Фонд

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на фонд:	2050К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Радославов, Радослав Радков [1872–1949]

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Радославов, Радослав Радков [1872–1949]
История на фондообразувателя / биографични данни:	Радослав Радков Радославов е финансист, публицист, преводач, художник, патриот, краевед, виден общественик, активен участник в разгръщането на културно-просветното движение в Североизточна България в края на 19 и първата третина на 20 в. Радослав Радославов се ражда през [1872 г.] в семейството на потомствени учители революционери, на дейни участници в Априлското въстание – и по бащина, и по майчина линия. Баща му Радко Маринов Радославов, син на заможни родители, после обеднели, от с. Златарица (Еленско) е високообразована за времето си личност, учител, виден възрожденски просветител и деен участник в борбите за българска църковна и политическа независимост, председател на Дряновския революционен комитет. Майка му Тодорица Ламбева Ванкова, от Свищов, е една от петте дъщери на състоятелния търговец Ламби Ванков, с корени от Арбанаси (Търновско). Радослав Радославов има двама по-малки братя – Иван и Александър, и две сестри – Сийка и Кина. Детството му донася за цял живот трайни спомени от времето на турските разбойнически банди в Лудогорието. Бащата на Радослав трябва да употреби всичката си суровост, за да му попречи (едва 13-годишно момче) да замине като доброволец в Сръбско-българската война (1885). По времето, когато баща му е учител в Разград (80-те години на 19 в.), Радослав е приятел със сина на полския лекар Розентал – Юли Цезар Розентал, който загива като доброволец в Илинденско-Преображенското въстание (1903). Радослав Радославов е запленен от богатата библиотека на баща му, в която преобладават книгите изпъстрени с хубави илюстрации, каквито са особено английските и френските. Сред любимите му книги са и руските издания на съчиненията на Николай Добролюбов и Дмитрий Писарев. Негови настолни книги стават и „Съчиненията“ на Любен Каравелов и „Съчиненията“ на Христо Ботев, и двете излезли под редакцията на Захари Стоянов, както и вечните „Записки по българските въстания“. Въпреки „палавините“ си самият той с жар търси книги и съчинителства. Първият му „литературен опит“ е една „историческа повест“, написана заедно с един негов съученик, която обаче не вижда бял свят. Както, впрочем, и повечето от последвалите му литературни занятия. Радослав Радославов, както и брат му Александър, рисуват добре и може би, както пише в биографията си „Моят живот“ брат му Иван, от тях биха излезли художници, но животът им попречва да бъдат това, което искат и стават друго – против воля и желание – чиновници. Радослав обича и музика, особено цигулка, но и това заглъхва. Тези изявени наклонности към изкуството у децата идват от майчина страна. Незавършил още Търговското училище Радослав Радославов, не без намесата на своя баща, заминава преждевременно войник в гр. Русе. С това се пресичат и неговите крилати надежди да учи рисуване и, както посочва брат му Иван, „тази слана попари целия му живот. Той никога не се примири с това и животът му остана пуст и непривлекателен“. Големият брат не е бил особено прилежен ученик, което е огорчавало твърде много бащата – сам учител и книжовник, придобил своята рядка за времето си образованост с цената на неимоверни трудности. Това е и причината за суровото отношение на бащата към наследника му. Отпечатък в отношенията между баща и син оказва и влиянието, което идеите на социализма оказват на последния. То води до горещи спорове и недоразумения между двата “остри камъни” в дома. Само ненавременната смърт на бащата (едва на 53 години) през есента на 1894 г. слага край на разприте. Но върху освободения преждевременно в деня на кончината от военна служба Радослав пада голяма отговорност - съвсем млад той става глава на семейство, тъй като майка му е починала три години по-рано. За да може да издържа братята и сестрите си той постъпва като писар в клона на Българска народна банка във Велико Търново. От 1898 г. Радослав Радославов е близо две десетилетия чиновник, впоследствие директор – първо на Българска земеделска банка, гр. Трявна, след това - на Кооперативна банка, гр. Габрово. През всичките тези години той много дейно работи и в културно-просветната сфера. Взема активно участие в провеждането на реферати от различни клонове на науката. Превежда „Философското въведение и социалните идеи в поезията (продължение)“ от Виктор Юго (Трявна, 12 март 1911), „Анархическите идеи в драмите на Ибсен“ (Габрово, 1919), „Пир на животът“, драма от Ст. Пшибишевски (Габрово, 1 май 1920), „Вик на живота“, драма от Артур Шницлер, и др. Занимава се с литература. Има отпечатани негови статии в разни списания и вестници. В това поле работи повече от 20 години. Всяка седмица в Трявна от името на Учителския съюз изнася лекции по естетика, търговско право, музикално изкуство, история и др. Няколко запалени ентусиасти основават и музикално дружество в градеца, изнасят вечерни концерти в училищния салон „П.Р. Славейков“, а в същото време се откриват и курсове за любителите на музикалното изкуство. Начело на тези курсове стои П. Симеонов, основен учител и добър теоретик по цигулка. В театралното дело също имат големи успехи. Когато се дава някоя пиеса това е събитие за Трявна, а особено, ако в нея има патриотични тенденции. Пиесите, които се показват, са от „борбите и страданията на народа ни“, като: „Хъшове“, по творби на Христо Ботев, „Иванко убиеца на Асеня“ и др. Те правят „цяла революция“ между тогавашната тревненска младеж и повдигат духа й. И по време на престоя си в Трявна и Габрово Радослав Радославов запазва неугасваща своята страст към рисуването. От 1929 г. е пенсионер и живее във В. Търново.Радослав Радославов почива след [1949 г.].
История на фонда:	Документите на Радослав Радославов са комплектувани в ЦДА през 1997 г. В процеса на научно-техническата обработка e съставен инвентарен опис № 1.В по-голямата си част документите са оригинали, подредени и систематизирани по хронология по приложената класификационна схема, която се състои от пет раздела.
Характеристика на документите:	Спомени и бележки от Радослав Радославов за наследниците на Радко М. Радославов (1932–1942). „Литературни бележки“ и преводи от Радослав Радославов на произведения от Данте, Антон Чехов, Виктор Юго, Георг Брандес, Станислав Пшибишевски и др.; статии за историята и етнографията на Трявна, за историята на Второто българско царство и др. (1896–1947). Заявления от Радослав Радославов до тревненския градски кмет за финансиране отпечатването на труда му за Трявна, за определяне на възнаграждение, прехвърляне на авторските права и др.; покана и благодарност до Радослав Радославов от Боню Грозев за участие в честването на 40-годишната му обществена дейност (1936, 1945). Писмо от Народно читалище „Васил Коларов“ – Трявна до Иван Радославов, брат, с молба за предаване записките на Радослав Радославов за историческото минало на града на читалището (1964).

Оригиналност:	Копие; Оригинал; Препис; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	Бълг. ез.; Англ. ез.; Нем. ез.; Рус. ез.; Фр. ез.; Лат. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1896–1964) Регистриран

Общ брой намерени резултати: 1