2015 г. Регистриран е личен фонд № 1512 (Желев, Желю Митев (1935–2015), който е обработен (оп 1, 1679 а.е.). През 2019 г. г-жа Желева предоставя 17 бр. видеокасети със записи, в някои от които Желю Желев е пряк участ…

Общ брой намерени резултати: 2