Информационна система на държавните архиви
Търсене
Справки
За ИСДА
ДА – Варна
»
Фонд
Фонд
Основна информация
Архив:
ДА – Варна - 16
Номер на фонд:
792К
Елементи на описание за ниво Фонд
Номер на фонд:
Промяна на състояние:
Зачисляване
Ниво на описание:
Фонд
Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:
Христов, Добри (Добри Христов Иванов) (1875–1941)
Хронологичен обхват
Без дата на създаване
Начална дата:
ден:
месец:
година:
Крайна дата:
ден:
месец:
година:
Приблизителна дата:
Обем и носител
Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:
Промяна в наименованието на фондообразувателя:
История на фондообразувателя
/ биографични данни:
Добри Христов Иванов (1875-1941) е роден във Варна на 14 декември 1875 г. Баща му Христо Иванов е преселник от Казанлък по професия кожар, от майка си наследява музикалната дарба. Задълбочен изследовател на българския музикален фолклор, основоположник на музикалната педагогика и музикознание в България. Автор е на едни от най-ярките образци от новата българска църковно музикална литература, на песнопения от различни богослужебни последования. 16-годишен започва да композира музика – две мазурки и хорови песни с пълна композиция. Като ученик написва и музика към драмата на Шилер „Разбойници“. Завършва Варненската мъжка гимназия през 1894 г. и е назначен за основен учител в родния си град. По същото време написва и две китки от народни песни „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. С помощта на варненската общественост е изпратен да следва в Пражката консерватория, която завършва през 1903 г., а един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак. Завръща се във Варна и е назначен за основен учител и лектор по музика във Варненската мъжка гимназия. Продължава да ръководи и хора на музикалното дружество „Гусла“, основава тамбурашки оркестър. При откриването на Народния театър в София през 1907 г. участва в музикалния конкурс със своята увертюра „Ивайло“, където печели първа награда. Установява се в София, учител е във Втора мъжка гимназия, където още първата година основава ученически хор. Основава и дирижира и граждански хор „Родна песен“, който се състои от 100 души и просъществува четири години. През 1909 г. композиторът заболява сериозно и заминава да се лекува в Швейцария. След завръщането си от Швейцария през 1918 г. е назначен за директор на Музикалното училище – София, където поставя началото на редица преобразувания в учебната подготовка по музика. След края на Първата световна война сътрудничи на редица хорове, за които пише и обработва маршове. През 1922 г. е назначен за учител по музика в Трета мъжка гимназия – София, а от декември същата година е избран за професор по теоретични дисциплини в новооткритата Държавна музикална академия. В течение на две години е директор на Софийската народна опера. Междувременно възобновява дейността на хор „Родна песен“. През 1930 г. е избран за член на Българската академия на науките. През 1935 г. е избран за член на Славянския институт в Прага. През 30-те поема диригентството и на най-големия български хор – хорът на църквата „Александър Невски“, който ръководи до края на живота си. Жени се два пъти. С първата му съпруга Райна (?-1909) имат две деца - син Любомир (1901-1982) и дъщеря Лиляна (1904-1985). Втората му съпруга се нарича Виктория (?-1956). Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“, Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939). Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“. Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.
История на фонда:
Характеристика на документите:
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОП. 1-2: Партитури на български народни песни, обработени от Добри Христов (1904); Нотен текст: „Ныня отпущаещи раба твоего“ (1935), „Достойно есть“ (1940); Писма от Добри Христов до Йордан Тодоров по творчески и лични въпроси (1912-1930); Портретни снимки на Добри Христов (1927-1940); Снимки на Добри Христов и семейството му (1905-1940); Снимка на катедралния хор с диригент Стоян Бешков (1896); Афиш за концерт на Лиляна Д. Христова (1958).
Оригиналност:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Заверен препис
Копие
Литографно копие
Оригинал
Препис
Хелиографно копие
Циклостил
Чернова
Начин на създаване:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Машинопис
Печатно
Ръкопис
Език:
-- изберете --
-- избери всички --
Бълг. ез.
Англ. ез.
Гр. ез.
Нем. ез.
Осм.-тур. ез.
Пол. ез.
Рус. ез.
Сърбо-хърв. ез.
Тур. ез.
Фр. ез.
Чеш. ез.
Друг
Алб. ез.
Итал. ез.
Араб. ез.
Рум. ез.
Исп. ез.
Лат. ез.
Старобълг. ез.
Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:
-- изберете --
ISAD(G)
БДС
Друго
Списък с описи
Инвентарен опис № 1 / / (1904-1939 г.)
Регистриран
Инвентарен опис № 2 / / (1896-1958 г.)
Регистриран
Документите в настоящето постъпление на фонд „Христов, Добри (Добри Христов Иванов)“ са предадени безвъзмездно през 2018 г. от Добри-Христов Вацке (внук на композитора, син на дъщеря му Лиляна). Архивният фонд е обработен през 2018 г. от Донка Николова – гл. експерт в отдел „Държавен архив“ - Ва…
Общ брой намерени резултати: 2