Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Смолян - 33
Номер на фонд:	453К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	СЕМЕЕН ФОНД ПОПНОЕВИ, НОЙ, БОРИС, НИКОЛА И КОНСТАНТИН  (1854-1994)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Ной Ангелов Кисьов (1854-1942) Никола Попноев Кисьов (1891-1969) Борис Попноев Кисьов (1895-1987) Константин Попноев Кисьов (1902-1994)
История на фондообразувателя / биографични данни:	А. ПОП НОЙ АНГЕЛОВ (1854-1942) Роден в с. Орехово на 14 септ. 1854 г. Завършва образование в родното си село, а после семинария и става свещеник, като посвещава живота си на борбата за независима българска църква. През 1899 г. отива на служба в Пазарджик. Преживява ужасите на войните. Взема дейно участие в мисията през 1912 г. по възстановяване на българските имена на ислямизираните българи. Има двама сина Борис и Никола. Възпитава децата си в свободолюбие и любов към всичко българско. Б. БОРИС ПОПНОЕВ (1895-1987) Роден в с. Орехово на 12 март 1985 г. През 1899 г. се премества с родителите си в гр. Пазарджик. През 1901 г. учи в Пазарджик, а от 1907 до 1912 г. учи в Куклен, Пловдив и Орехово. През 1912 г. постъпва като учител в Забърдо, а след това в Орехово. От 8 окт. 1914 г. до 30 ноем. 1915 г. е митничар в Пловдивската второкласна митница. През 1916 г. отива войник. Служи в Школата за запасни офицери в Княжево. Участвува в Първата световна война. След 1918 г. е учител в Орехово. Развива плодотворна дейност за възстановяването на читалище "Родопско бъдеще". През 1921 г. е назначен за постоянен учител в Асеновград. Същата година е избран за председател на главните учители и заема тази длъжност до 1928 г. От 1923 до 1934 г. е секретар на Околийското учителско дружество. През 1928 г. е избран за председател на Околийска дружба "Рожен" и изнася редица спектакли. Поради противоречия с училищната инспекция на 7 авг. 1939 г. Борис Попноев напуска учителската професия и живее известно време в Момчиловци, където е председател на Горовладелската кооперация. От 1940 г. е директор в кооперация "Напредък" в Пловдив. Поради икономическата криза напуска и на 5 февр. 1942 г. става кмет на с. Патриарх Евтимово където полага големи грижи за кооперацията и училището в района. На тази длъжност посреща 9 септ. 1944 г. Умира на 23 септ. 1987 г. В. НИКОЛА ПОПНОЕВ (1891-1969) Роден е през 1891 г. в с. Орехово. Раснал в свещеническо семейство и е възпитан в дух на любов към всичко българско. Основно образование придобива в Орехово, а средно завършва в Пловдив. Военна служба започва в Школата за запасни офицери в София. След завършването й продължава във Висшето военно училище, което завършва с отличие. Младият офицер заминава направо за фронта (Балканската война) в редовете на 21 пехотен Средногорски полк като командир на взвод. Участвува и в Първата световна война. След войната е командир на същия полк. В Смолян той е командир на гарнизон. Създава инициативен комитет за построяване паметник на връх Средногорци. Умира на 29 ноем. 1969 г. КОНСТАНТИН ПОПНОЕВ КИСЬОВ (1902-1994) Шестото дете в семейството на Ной и Милка Ангелови е Константин. Той е роден на 27 февр. 1902 г. в Пазарджик, където по това време служи баща му. От 1907 г. свещеник Ной Ангелов е на служба в Станимъка (дн. Асеновград), където се установява и семейството му. Тук Константин учи начално образование, прогимназия и гимназия. В Станимъшката гимназия Константин Попноев се включва в ученическа духова музика, където свири на флейта, пиколо, китара, даже и на контрабас. Така у него се възпитава голяма любов към музиката. След като завършва гимназия, Константин заминава за Австрия, заедно с Никола Желев от Станимъка. Установяват се в град Инсбрук. На квартира са в семейство Кофлер, в което растат сестрите Цецилия и Клара. Съдбата решава по-късно Константин Ноев и Никола Желев да станат баджанаци. Константин се оженва за Цецилия, а Никола – за Клара. В град Инсбрук в Австрия Константин завършва медицина и се дипломира през 1927 г. Като дипломиран лекар той става популярен с името Константин Ноев и така остава до края на дните си. Вече дипломиран, Константин се завръща в България. Лекарската кариера го отвежда най-напред в с. Каравелово, Варненско, а по-късно и във Варна. През 1932 г. се завръща отново в Инсбрук, където специализира хематология. След завръщането си в България, Константин Ноев става един от първите лекари хематолози в нашата страна, като се установява на работа в София. Отначало работи в Железничарската, после във Военната и Първа градска болница. Става един от основателите на Хематологичния институт в София, където става научен сътрудник. Константин Ноев работи в направление на изследванията на левкозата и левкемията, едно тежко заболяване, в стремежа на лечението на което той се изявява като голям специалист. Служи си с литература, написана на немски, английски и руски езици. И дейността и способностите му са оценени по заслуги и достойнство. Получава много различни и високи правителствени награди, юбилейни медали и държавни ордени. Присъдено му е звание „Отличник на Министерството на народното здраве“. Носител е на орден „Червено знаме на труда“. Има над 160 публикации у нас и в чужбина. През 1977 г. получава „Златния диплом“ на университета в Инсбрук като почетен доктор на същия университет. След смъртта на съпругата му Цецилия Кофлер, Константин Ноев се завръща в Инсбрук при сина си Божидар, който живее и работи там. Константин Ноев умира на 26 март 1994 г. Кремиран е и урната с праха му е положена в семейната гробница „Кофлер“ в гробището на Инсбрук.
История на фонда:	Материалите са предадени в Държавен архив - Смолян от потомци на поп Ной - Нейчо и Елена Попноеви от гр. Пловдив, ул. "Комуна" 17. Документите са дарение, включени в Протокол № 6 на Оценителната комисия от 24 септ. 1984 г. Фондът съдържа оригинални документи от живота и дейността на представителите на род попноеви. В процеса на обработката не бяха отделени неценни материали. Наличните документи са описани в Инвентарен опис № 1, който включва 25 а. е.  Втората гаучно-техническа обработка е извършена през март 2017 г. Документи са предоставени от Георги Пенчев, като дарение. Описани са в протоколи: № 2 от 30 март 1992 г., № 5 от 2 юли 1992 г., № 6 от 31 авг. 1995 г. и № 3 от 8 ноем. 1999 г. на Оценителната комисия при ДА-Смолян. Георги Пенчев и съпругата му Милка Пенчева – дъщеря на Борис Попноев правят дарения и през юни 2011 г. и 2013 г. – включено в протокол № 3 от 7 ноем. 2013 г. на ЕПК.
Характеристика на документите:	Обобщена характеристика: оп. 1  Автобиографични спомени от поп Ной [1920] Снимки на семейството на поп Ной [1912, 1917] Автобиографични спомени на Борис Попноев [1970]  Устав на Обществено-културния съюз за всестранно издигане на Рило-Родопската област (1926); портретна снимка на Борис Попноев [1970]; групови снимки, като участник в театралния състав "Рожен" - Асеновград [1928]  Кратки биографични данни за полковник Никола Попноев (б.д.); лична карта на Никола Попноев (1935); царски грамоти за награждаване на Никола Попноев с ордени за военна заслуга (1921, 1932) Портретни снимки на Никола Попноев (1913, 1916); снимки от семеен характер (1932-1934); снимки на военна тематика (1912-1934); албум с картички и снимки за участието на Никола Попноев в Първата световна война (1915-1918); снимки, свързани с дейността на Никола Попноев като командир на 21-ви пехотен полк (1926-1934) Обобщена характеристика: оп. 2 Пълномощни за закупени имоти от поп Ной от изселващите се турци от с. Орехово (1887-1893); писмо от Светия синод и открит лист от Министерството на войната, издадени на свещ. Ной Ангелов във връзка с мисията му по покръстване в района на Ксанти и Гюмюрджина (1913); машинописни варианти от ръкописите на поп Ной Ангелов „Описание на биографията ми“, „Паметни бележки от Родопа и Солун от 1913 и 1914 г.“ и „Примери за подражание“ (1992); статия в сп. „История“ от Владимир Балчев „Как отец Ной Ангелов се опитал да вразуми Сталин“, в която е публикувано писмото на Ной от 2 февр. 1932 г. [1995]; история на село Орехово от протойерей Ной Ангелов и машинописен препис (дешифровка) от историята ([1920]-1992); снимки на свещеник Ной Ангелов – портретна и със семейството си и група свещеници (1922-1923). Спомени с биографични данни на Борис Попноев (1971-1987); удостоверение за раждане (препис), копия от кръщелно свидетелство от 1918 г., свидетелство за зрялост, лична карта, членски книжки от ОФ, Работнически професионален съюз, Български туристически съюз, за награждаване с орден „Кирил и Методий“ - ІІІ степен и др. на Борис Попноев (1941-[1995]); позволително за строеж на къща в Асеновград, свидетелства за дялово участие на Борис Попноев в Станимъшката (Асеновградска) производителна лозарска бубарска кооперация, Работническа потребителна кооперация „Труд“, Градска потребителна кооперация „Наркооп“ – Асеновград, Електрическа централа „Въча“ - Пловдив и др. (1924-1968); снимки на Борис Попноев като ученик в Мъжка гимназия „Александър І“ в Пловдив, учител в училище „Св. Марина“ - Асеновград и член на Дружба „Рожен“, запас в с. Болярово, Елховско по време на Втората световна война, със семейството (1911-1979). Снимка на най-малкия син на свещ. Ной Ангелов – Константин и на най-големия му внук – Ангел Кирилов (1910). Статии за творческата дейност и биографични данни за Георги Пенчев; удостоверение за награждаване на Георги Пенчев с почетен медал от Съюза на независимите български писатели за цялостното му литературно творчество (2004-2011); машинописни варианти на книгите „Хроника на рода Попноеви“, „Протойерей Ной Ангелов – биографичен очерк“, „Родословието на протойерей Ной Ангелов Кисьов“, „Животът на Стоян Гечев“, „Сватбарски народни песни от Орехово и селата в Долни Рупчос, Смолянски окръг“ от Георги Пенчев (1995, 1998, 2005, 2007, 2010-2011); статии и стихотворения на Георги Пенчев за протойерей Ной Ангелов, построяването и откриването на гимназията и музея в Асеновград, за Георги Филаретов, Георги Налбантов и др. ([1990]-2011); биографични бележки, спомени, исторически бележки за селата Хвойна, Орехово, Малево, Забърдо, родословни схеми, преписи от документи, съхранявани в архивите в Пловдив и Смолян и др., изготвени от Милка и Георги Пенчеви във връзка с подготовката на биографичния очерк за протойерей Ной Ангелов (1990-2006).

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:	L
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1912 - 1970) Регистриран Материалите са предадени в Държавен архив - Смолян от потомци на поп Ной - Нейчо и Елена Попноеви от гр. Пловдив, ул. "Комуна" 17. Документите са дарение, включени в Протокол № 6 на Оценителната комисия от 24 септ. 1984 г. Фондът съдържа оригинални документи от живота и дейността на представителите …

Инвентарен опис № 2 / / (1887 – 2011) Регистриран Научно-техническата обработка е извършена през март 2017 г. Документи са предоставени от Георги Пенчев, като дарение. Описани са в протоколи: № 2 от 30 март 1992 г., № 5 от 2 юли 1992 г., № 6 от 31 авг. 1995 г. и № 3 от 8 ноем. 1999 г. на Оценителната комисия при ДА-Смолян. Георги Пенчев и съпругата…

Общ брой намерени резултати: 2