Информационна система на държавните архиви
Търсене
Справки
За ИСДА
ЦДА
»
Фонд
Фонд
Основна информация
Архив:
ЦДА - 12
Номер на фонд:
1477
Елементи на описание за ниво Фонд
Номер на фонд:
Промяна на състояние:
Зачисляване
Ниво на описание:
Фонд
Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:
МВнР - Явно деловодство
Хронологичен обхват
Без дата на създаване
Начална дата:
ден:
месец:
година:
Крайна дата:
ден:
месец:
година:
Приблизителна дата:
Обем и носител
Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:
Промяна в наименованието на фондообразувателя:
История на фондообразувателя
/ биографични данни:
Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ) e създадено с Указ № 23 от 17 юли 1879 г. със следната първоначална структура: министър, гл. секретар (изпълняващ и функциите на зам.-министър) и три отделения: за връзка с българските представителства в чужбина, за връзка с пребиваващите в страната дипломатически агенти и за духовните дела. Тези отделения се ръководят от началници и подначалници. До края на 1879 г. са открити и първите български дипломатически агентства в Цариград, Белград и Букурещ. През 1881 г. отделението за пощите и телеграфите е прехвърлено от Министерството на вътрешните работи към МВРИ. С тази структура министерството функционира до 1893 г., когато е приет нов правилник за вътрешната му организация. Обособяват се политико-административен отдел, отдел по вероизповеданията, за пресата, драгомански и финансов. През 1898 г. към МВРИ се създава телеграфна агенция, предшественик на Българската телеграфна агенция/БТА/. Откриват се и нови дипломатически представителства — в Петербург /1896/, Париж /1896/, Виена /1896/, Атина /1896/, Цетине /1897/. В този период се оформя и новата структура на МВРИ, която с малки промени съществува до 1944 г. Тя се регламентира с Правилник за организация на МВРИ от 1897 г. Според него министерството има Централно управление със следните по-важни звена: Главно секретарство, Дирекция за дипломатическа кореспонденция, Политическо отделение, Търговско отделение и библиотека. Наред с тях функционират и Дипломатически отдел и Отдел на изповеданията. Само няколко месеца преди Обявяването на независимостта през 1908 г., излиза и единственият Закон за устройството и службите на МВРИ за периода 1879–1947 г. /ДВ, бр. 278 от 1907 г./. С този документ се оформят 6 структурни единици: Кабинет на министъра, Политически отдел, Консулски отдел, Изповеден отдел, Счетоводство и Архив с библиотека. Важен момент, който е пряк резултат от независимостта, е изграждането на нови дипломатически представителства в чужбина — в Лондон, Берлин и Рим. Формира се тристепенна структура на българските посолства в чужбина — тези в Цариград, Виена, Петербург, Париж и Лондон са първостепенни, в Берлин и Рим — второстепенни, а в останалите балкански столици — третостепенни. До започването на Балканската война през 1912 г. в МВРИ се извършват още няколко структурни промени. Създава се дипломатическо представителство в Брюксел, променят се някои структурни звена в министерството: службата по печата се преименува в БТА, а към кабинета на министъра се създава друга служба по печата. След приключването на войните 1912–1918 г. се създава Съдебен отдел и такъв по изпълнение на договорите за мир, който е закрит през 1936 г. и възстановен отново през 1943 г. След Първата световна война към МВРИ се създава длъжността комисар за връзка с Междусъюзническата контролна комисия. В този период МВРИ отпуска и средства за уреждане на духовните дела, за свикване на държавен събор за изменения в устава на Българската екзархия. През 1936 г. се извършват няколко структурни реорганизации — Отделението за печата се повишава в ранг на Дирекция по печата със звена за информация и документация, за печата и БТА; Отделът за изповеданията също става дирекция. Обособява се и Отдел за шифър и тайна архива. С тази си структура МВРИ функционира до приемането на Конституцията на НРБ от 1947 г., когато се създава Министерство на външните работи /МВнР/ на основата на чл. 39 от Конституцията на НРБ от 1947 г., което се явява пряк приемник и продължител на МВРИ. В Народна република България/НРБ/ върховното държавно ръководство на външната политика се осъществява от Народното събрание/НС/. Държавният съвет като висш постоянно действуващ орган на НС осъществява общото ръководство на външната политика и представлява НРБ в международните й отношения. Тази дейност за периода 1947–1971 г. се осъществява от Президиума на Народното събрание. Министерският съвет като висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт организира провеждането, а МВнР осъществява непосредственото ръководство на външната политика на държавата и координира дейността на всички ведомства и организации, които засягат отношенията на България с други страни. Ръководни органи на министерството са министър, зам.-министри, гл. секретар и Колегиум — колективен орган на управление на МВнР. Структурата му включва териториални /политически/ отдели по региони и функционални отдели: Дирекция Единен държавен протокол, Договорен и правен, Международни икономически организации, ООН и разоръжаване, Печат, Външнополитическа информация, Общи международни връзки, Консулски, Културно сътрудничество, Дипломатически архив и документация и др. Към министерството са и Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус и Комитетът по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. До 1950 г. функциите му са изпълнявани от създадената през 1944 г. - Дирекция на изповеданията. На 4 дек. 1950 г. с Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 2832 Дирекцията преминава към МС. С ново ПМС № 112 от 19 март 1954 г. тя е преструктурирана в Комитет при МС по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове. През февруари 1957 г. Комитетът минава отново към МВнР. С Постановление на Министерски съвет /ПМС/ №125 от 06.12.1990 г. се закрива Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове и се образува дирекция по вероизповеданията към МС, която има свой печат и самостоятелно деловодство. С ПМС № 209 от 1999 г. дирекцията по вероизповеданията става неразделна част от структурата на МС, както е и в момента. Задгранични органи на МВнР са дипломатически и консулски представителства, представителства на международни организации, временни специални мисии и делегации за участие в работата на международни конференции, организации и др. Предмет на дейност: да провежда външната политика на Република България; да поддържа връзка с чуждите държави чрез българските дипломатически представителства в чужбина и чрез представителите на различните страни в България; да защитава интересите на НРБ в областта на международните отношения; да представлява страната в отношенията й с органите и представителите на други държави на територията на България и в чужбина; да провежда преговори от името на правителството с чужди държави; да участвува в международни съвещания и конференции; да подготвя и сключва двустранни и многостранни договори, спогодби, конвенции и други международни документи; да следи за изпълнението им; да подпомага други ведомства при осъществяване на задачите и задълженията, възложени им с тези актове.
История на фонда:
До влизане в сила на промените в Закона за Националния архивен фонд от 13.07.2007 г. Министерството на външните работи е функционирало като орган на Държавния архивен фонд и като такъв самостоятелно е обработвало и съхранявало документите на министерството. През 2013 г. във връзка с промените в Закона за Националния архивен фонд документите на МВнР за периода 1944-1975 г. са предадени на съхранение в Централен държавен архив /ЦДА/ с приемателно-предавателен протокол. С цел улесняване на използването на тези важни за историята на държавата документи, те са регистрирани в ЦДА във вида, в който са били обработени и предоставяни в министерството, като са запазени наименованията и номерацията на постъпилите от министерството описи. Регистрирани са следните фондове: МВнР- Явно деловодство; МВнР- Консулски отношения; МВнР- Протокол; МВнР- Печат; МВнР- Международни организации и договори; МВнР- Юнеско; МВнР- Съюзна контролна комисия; МВнР- Парижка мирна конференция; МВнР- Комисарство по приложение съглашението за примирие. Документите на Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове, действащ като дирекция към МВнР са регистрирани към фонда на ЦДА № 165 като допълнителни постъпления с №№ на описите от 4 до 12, както са приети от МВнР. Документите са в добро физическо състояние.
Характеристика на документите:
Планове, спогодби, доклади, докладни записки, договори, телеграми, кореспонденция, акредитивни писма, проекти, решения, инструкции, постановления, разпореждания, молби, жалби, проекто-планове.
Оригиналност:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Заверен препис
Копие
Литографно копие
Оригинал
Препис
Хелиографно копие
Циклостил
Чернова
Начин на създаване:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Машинопис
Печатно
Ръкопис
Език:
-- изберете --
-- избери всички --
Бълг. ез.
Англ. ез.
Гр. ез.
Нем. ез.
Осм.-тур. ез.
Пол. ез.
Рус. ез.
Сърбо-хърв. ез.
Тур. ез.
Фр. ез.
Чеш. ез.
Друг
Алб. ез.
Итал. ез.
Араб. ез.
Рум. ез.
Исп. ез.
Лат. ез.
Старобълг. ез.
Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:
-- изберете --
ISAD(G)
БДС
Друго
Списък с описи
Инвентарен опис № 1 / / (1944)
Регистриран
Инвентарен опис № 1а / / (1944)
Регистриран
Инвентарен опис № 2 / / (1945)
Регистриран
Инвентарен опис № 3 / / (1946)
Регистриран
Инвентарен опис № 4 / / (1947)
Регистриран
Инвентарен опис № 5 / / (1948)
Регистриран
Инвентарен опис № 6 / / (1949)
Регистриран
Инвентарен опис № 7 / / (1950)
Регистриран
Инвентарен опис № 8 / / (1951)
Регистриран
Инвентарен опис № 9 / / (1952)
Регистриран
«
‹
1
2
3
›
»
Общ брой намерени резултати: 28