Информационна система на държавните архиви
Търсене
Справки
За ИСДА
ЦДА
»
Фонд
Фонд
Основна информация
Архив:
ЦДА - 12
Номер на фонд:
1995К
Елементи на описание за ниво Фонд
Номер на фонд:
Промяна на състояние:
Зачисляване
Ниво на описание:
Фонд
Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:
Чуклева, Мара Николова (1896– )
Хронологичен обхват
Без дата на създаване
Начална дата:
ден:
месец:
година:
Крайна дата:
ден:
месец:
година:
Приблизителна дата:
Обем и носител
Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:
Промяна в наименованието на фондообразувателя:
Чуклева, Мара Николова (1896– )
История на фондообразувателя
/ биографични данни:
Мара Чуклева е родена на 14 окт. 1896 г. в Пловдив. Учи пеене при Иван Вулпе през 1912–1915 г. Пее в хора на Народната опера и същевременно като ученичка в драматична школа изпълнява малки роли в Народния театър. Тя е един от пионерите на българската оперета. Участва заедно с Ангел Сладкаров в „Маркиз Бонели“ – първата оперета поставена в България. По-късно тя, Асен Русков, М. Македонски и други са привлечени в „Свободен театър“ – първият постоянен оперетен театър в България. Красивата млада актриса, надарена с блестящ глас – мецосопран, бързо привлича вниманието на публиката и става нейна любимка. Репертоарът й е богат: Силва от „Царицата на Чардаша“, Коджа Гюл от „Розата на Стамбул“, Марози от „Есенни маневри”, Мадам Помпадур и Баядерка от едноименните оперети, главните роли в „Кралица на киното“, „Веселата вдовица“, ”Граф фон Люксембург“ и др. Поради голямо напрежение и преумора заминава да се лекува в Италия. Междувременно „Свободен театър” я командирова там да специализира сценично изкуство и пеене. Лекува се в Сан Ремо. Впоследствие е ангажирана от италианската филмова къща „Вай филм“ за главните роли във филмите „Девойката Елиза“, „Eдна фреска от Помпей“, „Месалина“, „В ноктите на собствената си вина“ по Достоевски и др. Италианските кинокритици отбелязват изгряването на нова звезда. След двегодишен престой в Рим, благодарение на големия й талант и блестящата интерпретация, тя е ангажирана от известната немска филмова къща „Емелка“ и заминава за Берлин и Мюнхен, където играе главните роли във филмите „Черното лице“, „Дездемона“, „Книгата на сънищата“ в четири серии „Зелената Мануела“ и др. През 1923 г. директорът на „Свободен театър“ П. К. Стойчев пристига в Германия, за да уреди гастроли на Мара Чуклева в театъра. Тя се представя с голям успех в оперетите „Мадам Помпадур“, „Баядерка“, „Розата на Стамбул“ и др. По това време Мара Чуклева е смятана за най-добрата българска оперетна актриса. През есента на 1923 г. заминава за Франция, където участва във филма „Мария Антоанета“ и играе с голям успех оперетни и драматични роли в някои театри като „Фемина“ на Шан-з-Елизе. По-късно е ангажирана от театър „Шоф Сури“, основан от Никита Балиев. С пътуващия театър на Балиев изнася концерти в Париж, Лондон, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, Филаделфия, Детройт, Сейнт Луис, Индианаполис, Лос Анджелис, Сан Франциско и др. Гастролите им включват и Канада – Торонто, Монреал, Ванкувър и др. След това Мара Чуклева се установява в Ню Йорк, където получава ангажименти за концерти и филми от известния Морис Гед. Нейните изпълнения са отбелязани от американската и от българската емигрантска преса. Ангажирана още от 1925 г. от „Метро Голдуин Майер“, тя се снима в Холивуд в продължение на 14 години. Някои от по-известните й филми от този период са: „Възкресение“, „Пустинно цвете“, „Керванът“, „Кармен“ и др. Повечето от ролите й в американското, както по-късно и в италианското кино, не са централни. От италианските й филми от този период по-интересни са „Желязната корона“, „Търговецът на рубини“ и „Пиратите на Малайзия“. Мара Чуклева се завръща в България през 1943 г. Прави опит да поеме пътя на оперетна актриса, но й е отказана работа в съществуващите тогава два оперетни театъра. През 1945 и 1946 г. изнася концерти в София и провинцията и по Българското радио. По-късно здравословното й състояние се влошава и тя живее при тежки битови условия. Около 1959–1960 г. получава разрешение от властите да замине за Италия, където след години почива. Този период от живота й е малко известен, както и годината на смъртта й. Голяма част от архива й е унищожен по време на бомбардировките над София през 1943–1944 г. Запазените документи са предадени на ЦДИА през 1989 и 1993 г. от племенницата й Елена Чуклева.
История на фонда:
Характеристика на документите:
Декларация за пребиваване в САЩ, Холивуд на Мара Чуклева. (1940) Разрешение от Българската легация в Рим на Мара Чуклева за транзитно пътуване за България; (1943) заявление до СГС за даване на квартира; (1943) преписка на Мара Чуклева с МСП и МФ за осигуряване пиано за концертната дейност; бележка за финансово задължение от пребиваването й в Ню Йорк към МВнИ и др. сметко-разписки.(1935-1946) Статии-отзиви за актрисата: “Мара Чуклева в Ню Йорк. Първата българска артиска на американска сцена“, във в. “Народен глас”; отзив за участието й в театър “Вилич плеърс”, Бирмингам, Англия;“В “България-страната на богато надарените гласове.Оперни артисти и артиски с международна известност“от Петко Тихолов във в. “Отечествен фронт“; “Страдания тежки, защо сте дошли?“ от Ася Дертлиева в сп.“Театър“ (1925-1994) Удостоверение от Дирекцията на Свободен театър за командироването й в Италия за специализация по сценично изкуство и пеене; (1919) преписка на Мара Чуклева с министерство на информацията и изкуствата във връзка с утвърждаване и разрешаване на програма за концерти в София и провинцията, приложена програма от концерт в театър “Балкан“ (1945-1946) Снимки от филм на режисьора Д. Колетти “Търговецът на робини“с участието на Мара Чуклева; (1942) циркулярно писмо от съюз на филмовите дейци със съобщение за общо събрание; (1945) преписка с Главна дирекция по кинематография за пускане за разпространение филм с Мара Чуклева. (1947) Писма от Мара Чуклева : до майка й във връзка с положението в София след бомбардировките, за бъдещите й творчески планове и др. новини от Рим; (1941) част от писмо до Валкаро с благодарност за оказана помощ, с лични бележки. (1949) Писма до Мара Чуклева: от Иван Борисов за желанието да напише роман за живота и творчеството й; (1950) от Милка Билчева за желанието да бъдат приятели; (1944) от Делчева с отзив за неин концерт за запознанството с майка й и др. (1945) Репродукция на “Залез“ Франц Скарбина с посвещение на Мара Чуклева. (1918) Покана от ГК на ОФ до Мара Чуклева за концерт на самодейци в театър “Балкан“. (1945) Програми за оперета на Фред Раймонд “Синята маска“, поставена в Художествен оперетен театър през сезон 1944/1945 г. и други концерти на Държавната софийска филхармония, на Държавния симфоничен театър и др. (19441947) Снимки на Мара Чуклева в Холивуд, САЩ, в София с приятели. (1925-1950)
Оригиналност:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Заверен препис
Копие
Литографно копие
Оригинал
Препис
Хелиографно копие
Циклостил
Чернова
Начин на създаване:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Машинопис
Печатно
Ръкопис
Език:
-- изберете --
-- избери всички --
Бълг. ез.
Англ. ез.
Гр. ез.
Нем. ез.
Осм.-тур. ез.
Пол. ез.
Рус. ез.
Сърбо-хърв. ез.
Тур. ез.
Фр. ез.
Чеш. ез.
Друг
Алб. ез.
Итал. ез.
Араб. ез.
Рум. ез.
Исп. ез.
Лат. ез.
Старобълг. ез.
Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:
-- изберете --
ISAD(G)
БДС
Друго
Списък с описи
Инвентарен опис № 1 / / (1918-1994)
Регистриран
Общ брой намерени резултати: 1