Фонд

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на фонд:	1318К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Кирил, патриарх Български (Константин Марков Константинов) (1901–1971)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Кирил, патриарх Български (Константин Марков Константинов) (1901–1971)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Роден е на 3 януари 1901 г. в София. След завършване на Софийската духовна семинария (1920 г.) следвал богословие и философия в Белградския и Загребския университет. На 22-годишна възраст (29 декември 1923 г.) приема монашество с името Кирил и е ръкоположен в чин йеродякон. За кратко време е учител-възпитател в Духовната семинария в София. През 1924 г. продължава следването си в Богословския факултет при Черновицкия университет (гр. Черновиц, Румъния, дн. Украйна), където се дипломира през 1925 г. Завръща се в България и през 1926 г. става секретар на Рилския манастир, а след това учител в Софийската духовна семинария. През 1927 г. получава научна степен "доктор по богословие". От 1928 до 1930 г. е йеромонах, а от 1930 г. е протосингел на Софийската митрополия. На 9 януари 1932 г. е въведен в архимандритски сан и назначен за началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод на Българската православна църква в София, а от 1934 до 1938 г. е главен секретар на Синода. На 12 юли 1936 г. е ръкоположен за епископ под името "Стобийски", приемайки названието на древната Стобийска епархия. По същото време е председател на софийския клон на Съюза "Отец Паисий" и подпредседател на Съюза за обществено подпомагане. През 1937 г. предприема поклонническо пътуване до Света гора (Атон). На 15 май 1938 г. е избран за Пловдивски митрополит. През 1943 г. като Пловдивски митрополит се обявява в защита на евреите в пределите на Царство България и срещу опитите на тяхното депортиране. От 1951 г. е наместник-председател на Св. Синод и наместник на вакантния Софийски митрополитски престол. През 1952 г. е удостоен с научната степен "доктор хонорис кауза по богословие" от Софийската духовна академия. Същата 1952 г. участва във Втория световен конгрес на мира във Виена. На 10 май 1953 г. е избран и интронизиран за патриарх на Българската православна църква, като по силата на патриаршеския устав едновременно е и Софийски митрополит. Наред с това, до 1968 г. патриарх Кирил продължава да заема Пловдивската митрополитска катедра. През 1954 г. посещава Руската православна църква в Москва и нейния предстоятел – Всеруския патриарх и Московски митрополит Алексей. Същата 1954 г. е удостоен с научна степен "доктор хонорис кауза по богословие" от Московската духовна академия. През 1955 г. посещава Румънската православна църква в Букурещ и нейния предстоятел – патриарх Юстиниан. През 1958 г. гостува за втори път на Руската и Румънската православни църкви. Същата 1958 г. участва в Московската сесия на Световния съвет на мира. През 1961 г., откликвайки на идеите за сближаване и единство между християните, по инициатива на патриарх Кирил Българската православна църква става член на Световния съвет на църквите. През 1962 г. посещава източноправославните патриаршии в Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим, както и Еладската православна църква в Атина и Света гора (Атон). Взема дейно участие в заседанието на Световния съвет на мира в Москва (1962 г.). През 1963 г. е награден от Президиума на Народното събрание с орден "Народна република България" – І степен. През 1965 г. участва в сесията на Световния съвет на мира в Хелзинки. През 1968 г. Ленинската духовна академия го удостоява с научна степен "доктор хонорис кауза по богословие". На следващата 1969 г. Президиума на Народното събрание на НРБ присъжда на патриарх Кирил звание "Народен деятел на културата" и повторно го награждава с орден "Народна република България" – І степен. През 1970 г. патриарх Кирил взема участие в Световната среща на мира в Берлин (ГДР). На 10 юли 1970 г. е избран за редовен член на БАН (академик) по национална културна история на българския народ през епохата на Възраждането. На 17 януари 1971 г. тържествено е отбелязан неговият 70-годишен юбилей. Умира на 7 март 1971 г. Патриарх Кирил подкрепя и участва във всички акции и инициативи в защита на мира от национален и световен мащаб. Той е подпредседател на Българския национален комитет за защита на мира и член на Световния съвет на мира. Патриарх Кирил е продуктивен църковен историк. По-важни негови трудове са: • "Паисий, митрополит Пловдивски и църковно-народната борба" (Пловдив, 1948); • "Панарет, митрополит Пловдивски" (Пловдив, 1950); • "Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски" (София, 1952); • "Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание" (София, 1955); • "Екзарх Антим" (София, 1956); • "Граф Николай П. Игнатиев и българският църковен въпрос. Изследване и документи" (Т. І. София, 1958); • "Българо-мохамедански селища в Южните Родопи" (София, 1960); • "Принос към българския църковен въпрос. Документи от австрийското консулство в Солун" (София, 1961); • "Католическата пропаганда сред българите през втората половина на ХІХ век" (София, 1962); • "Принос към униатството в Македония след Освободителната война. Доклади на френските консули в Солун (1879–1895) (София, 1968); • "Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877–1878) (Т. І. Кн. І. София, 1969; Кн. ІІ. София, 1970). Освен посочените исторически трудове, патриарх Кирил е автор и на множество проповеди, събрани в следните по-значими сборници: • "Излезе сеяч" (Пловдив, 1940); • "При извора" (І, ІІ и ІІІ изд., Пловдив, 1943, 1945 и 1946); • "Човекът и неговия труд" (Пловдив, 1947); • "Слово на живота" (София, 1953); • "Път Господен" (І – VІ изд., София 1957, 1959, 1961, 1963, 1965 и 1969).
История на фонда:	Фондът на патриарх Кирил е приет в Централния държавен исторически архив (ЦДИА) по решение на Св. Синод на Българската православна църква от 15 и 24 юли 1972 г. Архивът на патриарх Кирил се е намирал на няколко места – в апартамента му в Синодалната палата, патриаршеската вила в с. Драгалевци, работния му кабинет в Пловдивската митрополия, кабинета на служебното му жилище в Св. Синод и кабинета му в Софийската митрополия. Архивните материали, книги, списания, икони, картини и други вещи, описани по места в 23 описа от специално назначена комисия са пренесени в сградата на Софийската митрополия, а оттам в Софийската духовна академия. Архивните материали, описани в описи 1, 2, 4, 6, 7 и 20, са предадени с протокол от 13 февруари 1973 г. от протодякон Васил Велинов – началник на кабинет на патриарха, на Мария Класанова – зам.-завеждащ архивохранилище при ЦДИА. Документите, описани в останалите описи, се намират в наследниците на патриарх Кирил. Фондът е регистриран на 16 февруари 1973 г. под № 1318К. Обработен е през 1977 г. като инвентарен опис № 1, 6098 а.е., хронологически обхват на документите ХVІІІ век – 1974 г. Сравнително малка част документи с обем от 1 л.м., основно на гръцки език, е останала необработена. В резултат от извършената през 2015 г. научно-техническа обработка на останалите необработени през 1977 г. документи е съставен инвентарен опис № 2, състоящ се от 90 а.е., подредени по приложената класификационна схема, за периода 1781–1970 г. Документите са оригинални, запазени са в добро физическо състояние, с обем 1,08 л.м. Преводът на документите от гръцки на български език за анотациите на архивните единици е направен от проф. дин Надя Данова.
Характеристика на документите:	Автобиографични бележки на патриарх Кирил. Дневници (1920-1970). Кръщелно свидетелство, лични карти и задгранични паспорти (1901-1967); преписки по подвеждането му под отговорност пред “Народния съд” (1944-1945); грамоти и дипломи за научни степени и отличия (1954-1969); интервюта, доклади, изказвания, отзиви, поздравителни адреси и писма по повод ръкополаганията му в по-висок сан (1938-1953). Протоколи и преписка на архимандрит Кирил с митрополитите Неофит Видински, Симеон Варненски, Стобийския епископ Борис и други за Софийската и Пловдивската духовни семинарии (1932-1934), за въвеждането на гражданския брак, за църковните такси и глоби, за българската църковна и просветна дейност в Румъния, за разногласия по избирането на Търновския митрополит Софроний, за задълженията на синондалния секретар и др. (1934-1936). Протоколи, доклади и преписка на Стобийския епископ Кирил със Св. Синод, Врачанския митрополит Паисий, игумена на Зографския манастир и други за състоянието на БПЦ, за изменения в екзархийския устав, за закриване на Одринско-Лозенградската епархия, за Зографския манастир, за църковно-певческото училище при Рилския манастир и др. (1936, 1937). Окръжни, наредби, протоколи, доклади и преписка на митрополит Кирил Пловдивски с митрополит Борис Неврокопски, Св. Синод и други за състоянието на БПЦ по време на Втората световна война и за позицията му по еврейския въпрос, за обсъждане проектозакон за изповеданията съгласно конституцията на България, за манастирите и църквите в Пловдивската епархия, за църковното устройство в Беломорска Тракия, Македония и Южна Добруджа, за дейността на българските епархии в Америка и Австралия, за Хилендарския и Зографския манастири, за българските църкви в Румъния и Истанбул, за католическата пропаганда и ограничаването й (1938-1953). Работни бележки на митрополит Кирил като наместник-председател на Св. Синод, проектоуказ за църковните и земеделски стопанства, доклади за проведена анкета във Варненската митрополия и за българското участие при провъзгласяване чешката православна църква за автокефална; опис на архива на Пловдивската митрополия (1951-1953). Протоколи, доклади, изказвания, бюлетини, анкети и преписка на патриарх Кирил с всеруския патриарх Алексей, архимандрид Горазд, кардинал Беа и други висши духовници за ІІ Ватикански събор, за участия в конференции на Световния съвет на църквите, за Родоското съвещание на православните църкви, за дейността на Световното християнско движение за мир, за вдигане схизмата над БПЦ и за нормализиране отношенията й с Вселенската патриаршия, за среща на римския папа с вселенския патриарх в Йерусалим, за взаимни църковни посещения между България, Сърбия, Русия и други страни, за описване документи и издания на Св. Синод, за бюджета и служебния състав на Софийската митрополия, за състоянието, управлението и поддръжката на манастири и църкви, строежа на нови храмове, за Духовната академия, за ръкополагания на духовници, за църковни назначения и отзовавания, за архиерейски и свещенически междуособици (1953-1971). Окръжни, доклади, изказвания, бюлетини, статии и преписки с патриарх Кирил за българското участие във форуми на Световния съвет на мира и за конгреси на Националния комитет за защита на мира (1950-1970). Доклади, протоколи, устави, инвентарни описи, ревизионни актове и преписки за Общия свещенически съюз “Отец Паисий”, за неговите клонове в София и страната (1932-1971). Монографии от патриарх Кирил “Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски” (1952), “Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание” (1955), “Католическата пропаганда сред българите през втората половина на ХІХ в.” (1962), “Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1879-1895)” (1968) и др. Писма от и до патриарх Кирил и митрополит Андрей Велички, Н. П. Енев и други за българските задгранични епархии (1944-1970); от и до митрополит Климент Старозагорски за облагане с данък манастирските стопанства (1944-1965); от и до Браницкия епископ Максим и игумените на Бачковския манастир за Троянския манастир (1936-1940); от и до екзарх Стефан по църковни и лични въпроси (1945-1953); от и до Марио Бранци за оказаната от Кирил защита на българските евреи (1960); от Стоян Величков, Йордан Велчев, Павел Петров и други за строежа, изографисването и поддръжката на църкви в столицата и страната (1951-1957); от архимандрит Климент и архимандрит Натанаил за архива на Рилския манастир (1949-1951); от архимандрит Методий за въвеждане на Грегорианския календар (1959); от митрополит Паисий Врачански, Панкратий Старозагорски и Пимен Неврокопски за състоянието на епархиите им (1947-1970); от Атинския архиепископ Теоклитос, митрополит Никодим Сливенски, Синайския митрополит Порфирий, Гибралтарския епископ Томас и други за разменени църковни посещения (1936-1971); от проф. д-р Турнски, архиепископ Павел Финландски и други за световни форуми в защита на мира и за членството на патриарх Кирил в Световния съвет на мира (1951-1966); от Янаки Зографски, архимандрит Прокопий и други за Зографския манастир (1952-1958). Снимки на патриарх Кирил; с висши духовници от посещенията му в страната и чужбина като член на делегации по повод провеждане на църковни форуми, чествания, освещавания, възпоменания, панахиди (1930-1960). Документи, събрани от патриарх Кирил за Българското възраждане; писма от и до екзарх Антим І и митрополит Доситей Самоковски, Григорий Доростоло-Червенски, Исидор Петербургски, архимандрит Йосиф и други за борбата на българите за църковна независимост, за положението след Априлското въстание, за финансовото състояние на Българската екзархия, за униатството и училищното дело във Видин, за дейността на митрополит Евстатий Пелагонийски (1861-1876). Протоколи, доклади и преписки на Доростоло-Червенските митрополити Григорий, Михаил и Василий с екзарх Антим І, княз Батенберг, Стефан Стамболов, епархийски предстоятели от страната и други за проведени църковно-народни събори, за откриване архиерейски наместничества, за дейността на църквите и манастирите, за строеж на нови храмове, за просветната и благотворителната дейност, за противоречия с Вселенската патриаршия, за католическата пропаганда и др. (1855-1941). Статии от Райко Жинзифов за църковния въпрос, за гръцката асимилаторска политика спрямо българите и за броя на българските преселници в Русия, Румъния и други страни (1861-1871). Дневници на екзарх Йосиф І (1878-1902) и писма от и до него и княз Фердинанд, митрополит Натанаил Охридски, Стефан Стамболов, Иван Евстр. Гешов, МВРИ, МНП, български дипломатически представители в Цариград и други за екзархийския бюджет, за гръцката и сръбска пропаганди в Македония и Одринско и за църковно-просветната дейност на Българската екзархия (1885-1912). Писма от и до Стефан Костов – секретар на Българската екзархия и екзарх Йосиф І, митрополитите Симеон Варненско-Преславски, Методий Охридски, Василий Доростоло-Червенски, архимандрит Теофилакт и други за изменения в екзархийския устав, за отношението на българското правителство към църквата, за католическата и сръбската пропаганда, за финансиране просветното дело в Македония, за Самоковското духовно училище и за Цариградската и Солунската екзархийски гимназии (1894-1913). Изложение на Методий Кусевич за свалянето и заточението на екзарх Антим І и за избирането на нов екзарх (1877). Рапорти, изложения, енорийски списъци, преписки с митрополит Методий Охридски и Методий Старозагорски за дейността на Старозагорския епархийски съвет, за състоянието на манастирите и църквите в епархията и за етническия състав на населението в района (1879-1906). Писма от и до митрополит Натанаил Пловдивски и княз Батенберг, екзарх Йосиф І, Константин Стоилов, Григор Начович и други за настаняване на македонски бежанци, за строеж на училище в Пловдив и на църкви в София, Скопие и Цариград, за църковни дарения и др. (1879-1906). Писма от и до митрополит Симеон Варненско-Преславски и митрополитите Михаил Доростоло-Червенски и Партений Софийски, Величкия епископ Михаил и други за изменения в уставана Българската екзархия, за държавното субсидиране на църквата, за нейната благотворителност, за състояли се църковно-народни събори, за отношението на светската власт към църквата, за дейността на Общия свещенически съюз и др. (1912-1927). Доклади, изложения, ноти, прошения и писма от и до Михаил Чайковски и Високата порта, католически мисионери и други за борбата на българите за църковна независимост, за целите и задачите на полското славянско движение, за католическата пропаганда в България и Сърбия, за откриване на католически училища в Османската империя, за руските и авсроунгарски политически интереси на Балканския полуостров и др. (1844-1845). Доклади, рапорти, поверителни писма и телеграми от и до руски, френски, австроунгарски и румънски дипломатически мисии в България, Турция, Гърция и съответните външни министерства за националноосвободителното движение на българите, за учредяване на Българската екзархия, за схизмата, за българо-гръцкия църковен спор, за Руско-турската освободителна война, за съпротивата срещу Берлинския договор, за Кресненско-Разложкото въстание, за вътрешнополитическото положение и външната политика на България, за чуждата пропаганда в Македония, Одринско и Тракия и ролята на Българската екзархия по преодоляването й, за учебно-просветната дейност там, за Илинденско-Преображенското въстание, за румънските църковни интереси в Македония и Добруджа, за противоречия между румънски и български духовници в тези райони и др. (1845-1903). Кондики на Сливенската (1840-1945) и на Самоковската (1853-1880) митрополии; ведомствена книга на Софийската митрополия (1876-1891). Дневници на католическия мисионер Викторен Галабер (1861-1869). Книги, брошури, бюлетини и библиографии за историята на БПЦ. Автобиографични бележки на патриарх Кирил. Дневници (1920-1970). Кръщелно свидетелство, лични карти и задгранични паспорти (1901-1967); преписки по подвеждането му под отговорност пред “Народния съд” (1944-1945); грамоти и дипломи за научни степени и отличия (1954-1969); интервюта, доклади, изказвания, отзиви, поздравителни адреси и писма по повод ръкополаганията му в по-висок сан (1938-1953). Протоколи и преписка на архимандрит Кирил с митрополитите Неофит Видински, Симеон Варненски, Стобийския епископ Борис и други за Софийската и Пловдивската духовни семинарии (1932-1934), за въвеждането на гражданския брак, за църковните такси и глоби, за българската църковна и просветна дейност в Румъния, за разногласия по избирането на Търновския митрополит Софроний, за задълженията на синондалния секретар и др. (1934-1936). Протоколи, доклади и преписка на Стобийския епископ Кирил със Св. Синод, Врачанския митрополит Паисий, игумена на Зографския манастир и други за състоянието на БПЦ, за изменения в екзархийския устав, за закриване на Одринско-Лозенградската епархия, за Зографския манастир, за църковно-певческото училище при Рилския манастир и др. (1936, 1937). Окръжни, наредби, протоколи, доклади и преписка на митрополит Кирил Пловдивски с митрополит Борис Неврокопски, Св. Синод и други за състоянието на БПЦ по време на Втората световна война и за позицията му по еврейския въпрос, за обсъждане проектозакон за изповеданията съгласно конституцията на България, за манастирите и църквите в Пловдивската епархия, за църковното устройство в Беломорска Тракия, Македония и Южна Добруджа, за дейността на българските епархии в Америка и Австралия, за Хилендарския и Зографския манастири, за българските църкви в Румъния и Истанбул, за католическата пропаганда и ограничаването й (1938-1953). Работни бележки на митрополит Кирил като наместник-председател на Св. Синод, проектоуказ за църковните и земеделски стопанства, доклади за проведена анкета във Варненската митрополия и за българското участие при провъзгласяване чешката православна църква за автокефална; опис на архива на Пловдивската митрополия (1951-1953). Протоколи, доклади, изказвания, бюлетини, анкети и преписка на патриарх Кирил с всеруския патриарх Алексей, архимандрид Горазд, кардинал Беа и други висши духовници за ІІ Ватикански събор, за участия в конференции на Световния съвет на църквите, за Родоското съвещание на православните църкви, за дейността на Световното християнско движение за мир, за вдигане схизмата над БПЦ и за нормализиране отношенията й с Вселенската патриаршия, за среща на римския папа с вселенския патриарх в Йерусалим, за взаимни църковни посещения между България, Сърбия, Русия и други страни, за описване документи и издания на Св. Синод, за бюджета и служебния състав на Софийската митрополия, за състоянието, управлението и поддръжката на манастири и църкви, строежа на нови храмове, за Духовната академия, за ръкополагания на духовници, за църковни назначения и отзовавания, за архиерейски и свещенически междуособици (1953-1971). Окръжни, доклади, изказвания, бюлетини, статии и преписки с патриарх Кирил за българското участие във форуми на Световния съвет на мира и за конгреси на Националния комитет за защита на мира (1950-1970). Доклади, протоколи, устави, инвентарни описи, ревизионни актове и преписки за Общия свещенически съюз “Отец Паисий”, за неговите клонове в София и страната (1932-1971). Монографии от патриарх Кирил “Натанаил, митрополит Охридски и Пловдивски” (1952), “Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание” (1955), “Католическата пропаганда сред българите през втората половина на ХІХ в.” (1962), “Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1879-1895)” (1968) и др. Писма от и до патриарх Кирил и митрополит Андрей Велички, Н. П. Енев и други за българските задгранични епархии (1944-1970); от и до митрополит Климент Старозагорски за облагане с данък манастирските стопанства (1944-1965); от и до Браницкия епископ Максим и игумените на Бачковския манастир за Троянския манастир (1936-1940); от и до екзарх Стефан по църковни и лични въпроси (1945-1953); от и до Марио Бранци за оказаната от Кирил защита на българските евреи (1960); от Стоян Величков, Йордан Велчев, Павел Петров и други за строежа, изографисването и поддръжката на църкви в столицата и страната (1951-1957); от архимандрит Климент и архимандрит Натанаил за архива на Рилския манастир (1949-1951); от архимандрит Методий за въвеждане на Грегорианския календар (1959); от митрополит Паисий Врачански, Панкратий Старозагорски и Пимен Неврокопски за състоянието на епархиите им (1947-1970); от Атинския архиепископ Теоклитос, митрополит Никодим Сливенски, Синайския митрополит Порфирий, Гибралтарския епископ Томас и други за разменени църковни посещения (1936-1971); от проф. д-р Турнски, архиепископ Павел Финландски и други за световни форуми в защита на мира и за членството на патриарх Кирил в Световния съвет на мира (1951-1966); от Янаки Зографски, архимандрит Прокопий и други за Зографския манастир (1952-1958). Снимки на патриарх Кирил; с висши духовници от посещенията му в страната и чужбина като член на делегации по повод провеждане на църковни форуми, чествания, освещавания, възпоменания, панахиди (1930-1960). Документи, събрани от патриарх Кирил за Българското възраждане; писма от и до екзарх Антим І и митрополит Доситей Самоковски, Григорий Доростоло-Червенски, Исидор Петербургски, архимандрит Йосиф и други за борбата на българите за църковна независимост, за положението след Априлското въстание, за финансовото състояние на Българската екзархия, за униатството и училищното дело във Видин, за дейността на митрополит Евстатий Пелагонийски (1861-1876). Протоколи, доклади и преписки на Доростоло-Червенските митрополити Григорий, Михаил и Василий с екзарх Антим І, княз Батенберг, Стефан Стамболов, епархийски предстоятели от страната и други за проведени църковно-народни събори, за откриване архиерейски наместничества, за дейността на църквите и манастирите, за строеж на нови храмове, за просветната и благотворителната дейност, за противоречия с Вселенската патриаршия, за католическата пропаганда и др. (1855-1941). Статии от Райко Жинзифов за църковния въпрос, за гръцката асимилаторска политика спрямо българите и за броя на българските преселници в Русия, Румъния и други страни (1861-1871). Дневници на екзарх Йосиф І (1878-1902) и писма от и до него и княз Фердинанд, митрополит Натанаил Охридски, Стефан Стамболов, Иван Евстр. Гешов, МВРИ, МНП, български дипломатически представители в Цариград и други за екзархийския бюджет, за гръцката и сръбска пропаганди в Македония и Одринско и за църковно-просветната дейност на Българската екзархия (1885-1912). Писма от и до Стефан Костов – секретар на Българската екзархия и екзарх Йосиф І, митрополитите Симеон Варненско-Преславски, Методий Охридски, Василий Доростоло-Червенски, архимандрит Теофилакт и други за изменения в екзархийския устав, за отношението на българското правителство към църквата, за католическата и сръбската пропаганда, за финансиране просветното дело в Македония, за Самоковското духовно училище и за Цариградската и Солунската екзархийски гимназии (1894-1913). Изложение на Методий Кусевич за свалянето и заточението на екзарх Антим І и за избирането на нов екзарх (1877). Рапорти, изложения, енорийски списъци, преписки с митрополит Методий Охридски и Методий Старозагорски за дейността на Старозагорския епархийски съвет, за състоянието на манастирите и църквите в епархията и за етническия състав на населението в района (1879-1906). Писма от и до митрополит Натанаил Пловдивски и княз Батенберг, екзарх Йосиф І, Константин Стоилов, Григор Начович и други за настаняване на македонски бежанци, за строеж на училище в Пловдив и на църкви в София, Скопие и Цариград, за църковни дарения и др. (1879-1906). Писма от и до митрополит Симеон Варненско-Преславски и митрополитите Михаил Доростоло-Червенски и Партений Софийски, Величкия епископ Михаил и други за изменения в уставана Българската екзархия, за държавното субсидиране на църквата, за нейната благотворителност, за състояли се църковно-народни събори, за отношението на светската власт към църквата, за дейността на Общия свещенически съюз и др. (1912-1927). Доклади, изложения, ноти, прошения и писма от и до Михаил Чайковски и Високата порта, католически мисионери и други за борбата на българите за църковна независимост, за целите и задачите на полското славянско движение, за католическата пропаганда в България и Сърбия, за откриване на католически училища в Османската империя, за руските и авсроунгарски политически интереси на Балканския полуостров и др. (1844-1845). Доклади, рапорти, поверителни писма и телеграми от и до руски, френски, австроунгарски и румънски дипломатически мисии в България, Турция, Гърция и съответните външни министерства за националноосвободителното движение на българите, за учредяване на Българската екзархия, за схизмата, за българо-гръцкия църковен спор, за Руско-турската освободителна война, за съпротивата срещу Берлинския договор, за Кресненско-Разложкото въстание, за вътрешнополитическото положение и външната политика на България, за чуждата пропаганда в Македония, Одринско и Тракия и ролята на Българската екзархия по преодоляването й, за учебно-просветната дейност там, за Илинденско-Преображенското въстание, за румънските църковни интереси в Македония и Добруджа, за противоречия между румънски и български духовници в тези райони и др. (1845-1903). Кондики на Сливенската (1840-1945) и на Самоковската (1853-1880) митрополии; ведомствена книга на Софийската митрополия (1876-1891). Дневници на католическия мисионер Викторен Галабер (1861-1869). Книги, брошури, бюлетини и библиографии за историята на БПЦ.

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:	НЕИЗПОЛЗВАНИ НОМЕРА №№ 631, 820, 2077, 2501, 2557, 2558, 2614, 3322, 3729, 3730, 3731, 3815, 4490, 4785, 5538, 5648, 5656, 5663, 5665, 5667, 5668, 5672, 5676, 5677, 5686, 5703, 5786, 5817, 5919, 5996, 6006. ОТЧИСЛЕНИ №№ 5568, 5602, 5647, 5756.
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1812–1974) Регистриран Фондът на патриарх Кирил е приет в Централния държавен исторически архив (ЦДИА) по решение на Св. Синод на Българската православна църква от 15 и 24 юли 1972 г. Архивът на патриарх Кирил се е намирал на няколко места – в апартамента му в Синодалната палата, патриаршеската вила в с. Драгалевци, работ…

Инвентарен опис № 2 / / (1781–1970) Регистриран Личният фонд на Българския патриарх Кирил е предаден от Св. Синод на БПЦ на Централния държавен исторически архив (ЦДИА) с протокол от 13 февр. 1973 г. и на 16 февр. 1973 г. е регистриран под № 1318К. През 1977 г. след извършена научно-техническа обработка на основната част от документите във фонд…

Общ брой намерени резултати: 2