Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Велико Търново - 17
Номер на фонд:	21К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:

Промяна на състояние:

Зачисляване

Ниво на описание:

Фонд

Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:

ЧИТАЛИЩЕ "СЪЕДИНЕНИЕ" с. МИХАЛЦИ, ВЕЛИКОТЪРНОВСКО (1870 - 1944)


	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:

Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	виж Ф. 37
История на фондообразувателя / биографични данни:	I. ИСТОРИЯ НА ФОНДООБРАЗУВАТЕЛЯ Читалище "Съединение" в с. Михалци, Павликенски е основано на 21 ноември 1870 г. когато е била доизкарана новата училищна сграда в селото, в която е определена специална стая за читалището. Над входната врата на читалищната стая бил нарисуван надписа "В Михалци читалище "Съединение" 1872 година". През 1873 г. Тодор Лека Лефтеров тогава учител в селото изписал печата от Виена състоящ се от 5 части за всеки член на настоятелството по една, със следното съдържание "Българско читалище "Съединение" в с. Михалци, а в средата на печата "Търновско окружие 1873 година" с две стиснати ръце, който печат съществува и сега. Първите учредители на читалището били учители от селото и по-будни селяни, като: отец Майте Преображенски от Ново село, Великотърновско; Тодор Лука Лефтеров, жител на град Търново, завършил висше търговско образование в Манчестер, Англия; даскал Петко Иванов от с. Михалци; даскал Антон Минев от с. Михалци; Начо Георгиев, Петър Колчев, свещ. Стефан Трифонов, свещ. Георги Колев и други или всичко 10 човека. Името на читалището е даденото отец Матей. Под негово влияние са основани и читалищета в с. Бяла черква "Труд" и в с. Мусина - "Нов живот" и др. Тия новоосновани читалище били революционните гнезда управлението на които било поверено на учителите и свещениците, а отец Матей, ревизор на революционниет комитети ги обхождал и напътствал. Първия председател на читалището е бил до идването на Лефтеров - Петко ИВанов от с. Михалци. Лефтеров е учителствувал от 1873 г. до 1876 г. От 1873 г. до 1876 г. читалището е функционирало без никакви формалности, като учителя Лефтеров представлявал цялото настоятелство заедно с касиера Иван Николов Иванов. Той движел живота в читалището и заедно с други членове, организират групата от с. Михалци, която влязла в четата на поп Харитон и Пармаков през 1876 г., но през април загинал в Дряновския манастир. От 1876 г. до 1889 г. след въстанието живота в читалището замрял. В читалището до Освобождението са се събирали турските кехаи и мекерета да пушат тютюн с чибуци. те разграбили читалищната библиотека и читалището останало да съществува само като отделна стая в училището. На 11 окт. 1889 г. се свикало общо събрание от 28 жители на Михалци под ръководството на Гено Недялков, Илия Дафинов, Иван Тодоров и други, на което се решило да се поднови дейността на старото читалище "Съединение". На събранието избрали за временно настоятелство: Н. Дафинов - председател, Иван Тодоров - секретар, Д. Мочов - касиер, Г. Недялков - библиотекар. На същото събрание била избрана комисия за подработване на устав, който бил приет на 22 окт. с. г. От 1889 г. читалището заживяло отново своя организационен живот. Целта на читалището била да повдига умствено и нравствено членовете си и въобще селото. За постигане на горната цел читалището била да повдига умствено и нравствено членовете си и въобще селото. За постигане на горната цел читалището е поддържало библиотека и читалиня, която последователно се е обогатявала с все нови и нови кинги, вестници, списания и др. Изнасяли се беседи, сказки още от основаването на читалището, благодарение на които можаха през 1876 г. да излязат от селото въстаници и вземат участие във въстанието в Дряновския манастир. Читалището се е подържало от годишния членски внос, който първоначално е бил 2 лв., а после 5, 20 лв. и пр. от изнасяне на пиеси, вечеринки, помощи, доброволни пожертвувания, лотарии и други дарения. Членове на читалището могли да бъдат всички граждани без разлика на пол и възраст. Те били действителни, спомагателни и почетни. Действителните членове можели да бъдат избираеми и избиратели. Читалището се управлявало от настоятелство, състоящо се от председател, подпредседател, деловодител, касиер, библиотекар и подбилиотекар. Председателя свиква читалищните членове на заседания, които открива и закрива, грижи се за изпълнението на устава и правилника, пази читалищния печат и го прилага на всяка читалищна книга, а също и на изходящите писма, които подписва. Той представлява читалището във всяко време. Деловодителя води протоколите, библиотекаря получава, съхранява и раздава книгите за прочит. Паричните средста на читалището се изразходват по строго определен бюджет за годината. Приходите и разходите се контролират от настоятелството. Настоятелството се избира за една година. Читалищните събрания биват редовни, извънредни и годшни. Устава на читалището може да се измени на годишни събрания в присъствието на 2/3 от членовете. Първият устав на читалището е от 1889 г., вторият - 1905 г., третият - 1943 г. От основаването до 1946 г. се изредили следните председатели - Петко Иванов, Тодор Лефтеров, Георги Василев, Христо Бенов, гено Терзиев, Стоян Станев, Дюкенджиев, Георги Кунин, Георги Георигев, Иван Кросноков. Към читалището били създадени комитети с фондове за постройка на паметник, читалище и стопанско ръководелско училище, което по-късно прераства в непълна гимназия. През 1943 г. есента бил построен паметник с паметна плоча на загиналите през 1876 г., 1886 г., 1912 - 1918 г., който се открива и освещава през 1945 г. Патронния празник на читалището бил 11 май, свързан с въстанието в Дряновския манастир. Читалище "Съединение" възникнало в тъмните и тежки дни на двойното ни робство - политическо от турците и духовно от гърците, развивало се в тежките дни на царизма и монархията, докато достигнало до последните дни на терора на фашизма, който чрез полицейски мерки се мъчеше да постави народните читалища в услуга на мракобесието. Демократичните читалищни традиции - самоуправление, свободно членуване и разисквания бидоха потъпкани. Читалищните библиотеки бяха почистени от научна и прогресивна литература и рафтовете им запълнени с издания на германските и бългаски фашистки цензури. След 9 септ. 1944 г. за народните читалища се откри нов хоризонт, нови отговорни задачи в областта на общонародната култура и просвета. Читалище "Съединение" е съществувало като отделна юридическа личност. То било непосредствено свързано и подчинено на Окръжния читалищен съюз, Висшия читалищен съюз, от които е получавало своите задачи и ръковоство.
История на фонда:	II. ИСТОРИЯ НА ФОНДА Документалния материал на читалището не представлява целия фонд, няма такива от 1870 - 1889 г. До приемането му в Държавен архив фонда се е съхранявал в самото читалище. Фондът е обработен от читалището и справочния апарат създаден там. От фонда са публикувани документални материали по написването на "История на деветте дни в Дряновския манастир", около предаването за Бачо Киро и такива от живота на Т. Лефтеров и други.
Характеристика на документите:	Устави на читалището, протоколи на настоятелството, на годишните събрания и Контролната комисия, годишни отчети за дейността на читалището, кореспонденция с Министерства, Върховния и Околийския читалищен съюз, учреждения и частни лица по дейността на читалището, кореспонденция на въстанническите комитети, книги за поканите и пр. (1882 - 1946). Преписки по честване на разни тържества, материали по въздигане на паметници на загинали въстаници и войници, по написване на юбилейни сборници. (История на 9-тях дни) и др. (1870 - 1937). Ръкопис на Матей Преображенски с автобиографични, летописни и други бележки (1853 - 1855).

Оригиналност:

-- изберете -- -- избери всички --

Друго

Заверен препис

Копие

Литографно копие

Оригинал

Препис

Хелиографно копие

Циклостил

Чернова

Начин на създаване:

-- изберете -- -- избери всички --

Друго

Машинопис

Печатно

Ръкопис

Език:

-- изберете -- -- избери всички --

Бълг. ез.

Англ. ез.

Гр. ез.

Нем. ез.

Осм.-тур. ез.

Пол. ез.

Рус. ез.

Сърбо-хърв. ез.

Тур. ез.

Фр. ез.

Чеш. ез.

Друг

Алб. ез.

Итал. ез.

Араб. ез.

Рум. ез.

Исп. ез.

Лат. ез.

Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1853 - 1946) Регистриран II. ИСТОРИЯ НА ФОНДА Документалния материал на читалището не представлява целия фонд, няма такива от 1870 - 1889 г. До приемането му в Държавен архив фонда се е съхранявал в самото читалище. Фондът е обработен от читалището и справочния апарат създаден там. От фонда са публикувани документални ма…

Общ брой намерени резултати: 1