Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	1568К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:

Ниво на описание:

Инвентарен опис

Начин на придобиване:

П(приет/комплектуване); -- избери всички --

Д(дарение)

К(срещу възнаграждение)

П(приет/комплектуване)


	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:

Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Началото на колекцията е поставено след края на Втората световна война (1945). През 1947 г. към Централната ковсистория на евреите в България е създаден Еврейски научен институт (ЕНИ). Тъй като по време на бомбардировката на София на 10 ян. 1944 г. са унищожени библиотеката и архива на Централната консистория и на Софийската синагога и сред руините е погребана голяма част от оригиналните книжни образци на юдаиката, ЕНИ започва целенасочено да работи в областта на хебраистиката[1]. Сред основните задачи на института са: издирване, събиране и каталогизиране на запазените в България книги и ръкописи, проучване на историята, етнографията и стопанския живот на българските евреи и съдаванета на Еврейски музей в София. В изпълнение на тези задачи ЕНИ развива активна събирателска и изследователска дейност. Еврейските общини във всички по-големи градове в България и отделни лица и фамилии (например видната фамилия Арие от Самоков) изпращат в института книги и документи. Към 1951 г. библиотеката наброява 5 000 тома – предимно религиозни книги на староеврейски и джудезмо еспаньол (ладино) езици. Поради масовото изселване на евреите в България в Държавата Израел (т. нар. «голяма алия» през 1948-1951 г.), с оглед запазването на еврейското културно богатство в България, на свой пленум през януари 1951 г., Централната консистория на евреите в България взема решение Еврейския научен институт да премине в системата на БАН като се включи в Института за българска история (дн. Институт по история), като секция по «Хебраистика». По силата на ПМС №1329 от 27 окт. 1951 г. Еврейският научен институт преминава към БАН, а неговата библиотека и архив се съхраняват до 1979 г. в Института по балканистика. Поради реорганизации в системата на БАН след тази година колекцията от старопечатни еврейски книги и документи, събрани от ЕНИ е приета на съхранение в Централния държавен исторически архив (дн. ЦДА), където е регистрирана като архивен фонд под № 1568К. Тя обхваща значителна част от еврейското културно наследство, пренесено или създадено на Балканите. Разнообразното й съдържание я разделя на три части: 1). Старопечатни книги; 2). Фрагменти от ръкописи, открити в кориците на книгите; 3). Документи, свързани с историята на българските евреи от 1878 до 1948 г. Хронологическите рамки на колекцията – част книги, обхващат времето от началото на ХV до средата на ХХ век. Сред тях се открояват образци на ранното еврейско книгопечатане в градовете Солун (Тесалоники), Константинопол (Цариград), Венеция, Смирна (Измир), Ливорно, Амстердам, Виена, както и други по-малки печатарски центрове в Италия, Русия, Чехия, Сърбия, Румъния и България. Сбирката от докувенти обхваща периода 1800 – 1959 г. През половинвековното си съществуване като колекция, старопечатните еврейски книги и документи са били обект на задълбочени проучвания от различни изследователи. В периода 1947 – 1951 г. в ЕНИ са преведени на български жткъси жт около 500 книги и ръкописи – извънредно ценни за историята както на евреите в България, така и в Османската империя като цяло. Проучени са книгите, съдържащи описания на бита, културата и икономиката на евреите на Балканския полуостров през последните пет столетия. Издадени са: два тома «Еврейски извори за обществено-икономическото развитие на балканските земи през ХVІ и ХVІІ в.» (София 1962) от съставителски колектив (Ели Ешкенази и Ашер Хананел) под редакцията на проф. Тома Ст. Томов и проф. Димитър Ангелов: сборника “Проучвания за историята на еврейското население в българските земи ХV – ХХ в. (София, 1980), под редакцията на акад. Николай Тодоров, както и редица проучвания от отделни автори в поредицата «Годишник на обществено-културната и просветна организация на евреите в България». Преобладаващата част от старопечатните книги са на религиозна тематика: Тора[2], Талмуд[3], Танах[4], Махзори[5]. Друга част от книгите са «Въпроси и отговори» (Шейлот у тишовот - ШУТ), т. нар “Responses” – отговори на видни равини по спорни въпроси от религиозно, правно, морално и битово естество. Най-малка е частта на художествената литература – застъпена най-добре сред книгите, отпечатани на ладино. През 1966 г. Ели Ешкенази и Страхил Гичев публикуват “Опис на еврейските старопечатни книги в България”, с който полагат основите на по-точен систематичен каталог, но в него са включени само 26 книги от ХV в. Характерна особеност при книгите е липсата на титулна страница, което налага всички данни да бъдат разчетени чрез печатарския колофон, ако същият е запазен. Частта документи от ф. 1568К отразяват различни аспекти от живота на евреите в България. Документалното наследство на еврейското население е свързано с различни исторически периоди. През Средновековието и по-точно в периода ХІІ – ХV в. по-голямата част от евреите в Западна Европа са подложени на гонения от Римокатолическата църква, които стават причина за разселването им. Към Балканите и Османската империя се насочват две основни групи евреи – немска и испано-португалска, познати още като “ешкеназки” и “сефадски” евреи. Прогонването на евреите от Западна Европа, тяхното трайно заселване в границите на Османската империя (където живеят местни евреи «романьоти», останали по тези земи от времето на Римската империя), благосклонното отношение на османската власт към евреите и настаняването им по-големите градски центрове на Балканите, както и активното им участие в търговския и стопански живот, са предпоставките за създаването на редица веществени и писмени паметници на еврейската култура. С тези процеси е свързано и възникването и укрепването на еврейските общини в редица балкански градове като Солун, Цариград, Одрин, София, Плевен, Видин Самоков, Никопол, Русе и др. Макар и лишени от правото да участват пряко в обществено-политическия, административния и военен живот на империята, евреите имат неограничена възможност за изяви в стопанската сфера. Със своята собствена специфика, еврейската община се явява пресечна точка за трите онделни еврейски групи: ешкеназими, сефаради и романьоти, които продължават развитието си в новата обществена, политическа, социална и културна среда след 1878 г. Въпреки многобройните повратности в българската история, еврейските общини съхраняват своя самобитен характер и до днес. [1] Комплекс от филологически дисциплини, които се занимават с изследването на езика иврит и текстовете, създадено на този език. [2]Буквално “учение”. Съвкупност от закони и постановления, отнасящи се за този, или онзи предмет. Нарича се още и Петокнижие. Съдържа пет книги: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие [3] Сборник от правни и религиозно-етични положения в юдаизма, наричан още Устен закон. Съдържа: Мишна (Повторение); 63 трактата според 6 категории (Зародиши-земеделие; Празници-шабат; Жени-семеен живот; Щети-граждански и наказателни закони; Свещени неща-храм; Пречиствания-свято и несвято); Гемара (завършек); Тълщувания върху 36 трактата на Мишна; Алаха (Законодателен аспект); Агада (Повествователен аспект), свързан с обичаите [4] Название, с което през Средновековието се нарича еврейската бибилия (Стария завет при християнството). Думата е акроним ва трите раздела на Тора-еврейското свещено писание – Тора (Петокнижие), Невиим (Пророци) и Ктувим (Писания) [5] Буквално “цикъл”, “годишен цикъл”. Сборник от молитви, песнопения и правила за литургията. Наричат го още Сидур или Минхаг.
История на фонда:	Фонд 1568К е приет в ЦДИА на 9 ян. 1979 г. заедно с инвентарните книги на колекцията, съставени в Института по балканистика при БАН, в които са описани 9 423 старопечатни и други книги, ръкописи и документи, обособени като библиографски единици. До 1993 г. цялата колекция е съхранявана в архивохранилището на ЦДИА на ул. “Чепинско шосе” № 11. През 1994 – 1998 г. части от колекцията са пренесени н архивохранилището на ул. “Московска” № 5 за изпълнение на подписан през 1998 г. Протокол за довършване на започната през 1993 г. научно-техническа обработка на старопечатни книги съвместно с фондация “Валмадона Тръст Лайбрари” – Лондон. Въз основа на писмо № 10-01-13/5 февр. 1998 г. документите са отделени от общия книжен фонд и са научно-технически обработени като отделен инвентарен опис. Поради разпокъсването на ф. 1568К в различни архивохранилища, извършено видеозаснемане по заявка от Университета в Телавив, както и поради необходимостта от специализирани езикови консултации, работата по обработката е завършена през 2001 г. Документите са обособени и подредени тематично-хронологично в отделни раздели, като в класификационната схема за всеки раздел са поставени обяснителни текстове, а в графа забележка са отбелязани и инвентарните номера от Института по балканистика за съпоставки при цитиране на документи при предишно ползване. По-голямата част от документите са в добро физическо състояние. Общият обем на документите, описани в инв. опис №1 е 5, 94 м. В описа са описани 3 а.е. с индекс: № 91а, 117а и 150а, а неизползвани номера са: 41, 156, 370 и 371.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:
Характеристика на документите:	Покани, бюлетини, отчети, кореспонденция на Централната консистория на евреите в България /1883-1948/; удостоверения, служебни бележки, изходяща кореспонденция на еврейската община в София /1922-1934/, Карнобат /1944/, Централен духовен съвет /1948-1960/; изложения и кореспонденция по закона за защита на нацията /1940-1944/;списъци на евреи от страната /1943/; списъци на евреи от София, изселени в провинцията /1943/; препис от документи на VІІ състав "Антисемити" на Народния съд /1944-1945/, кореспонденция и програмни документи на Еврейския научен институт /1947-1958/, реперториум на книжния фонд на института /1947-1951/, преводи на старопечатни издания по подготовката на "Еврейски извори за историята на Балканския полуостров /б.д./, еврейски фолклор, спомени за живота на евреите в България /1878-1947/;

Оригиналност:

Оригинал; Препис; Циклостил; Чернова; -- избери всички --

Друго

Заверен препис

Копие

Литографно копие

Оригинал

Препис

Хелиографно копие

Циклостил

Чернова

Начин на създаване:

Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички --

Друго

Машинопис

Печатно

Ръкопис

Език:

Бълг. ез.; Осм.-тур. ез.; Рус. ез.; Тур. ез.; Фр. ез.; Друг; -- избери всички --

Бълг. ез.

Англ. ез.

Гр. ез.

Нем. ез.

Осм.-тур. ез.

Пол. ез.

Рус. ез.

Сърбо-хърв. ез.

Тур. ез.

Фр. ез.

Чеш. ез.

Друг

Алб. ез.

Итал. ез.

Араб. ез.

Рум. ез.

Исп. ез.

Лат. ез.

Старобълг. ез.

иврит и ладино

Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ -Консистория - consistorium - място за събрания.1). В католическата църква събрание на кардиналите под председателството на папата за разследване на най-важните църковни дела. 2). В Русия до революцията-учреждение с църковноадминистративни и съдебни функции, подчинени на епархалния архиерей. 3). В древния Рим - държавен съвет при императора със съвещателен глас. 4). Църковно-административен орган у протестантите. 5). Еврейски верски съвет. В България съществува от 1902 г. Състои се от 21 члена, като 9 са от София. Призната е за официален институт със заповед № 367 от 14.10.1936 г. на Министерството на вътрешните работи и изповеданията. Първият й устав е приет през 1920 г. и допълнен през 1932 г. До 1919 г. начeло на ЦКЕ стои главният равин. От 1920 г. равинът остава само духовен глава на еврейството и председател на Върховния духовен съд. Учредителният събор от 1920 г. разграничава светските от духовните функции на Консисторията. Това разграничаване е санкционирано със заповед № 22 от 7.02.1927 г. на МВРИ. 
СОФИЙСКА ЕВРЕЙСКА ОБЩИНА-Еврейската община се образува при наличието на 20 еврейски семейства в един град. Начело на общината стои синагогално настоятелство, което се грижи за църковните и благотворителни работи с мандат 3 години и състав 5-7 души; училищно настоятелство, избирано съгласно Закона за народното просвещение и съвета на общината. Специфичното за еврейството е, че неговият религиозен живот е тясно свързан с културно-националния. Еврейските общини са не само религиозни. Те задоволяват просветни, културни, национални и социални нужди. В България еврейските общини са 33 към 1936 г., като най-голямата е Софийската, следвана от Пловдивската, Русенската и т.н. По-голямата част от българските евреи са сефаради (испански и португалски) евреи, които говорят юдео-испански известен като "ладино" и ешкенази - евреите от Западна Европа, говорещи "идиш". И двете общностни групи изповядват юдаизма като религия. Материалната издръжка на еврейските общини се набира от: 1). Религиозен налог - араха; 2). такси за различни услуги и ритуали; 3). такси за издаване на документи. 
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА-Законопроектът на закона за защита на нацията е внесен за разглеждане от ХХV Обикновено народно събрание на 07.10.1940 г., ІІ-ра редовна сесия. Съобщен на 06.11.1940 г. в VІ-то заседание. Първо четене на 15, 19 и 20 ноември в ХІ, ХІІ и ХІІІ заседание, второ четене - 20 и 24 декември - ХХХІ и ХХХІІ заседание. Гласуван и приет на 24.12.1940 г. Публикуван ДВ, бр. 16/23.01.1941 г. 
КОМИСАРСТВО ПО ЕВРЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ - Създадено с ПМС № 70/26.08.1942 г., протокол № 111, ДВ., бр. 192/29.08. 1942 г. към Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Съсредоточава всички мерки за решаването на "еврейския въпрос" в България. Организира и провежда изселването на евреи; извършва продажба на имотите им, ръководи еврейските общини във всички градове с поввече евреи. Ликвидирано на 31.08.1944 г. с ПМС № 4, протокол № 167, ДВ., бр. 194/05.09.1944 г 
ПЪРВИ ОПИТ ЗА ИЗСЕЛВАНЕ НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ-Проведен в България през м. март 1943 г. от Комисарството по еврейските въпроси във връзка с радикалното решаване на "еврейския въпрос" в България. Регламентиран от: 1). Споразумение за изселване на 20 000 евреи от новите и старите предели на България в германските източни области, подписано на 22.02.1943 г. от Александър Белев, комисар по еврейските въпроси и Теодор Данекер, германски пълномощник, СС хауптщурмфюрер. 2). ПМС № 32/02.03. 1943 г. за депортиране на 20 000 евреи и лишаването им от българско поданство. 3). Окръжно № 5712/22.02.1943 г. на Ал. Белев, комисар по еврейските въпроси за изготвяне списъци на евреи от различни градове на страната, за допълване бройката по споразумението. ВТОРИ ОПИТ - ИЗСЕЛВАНЕ НА ЕВРЕИ ОТ СОФИЯ-Изселването е проведено въз основа на ПМС №70/21.05.1943 г. Софийските евреи са принудително изселени в различни градове на страната. 
НАЦИСТКИ ДОКУМЕНТИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ЕВРЕЙСКИЯ ВЪПРОС В БЪЛГАРИЯЕврейски въпрос - не съществува в България до 1940 г. Началото на официална правителствена политика се поставя с приемането под натиска на Хитлеристка Германия на закон за защита на нацията. Законът е изработен по подобие на Нюрнбергските расови закони от 1935 г.. С приемането му българските евреи са лишени от граждански и политически права, отстранени са от обществения живот, а имуществата им са експоприирани. След присъединяването на България към Тристранния пакт натискът на Германия за по-бързо решаване на "еврейския въпрос" се засилва. След конференцията "Ванзее" (20.01.1942 г.) ръководителите на Гестапо приемат план за унищожаването на 11 млн. европейски евреи. В списъка е включена и България с 48 000 евреи. 
АНТИСЕМИТИЗЪМ-1). Антиюдаизъм - противопоставяне на юдаизма поради причини от доктринално - религиозен характер. 2). Антисемитизъм - враждебност, нерядко прерастваща в насилие по отношение на евреите, чието присъствие е възприемано като чуждо тяло. Съпътства еврейския народ по време на Диаспората (135 г. пр. н. е. до ХVІІІ век.). Превръща се в официална държавна политика след идването на национал-социалистите на власт в Германия. За периода 1933-1945 г. спрямо еврейският народ е проведен чудовищен геноцид (Шоа, Холокост) масово избиване на място или изпращан в лагерите на смъртта. 3). Антиционизъм - становище базирано на политическите, моралните или религиозните убеждения на тези, които оспорват обосновката на ционизма. ЕВРЕЙСКИ ТРУДОВИ ГРУПИ-Създадени са след приемането на закона за защита на нацията с Постановление на МС №113/12.08.1941 г. В тях се включени всички мъже евреи на възраст 20-46 г., които подлежат на отбиване на военната си служба. Групите са на пряко подчинение на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. 
ФОЛКЛОР - а) сефарадски б) ешкеназки Събрани са предимно сефарадски песни, пословици и поговорки. Използван е езикът "джудезмо еспаньол" - езикът на който говорят балканските и българските евреи. На Балканите евреите запазват речниковия състав на испански диалекти от съответните региони. "Джудезмо" е известен още с термина "ладино" - основата му е испанския език от ХІІІ век. "Джудезмо" се ограничава най-вече с битовата лексика, фразеологията, поговорките, специфичния хумор. 
ДОГОВОРИ, ХАСКАМИ И ДРУГИ ОБРАЗЦИ НА ЕВРЕЙСКОТО ПРАВО-Евреите пренасят на Балканите прогресивни за времето си форми и институции. Освен правните отношения, намерили израз в съдебната практика на еврейските съдилища, публикувани в "Еврейски извори" т. 1 и 2 са запазени и 1). Кетоба - писмен, венчален зестрален договор. У евреите всяка венчавка става с писмен зестрален договор. Съществува още и тосефет кетуба - допълнително написана към зестралния договор сума, която съпругът не получава при венчавката, но която той бил длъжен да даде на съпругата си или на нейните наследници в случай на развод или смърт. В нашите земи размерът на тосефет възлизал на 50 % от стойността на внесената зестра. 2). Хаскама - общо решение (споразумение), взето от членовете на една еврейска община под ръководството на равините. Това решение се вземало с вишегласие и е ставало задължително след като е било одобрено и подписано от равините и всички присъстващи евреи на съответната еврейска община. Санкцията за неподчинение на разпорежданията на хаскамата е било отлъчване от синагогата. 
ЮДАИЗЪМ - РЕЧИ, ПРОПОВЕДИ, РЕЛИГИОЗНИ ПРАВИЛА Iudaisme, iudaismus - религия, разпространена сред евреите, възникнала през първото хилядолетие пр. н. е. сред палестинските евреи, сега официална религия в Държавата Израел. Каноническите книги на юдаизма са: Танах – Библия или Писан закон и Талмуд - Устен закон. Библията включва три основни раздела - І - Тора или Петокнижие- първите пет книги от Стария завет (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие); ІІ. –Пророците (Невим); ІІІ Писанията (Кетувим или Житиеписци). Устният закон включва - І - Мидраш; ІІ - Талмуд - Мишна и Гемара и ІІІ - Зоар. Характерна особеност за юдаизма е, че целият Закон се състои от 613 заповеди (мицвот) като 248 утвърждаващи (това число се съотнася с общия брой на частите на човешкото тяло) и 365 забраняващи (съответно с броя на дните в една слънчева година). 
СЪЮЗНА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ /СКК/- Контролен орган съставен от представителите на СССР, САЩ и Англия за да следи изпълнението на условията, залегнали в съглашението за примирие на България и Великите сили победителки, подписано на 28.10.1944 г. в Москва. За председател на СКК е определен маршал Ф.И. Толбухин, по-късно неговите функции поема зам. председателя ген. полк. С.С. Бирюзов. Ръководител на английската част в СКК е ген. Майор У. Оксли, на американс ката ген. майор Джон Крейн. Задачи на СКК са: да осигури охрана на границата; да открива военнопленници и да ги препраща по местоназначението им; да контролира привеждането на въоръжените сили и флота към мирновременни щатове; да разминира оставените от хитлеристите минни полета; да предаде на СССР всички обекти, принодлежащи преди това на Гремания и нейните съюзници; да върне ценностите на съюзните държави и техните граждани. Прекратява съществуването си на 15.09.1947 г., когато са депозирани ратификационните актове за влизане в сила на Парижкия мирен договор. 
ЕВРЕЙСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ (ЕНИ)-Създаден през 1947 г. в София по решение на Централната консистория на евреите в България. Основните му задачци са: 1). Да събере в едно хранилище всички еврейски книги и ръкописи, намиращи се в България и на Балканите и да ги приведе в известност като ги каталогизира; 2), Да събере, подреди и систематизира документи и книжа с оглед да се образува един архив на еврейството в България; 3). Да събере всички предмети на еврейската старина с цел да създаде еврейски музей в София; 4). Да спомага за проучването на историята, етнографията, фолклора и стопанския живот на евреите на Балканите и по-специално на евреите в България; 5). Да събира фолклора на българските евреи. В изпълнение на тези задачи института действа самостоятелно до 1951 г. С ПМС № 1329/27.10.1951 г. и по предложение на ЦКЕ, еврейският научен институт преминава към БАН като се включва в института за българска история - секция ебраистика. През 1962 г. същата секция преминава към Института по балканистика, където действа до 1979 г.
RESPONSES - "ШЕЙЛОТ У ТЕШУВОТ - ШУТ" - ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Responsum, отговор - консултации по юридически и религиозни въпроси, правени във форма на въпроси и отговори по конкретен случай. Формата им е заета от римското ins respondendi. В началото се излага случаят, по който се води спор и се дава точна и конкретна формулировка на въпроса. Тази част при евреите се нарича шеелот. Във втората част наречена Тешувот се дава мотивиран отговор и се излагат подобни случаи от практиката, като се привеждат доводи от Петокнижието, Талмуда, Мидрашите, решенията на други известни равини, общоприети обичаи и понакяга практиката на някои еврейски общини. Отговорът е обикновено много дълъг, но заключението му с решението на равина винаги е ясно и кратко, като се посочват мотивите за вземането му. Много често респонзите са в безлична форма без да са посочени страните по спора, за да се спазва принципа на безпристрастие и независимост на равина, който решава случая. В еврейската религиозна литература въпросът, заедно с отговра се нарича Шейлот у Тишовот, или ШУТ.
"ЕВРЕЙСКИ ИЗВОРИ ЗА ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ХVІ И ХVІІ ВЕК" Подбрали, превели и коментирали д-р Ашер Хананел и Ели Ешкенази. Издателство на БАН, 1958-1960 г. - 576, 510 стр. С увод от редакторите проф. Димитър Ангелов и проф. Тома Томов (т. 1) и проф. Николай Тодоров (т. 2). Съдържа материали от Шемуел де Медина, Йосеф бен Лев, Шеломо Аврам, Елиау Мизрахи, Йосиф бен Ефраим Каро, Яков Там Давид бен Яхия, Шемул Моше Калаи, Ицхак Бехар Шемуел Адраби и пр. Документите са снабдени с коментари и бележки. Съдържат резюмета на руски и френски език, показалец на лични и географски имена и термини. Двата тома са илюстрирани с факсимилета на инкунабули и ръкописи.

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Позив на привременния комитет в Пловдив за създаване на Консистория в Източна Ру… (1883) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 2 / / Статут на главното Равинство в България, приет от конгреса на еврейските общини … (1900) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 3 / / Покани от Софийската израилтянска религиозна община до Екзарх Йосиф І и Софийски… (28 авг. 1909) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 4 / / Реч на главния равин в България, произнесена пред цар Фердинанд по случай 25 го… (6 авг. 1912) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 5 / / Отчет на Централната консистория на евреите в България за дейността й през 1920 … (1926) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 6 / / Бюлетин на Централната конистория на евреите в България за 1923-1924 г. (1923-1924) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 7 / / Отчет на Постоянния състав на Централната консистория на евреите в България за д… (1932-26 ян. 1936) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 8 / / Отчет на Постоянния състав на Централната консистория на евреите в България за д… (7 апр. 1938) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 9 / / Окръжни и писма на Централната консистория на евреите в България до еврейските о… (1942) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 10 / / Окръжни и писма от Централната консистория на евреите в България до еврейската о… (10 ян--27 ноем. 1941) Регистриран / Дигитален обект - Не

Общ брой намерени резултати: 555