Фонд

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на фонд:	176К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Министерство на външните работи и изповеданията (МВРИ) (1878–1944)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Началото на външните отношения на Княжество България е поставено в периода на Временното руско управление (1878–1879), когато със Заповед № 31 от 31 юли 1878 г. към Канцеларията на княз Александър Дондуков-Корсаков е създаден “Дипломатически отдел”. След приемането на Търновската конституция (16 апр. 1879) и избора на княз Александър І Батенберг (1879–1886), на 5 юли 1879 г. е съставено първото българско правителство, оглавено от Тодор Бурмов. С Указ № 23 от 17 юли 1879 г., на основание чл. 161, ал. 1 от Търновската конституция правителството създава Министерство на външните работи и на изповеданията (МВнРИ) – централна държавна институция за провеждане на българската външна политика, представителство на България зад граница чрез дипломатически агентства, както и за контрол на официалното източно-православно и на чуждите вероизповедания в България. Началната структура на МВРИ, утвърдена с Указ от 17 юли 1879 г., включва министър, главен секретар и три отделения: 1. За връзка с българските представителства зад граница; 2. За връзка с чуждестранния дипломатически корпус в България; 3. За вероизповедните дела. До края на 1879 г. МВРИ открива първите дипломатически агентства на Княжество България – в Сърбия (Белград), оглавено на 3 авг. от д-р Димитър Кирович, в Османската империя (Цариград), оглавено на 17 авг. от Драган Цанков, и в Румъния (Букурещ), оглавено на 11 ноем. от Евлогий Георгиев. С приемането на Правилник на министерството през 1897 г., вътрешната структура на МВРИ се развива и усъвършенства. Създават се “Политико-административно отделение”, “Вероизповедно отделение”, “Драгоманско отделение” и “Финансово от-деление” (Счетоводство). По-рано, през 1894 г. е учредена и длъжността “Началник на кабинета на министъра на външните работи”, а в 1898 г. към МВнРИ се създава “Отдел за печата”. Откриват се и нови дипломатически представителства (с ранг на дипломатически агентства): във Виена, Санкт Петербург и Атина (1896), Париж и Цетина (1897), Лондон и Рим (1903), Берлин (1904). През 1897 г. са открити и първите български търговски представителства на територията на Османската държава – в Битоля, Дедеагач, Одрин, Солун и Скопие (1897). На 14 дек. 1897 г. е приет “Правилник на МВРИ”, с което структурата на министерството претърпява нови изменения. Учредено е Централно управление, в което влизат Главния секретар на министъра, Дирекцията за дипломатическа кореспонденция, Политическото отделение, Търговското отделение, Отдела за вероизповеданията и ведомствената Библиотека. За периода на Третото българско царство (1879–1947) основен и единствен остава “Закон за устройството и службата по МВРИ”, приет на 28 ноем. 1907 г. и утвърден с Указ № 27 от 19 дек. 1907 г. (обн. в ДВ, № 276 от с.г.), който регламентира статута на институцията и на дипломатите от кариерата. В министерството се оформят шест структурни звена: “Кабинет на министъра на външните работи”, “Политически отдел”, “Консулски отдел”, “Вероизповеден отдел”, “Счетоводство”, “Архив” и “Библиотека” (с ведомствен характер). Към “Кабинета на министъра” се конституира и “Дисциплинарен съвет” (оглавяван от министъра), който се ръководи от отделен правилник. В МВРИ работят три категории служители: І. Чиновници от кариерата (пълномощни министри, дипломатически агенти, титулярни или почетни консули), които имат пет-степенна йерархия: 1. Съветник, 2. Първи секретар, 3. Втори секретар, 4. Трети секретар, 5. Аташе; ІІ. Чиновници; ІІІ. Служители. Със Закона завършва като цяло и структурното изграждане на МВРИ. След провъзгласяването на Независимостта (22 септ. 1908 г.), в качеството си на суверенна държава Царство България открива първите си дипломатически представителства с ранг на легации: в Лондон, Берлин, Рим и др. Променена е и установената през последната четвърт на ХІХ в. йерархична структура на агентства (дипломатически и търговски) и дипломатически представителства, като агентствата получават статут на консулства (обикновени, генерални и почетни), а дипломатическите представителства – на легации. През 1913 г. в МВРИ се извършва още една структурна промяна – Българската телеграфна агенция и Службата за печата са обединени в Отделение по печата. От 1913 г. МВРИ издава свой печатен орган на френски език “L'Echo de Bulgarie”, в 1923 г. преименуван на “La Bulgarie”, а през 1935 г. – на “La parole Bulgare”. След края на Първата световна война (1918) към МВРИ се създава “Съдебен отдел и по изпълнение на договорите за мир” (закрит през 1936 и възстановен отново в 1943). В края на 1919 г. се създава длъжността Комисар за връзка с Междусъюзническата контролна комисия (СКК), наложена в България по силата на чл. 130 от Ньойския мирен договор (27 ноем. 1919 г.). Други по-съществени промени в структурата на МВРИ за периода 1918–1944 г. са организирането на Консулско-стопанската дирекция (1932), прерастването на Отделението за печата в Дирекция (1936), на Отдела за вероизповеданията в Дирекция, както и обособяването на “Отдел за шифъра и тайната архива”. През 1938 г. е изготвен проект за нова Наредба-закон за устройството и службата по МВРИ, а през 1942 г. на юрисконсулта към МВРИ д-р Борис Кесяков е възложено да изработи нов проект за Закон за устройството на МВРИ, който през 1943 г. да се внесе за обсъждане в МС, но и в двата случая до приемането на нов закон не се стига. С тази институционална структура МВРИ функционира до приемането на Конституцията на НР България (4 дек. 1947 г.), по силата на чиито чл. 39 се създава Министерство на външните работи (МВнР).
История на фонда:	Архивът на МВРИ е обект на ведомствено съхранение още от 1879 г. Създаваните в процеса на работа на отделните дирекции на министерството документи са отлагани и съхранявани почти изцяло. Системните грижи за ведомствения архив на МВнРИ датират от 1893 г., когато е обнародвана “Система” (Правилник) за подреждането на архивните материали.[1] Документите се отлагат по класификационна схема в единици (дела и преписки), с начални сигнатури. През 1907 г. е обособен отдел “Архив и библиотека”, подчинен на Главния секретар на МВРИ. Впоследствие е изработена нова класификационна схема, следваща изцяло структурата на министерството (Централно управление, Политически, Консулски, Съдебен, Финансово-счетоводен отдел и т.н.). Документите са преподредени и са нанесени нови сигнатури. Част от по-старите документи от ведомствения архив на МВРИ са пострадали от пожар в началото на ХХ в., самият архив сериозно пострадва при съюзническата бомбардировка над София на 30 март 1944 г., а при последвалото му евакуиране от столицата част от него е напълно разбъркана. Първото постъпление от ведомствения архив на бившето МВРИ (реорганизирано през 1947 г. в МВнР) в ЦДА (до 1993 г. – ЦДИА) става през 1954–1956 г., при което е предаден основния масив от документи за периода 1879–1944 г. Архивните материали постъпват в ЦДА с груби описи и са заведени като ф. 176К. Обработени са през 1958–1959 г. (инв. оп. №№ 1–8). Допълнителни постъпления към ф. 176К са приети през 1954, 1956, 1958, 1960, 1962, 1963, 1977, 1983, 1985 и 1988 г. След съответната научно-техническа обработка, новопостъпилите документи са архивирани като поредни инвентарни описи (1961 г. – инв. оп. №№ 9–15; 1962 г. – инв. оп. №№ 16–21; 1969 г. – инв. оп. №№ 22–31; 1988 г. – инв. оп. № 32). Част от най-ценните, както и силно повредените архивни документи след 1969 г. са микрофилмирани (общо 16280 а.е. или към 50 % от документалния масив). Инв. оп. № 1 е микрофилмиран подборно – общо 410 а.е. (а.е. №№ 10–34, 36–60, 62–88, 90–138, 140–148, 150–151, 153–156, 158–189, 191–198, 200–220, 226–227, 229–234, 236–268, 270–271, 274–278, 284–285, 287–294, 296–298, 308, 311, 313–316, 318–319, 325, 327, 343, 350, 357–360, 362, 373, 375–377, 380, 389, 395, 397, 402, 408, 412–415, 417–418, 423, 431–432, 434–437, 440, 467, 469–470, 514–524, 526, 532, 540, 592, 594, 639, 642, 667, 673, 676, 678, 680–682, 700, 702, 722, 725, 732, 737, 750, 758, 768, 782, 787–791, 805, 809, 819, 822, 841, 862–863, 873, 910, 918, 936, 939, 948, 956–957, 959–963, 965–966, 985, 989, 992, 1073, 1106, 1123, 1133–1135, 1137, 1269, 1271–1273, 1276, 1292, 1372, 1426–1427, 1431–1432, 1463, 1475, 1478, 1502, 1558, 1571, 1704, 1713, 1769, 1772, 1874, 2490, 2551, 2635, 2637), а инв. оп. №№ 2, 3, 4, 5, 6 (без а.е. 1841, 2000, 2047, 2058, 2131, 2568, 2603, 2621), 7, 8 (без а.е. 1287) и 9 са микрофилмирани изцяло. Архивните документи на структурните части (Дирекция по изповеданията – ф. 166К) и подведомствените организации на МВРИ (Главно мюфтийство – ф. 471К[2], Българско представителство в Тракия – ф. 338К, Българско комисарство по репарациите – ф. 378К, Българо-гръцка емиграционна комисия – 719К, Българска постоянна делегация при ОН – ф. 393К) постъпват в ЦДА, регистрирани са и са обработени както следва: ф. 166К 1953 г. оп. 1 – 7 през 1953 г. ф. 338К 1956 г. оп. 1 – 1957 г.; оп. 2 – 1960 г. ф. 378К 1957 г. оп. 1 – 1961 г.; оп. 2 – 1966 г.; оп. 3 – 1990 г. ф. 393К 1957 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 471К 1958 г. оп. 1 – 1965 г.; оп. 2 – 1980 г.; оп. 3 – 1983 г.; оп. 4 - 1991 г. ф. 719К 1961 г. оп. 1 – 29 – 1962 г. Архивните документи на българските дипломатически представителства зад граница постъпват от МВРИ в ЦДА, заведени са и са обработени както следва: ф. 239К БЛ в Техеран 1954 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 247К БЛ в Лисабон 1953 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 256К БЛ в Мадрид 1953 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1966 г. ф. 304К БЛ във Виена 1956 г. оп. 1 – 1957 г.; оп. 2 и оп. 3 – 1960 г. ф. 305К БГК в Галац 1956 г. оп. 1 – 1957 г. ф. 315К БЛ в Белград 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1962 г.; оп. 3 – 1966 г.; оп. 4 – 1970 г. ф. 316К БЛ в Берлин 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 2003 г. ф. 317К БЛ в Берн 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1966 г.; оп. 3 – 1970 г. ф. 318К БЛ в Москва 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1970 г.; оп. 3 – 2003 г. ф. 319К БЛ в Стокхолм 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 320К БЛ в Хага 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1966 г.; оп. 3 – 1970 г. ф. 321К БЛ в Цариград/Анкара 1956 г. оп. 1 – 1962 г.; оп. 2 – 1965 г.; оп. 3 – 1965 г.; оп. 4 – 1966 г.; оп. 5 – 1970 г.; оп. 6 – 1976 г.; оп. 7 – 1990 г.; оп. 8 – 1991 г.; оп. 9 – 2003 г. ф. 322К БЛ в Атина 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1960 г.; оп. 3 – 1966 г.; оп. 4 – 1966 г. ф. 323К БЛ в Брюксел 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 324К БГК в Милано 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 325К БЛ в Тирана 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1966 г. ф. 326К БЛ в Буенос Айрес 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1966 г. ф. 327К БЛ в Букурещ 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1962 г.; оп. 3 – 1966 г.; оп. 4 – 1966 г.; оп. 5 – 1966 г.; оп. 6 – 1972 г.; оп. 7 – 2003 г. ф. 328К БГК в Александрия 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1976 г. ф. 330К БК в Бейрут 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 331К БК в Битоля 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 332К БК в Сяр (Серес) 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 333К БТА в Дедеагач 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 334К БГК в Солун 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1962 г.; оп. 3 – 1966 г. ф. 335К БГК в Скопие 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 336К БГК в Одрин 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1963 г.; оп. 3 – 1966 г. ф. 337К БГК в Ротердам 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 339К БЛ в Цетина 1956 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 353К БЛ в Рим 1956 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 3 – 1970 г.; оп. 4 – 2003 г. ф. 363К БГК в Цариград 1957 г. оп. 1 – 1961 г.; оп. 2 – 1962 г.; оп. 3 – 1965 г.; оп. 4 – 1965 г.; оп. 5 – 1966 г.; оп. 6 – 1966 г.; оп. 7 – 1991 г. ф. 364К БЛ в Будапеща 1957 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 368К БЛ в Кайро 1957 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1970 г.; оп. 3 – 1976 г. ф. 381К БЛ в Лондон 1957 г. оп. 1 – 1961 г.; оп. 2 – 1966 г.; оп. 3 – 1966 г.; оп. 4 – 1970 г. ф. 382К БЛ в Париж 1957 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1969 г.; оп. 3 – 1970 г.; оп. 4 – 1972 г. ф. 383К БЛ във Варшава 1957 г. оп. 1 – 1950 г.; оп. 2 – 1962 г. ф. 389К БГК в Бреслау 1957 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 390К БГК в Женева 1957 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 391К БЛ в Братислава 1957 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1960 г. ф. 392К БПК в Талин 1957 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 394К БЛ в Загреб 1958 г. оп. 1 – 1962 г. ф. 395К БПГК в Рига 1958 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 457К БЛ в Хелзинки 1958 г. оп. 1 – 1960 г. ф. 460К БЛ в Прага 1958 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1967 г.; оп. 3 – 1970 г. ф. 461К БЛ във Вашингтон 1958 г. оп. 1 – 1960 г.; оп. 2 – 1972 г. ф. 617К БГК в Ню Йорк 1961 г. оп. 1 – 1961 г. ф. 694К БГК в Амстердам 1961 г. оп. 1 – 1962 г.; оп. 2 – 1966 г. ф. 1245К БГК в Марсилия 1970 г. оп. 1 – 1970 г. ф. 1796К БТА в Цариград 1985 г. оп. 1 – 1990 г. Административната структура на МВРИ, изградена в периода 1879–1944 г., е приета за класификационна схема на архивния фонд на министерството в ЦДА и по нея са нанесени класификационните индекси на архивните единици в инвентарните описи на ф. 176К. Схемата на административната структура на МВРИ се следва и от класификационните схеми на архивните фондове на неговите структурни части и подведомствени организации – самостоятелни фондообразуватели в ЦДА. При научно-техническата обработка на архивния фонд на министерството като цяло е запазено вътрешноведомственото класиране на документите по дела и преписки. Видът и характерът на съдържащите се в тях документи предпоставя неотбелязването на някои от елементите на архивното описание, предписани от Методическия кодекс (1982) – оригиналност, начин и място на създаване на документите. Местосъздаването на вътрешноведомствената и изходящата документация от МВРИ е София, а входящата постъпва от седалището на съответната легация (или консулство) или на съответното чуждо външно министерство – столицата на съответната държава. По начин на създаване и оригиналност почти във всяка архивна единица се срещат всички видове документи: оригинали, чернови, преписи, копия, циклостил, ръкопис и машинопис, тъй като в повечето от тях са отлагани документи през по-продължителен период от време. Основната част от документите във ф. 176К и във фондовете на неговите структурни и подведомствени части – самостоятелни фондообразуватели, както и на българските дипломатически представителства зад граница са на български език, но силно е застъпена и чуждоезиковата документация. Преобладаващата част от нея е на френски език – утвърден като международен език в дипломатическите отношения през ХІХ и първата половина на ХХ в. В кореспонденцията между МВРИ или българските дипломатически представителства зад граница с министерства на външните работи на чужди държави и с чужди дипломатически представителства в България се срещат и множество документи на езика на съответната държава – английски, немски, италиански, испански, руски, полски, чешки, унгарски, сръбски, гръцки, турски, датски, шведски и др., които са отразени в анотациите на съответните архивни единици, съобразно предписанията на Методическия кодекс.[3] Фондът на МВРИ, наред с фондовете на останалите първостепенни държавни институции – “Народно събрание” (ф. 173к), “Монархически институт” (ф. 3к) и Министерство на вътрешните работи и народното здраве” (ф. 264к, 370к, 371к, 372к) – е един от най-богатите и най-използваните учрежденски фондове, съхранявани в ЦДА. Документалният масив на ф. 176К, както и на дипломатическите представителства зад граница в своята преобладаваща част не е обнародван последователно. По-значими публикации на части от него са: Кореспонденция по МВРИ (от 26 марта до 15 окт. 1880 г.). С., 1880. Кореспонденция по МВРИ (от 4 февр. 1881 г. до 27 окт. 1882 г.). С., 1883. Кореспонденция по въпроса за Русенско-Варненската железница (от 22 авг./3 септ. 1881 г. до 14/26 авг. 1884 г.). С., 1884. Кореспонденция по въпроса за Съединението (4 септ. 1885 – 15 апр. 1886 г.). С., 1886. Кореспонденция по Сръбско-българската война. Ч. 1–2. С., 1886. Дипломатически документи по участието на България в Европейската война. Т. 1–2. С., 1921. Кесяков, Б. Принос към дипломатическата история на България 1878–1925 г. Т. І. С., 1925; Т. ІІ. С., 1926. Външната политика на България. Документи и материали. Ред. кол. Е. Стателова, Р. Попов, Т. Бакалов, Д. Дойнов. Т. І. 1879–1886 г. С., 1978. Външната политика на България. Документи. Ред. кол. Е. Стателова, Р. Попов, Т. Бакалов, Д. Дойнов. Т. ІІ. 1886–1887 г. С., 1995. Външната политика на България. Документи. Ред. кол. Е. Стателова, Р. Попов, Т. Бакалов, Д. Дойнов. Т. ІІІ. Ч. 1. 1887–1890 г. С., 1995. Външната политика на България. Документи. Ред. кол. Е. Стателова, Р. Попов, Т. Бакалов, Д. Дойнов. Т. ІІІ. Ч. 2. 1890–1894 г. С., 1998. Извори за историята на Добруджа. Т. І. 1828–1919 г. Съст. Ж. Попов, К. Пенчиков, П. Тодоров. С., 1992; Т. ІІ. 1919–1941 г. Съст. П. Тодоров, К. Пенчиков, М. Цуцов, Ст. Изворска, А. Кузманова. С., 1993. Георгиев, В., Ст. Трифонов. Македония и Тракия в борба за свобода (Края на ХІХ – началото на ХХ в.). Нови документи. С. 1995. Георгиев, В., Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония (Края на ХІХ – началото на ХХ в.). Нови документи. С., 1995. Китанов, В. Принос към дипломатическата история на България. Григор Начович и Българо-турското споразумение от 1904 г. Документален сборник. С., 2004. България и независимата Хърватска държава (1941-1944). Дипломатически документи. Съст. М. Тодоракова. С., 2004 (Архивите говорят, № 32). Документацията на Министерството на външните работи (МВнР) за епохата след 1944 г. по закон се съхранява във ведомствения архив на МВнР, а обществено достъпната част от нея се предоставя за ползване в читалнята на Отдел “Дипломатически архив” [4] към Дирекция “Канцелария и архив” при МВнР. Съставил: д-р Й. Желев Редакция: М. Димитрова [1] Вж. и ЦДА, ф. 176к, оп. 8, а.е. 926. [2] Главното мюфтийство има фонд и за периода след 1944 г. – ЦДА, ф. 747 (Главно мюфтийство), оп. 1, а.е. 1–297. [3] Вж. и Гигов, В. Архив на МВРИ. – АПр, 1990, кн. 4, 60–64. [4] За него вж. обзорната статия Дипломатически архив към МВнР. – В: Държавните архиви. По повод 50 г. от излизането на Указ 515 (10 октомври 1951 г.). С., 2001, 150–151.
Характеристика на документите:	“ПОЛИТИЧЕСКА ДИРЕКЦИЯ” Мирен договор между България, Германия, Австро-Унгария, Турция и Русия (1918), между България, Германия, Австро-Унгария, Турция и Румъния (1918), между България, Германия, Австро-Унгария, Турция и Украйна (1918), Ньойски мирен договор (1919). Крайовска спогодба между България и Румъния (1940). Търговски договор между България и Франция (1897), между Турция и България (1900), между България, Франция и Италия (1905-1906). Договор за търговия и мореплаване между България и Франция (1905), България и Румъния (1907), между България и Белгия (1908), между България и Турция (1908-1930), между България и Черна гора (1909), между България и Австро-Унгария (1912), между България и Чехословакия (1933). Договор за мораторно съглашение между България и френски и белгийски кредитори (1923), за неутралитет, съдебно уреждане и арбитраж между България и Турция (1929), и между България и Украйна (1929). Консулски договор между България и Германия (1930), българо-германски договор за правни отношения (1926-1927), договор за арбитраж и помирение между България и САЩ (1923), договор за помирение, съдебно уреждане и арбитражен режим между България и Полша (1929), България и Белгия (1931), България и Испания (1931), България и Норвегия (1931), България и Дания (1935) и др. Многостранни договори за отказ от война (1928). Пакт за ненападение и арбитраж между Румъния и Гърция (1925). Търговски договор между България и Австро-Унгария (1896), пощенска, телеграфна и жп конвенция между България и Сърбия (1888), договор за приятелство между България и Турция, за митнически съюз между България и Сърбия (1905), конвенция за културно сътрудничество между България и Полша (1935), ветеринарна конвенция между България и Турция (1935), конвенция по експлоатацията на въздушното пространство между България и Румъния (1937), съдебна конвенция между България и Югославия (1930), конвенция за двувластните имоти между България, Румъния и Югославия (1930), по съдебни въпроси между България и Белгия (1930), конвенция за екстрадиция между България и Австрия (1922), България и Гърция (1929), България и Турция (1929), съдебна конвенция между България и Сърбо-хърватско-словенското кралство (1923), консулска конвенция между България и Италия (1910), между България и Франция (1911), конвенция за установяване между България и Турция (1924), конвенция за режима на проливите – Лозана (1923), санитарна и ветеринарна конвенция между България и Италия (1934) и др. Спогодба за търговските агентства между България и Османската империя (1878), за търговски обмен между България и Унгария (1934), между България и Германия за снабдяване на немските войски в България (1941), търговска спогодба между България и Великобритания (1897), България и Италия (1897, 1936), България и Османската империя (1906-1907), България и Турция (1935), България и Финландия (1935). Протоколи на комисията по Бреговския въпрос, карта на течението на р. Тимок, преписи от писмо на сръбски окр. управител в Неготин за дейността на Сръбско-българската комисия по спорния въпрос в с. Брегово (1836, 1837, 1838, 1848, 1853, 1879, 1882). Протоколи (№ 4-16) на Турско-българската комисия за уреждане на спорната държавна собственост, по обсъждането на турското предложение за категоризирането на държавната собственост (1880). Протоколи на Турско-българската комисия по изменението на Органическия устав на Източна Румелия (1886). Правилници за двувластните българо-сръбски имоти (1930), за карантинните и санитарните служби на българските пристанища на Черно море (1905), на търговския флот на Италия (1879), за реда на сключване на конвенции. Временни правилници за двувластните имоти и границите между България и Югославия (1929-1942). Преписки между МВРИ, български и чужди дипломатически агентства, МС, МВРНЗ, МВ, МФ, МЗТ, МП, МНП, Българската екзархия в Цариград и др. по сключването на пощенска конвенция между България и Австро-Унгария, по закриването на австро-унгарските пощенски писалища в Княжество България, за Пощенската конвенция между България и Османската империя, за статута на чуждите пощенски писалища в Княжество България и др. (1880-1881), по конвенцията за изплащане на окупационния дълг към Русия (1879-1883), по акредитиране на чужди консули и дипломатически представители в Княжество България (1879-1883), за конвенцията между България и Австрийското параходно д-во за корабоплаване по р. Дунав (1882-1896), по условията за признаване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия от Великите сили (1886), по откриването на ІІІ ВНС в Търново за избор на български княз, за кандидатите за българския престол, препоръчани от Великите сили, по Мюрцщегските реформи в Македония и прилагането на чл. 23 от Берлинския мирен договор (1904), по сключване на търговски договори между България и други държави (1893-1921) и др.; по Македонския въпрос, за българското училищно и църковно дело в Тракия и Македония, владишкият въпрос в Македония, за гръцката, сръбската и католическата пропаганда в Македония (1879-1908), за преминаване на патриаршистки села под ведомството на Екзархията, за честване празника на св. св. Кирил и Методий в българските у-ща в Солун, терора над български учители и свещеници, по финансиране на българското църковно и училищно дело в Македония (1890-1901), за покупката на екзархийски дом в кв. Пера – Цариград (1893-1894), по въпроса за наместничеството на екзарх Йосиф І, свикването на Св. Синод и Смесения съвет при Екзархията и др. (1904-1908); за вътрешнополитическото положение в България: държавния преврат в Княжество България (27 апр. 1881), суспендирането на Търновската конституция и “режима на пълномощията” на княз Александър Батенберг, за детронирането на княз Александър Батенберг (1887), за избора на принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз и възкачването му на престола (1887), за брака на княз Фердинанд І с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска (1893), за падането на Стефан Стамболов и министерската криза в България (май 1894) и др. Преписка с международния Червен кръст и др. за участието на България в І международна конференция на Червения кръст в Рим (1889-1892). Политически бюлетини с отзиви на европейската преса за България (1896). Изрезки от чужди вестници за външната политика на България, балканската политика на Великите сили, по Македонския въпрос; двустранните отношения между балканските страни; за посещенията на княз Фердинанд І в чужбина, за политически събития в чужбина (1906-1908), за прогласяването на Независимостта (1908) и др. (1911, 1912-1913). Печатни материали за ІІ Международна мирна конференция в Хага (1889-1907). Укази и доклади до МВРИ по отпускане на суми от бюджета за м-вото (1883). Укази и доклади по отпускане на средства за българските у-ща в Македония, за заплати на учители, строеж на църкви и др. (1884). Правилник за канцелариите при БДА в чужбина (1887). Инструкция за дейността на БТА в Османската империя (1907). Правилник за реда на куриерската служба при МВРИ. Рапорти от БДА в чужбина за политическото и икономическото положение в съседните страни, Австро-Унгария, Италия и др., политиката на балканските страни и Великите сили по Македонския въпрос, за младотурския преврат (Джумхуриета), правителствените промени, състава и работата на Османския парламент (1908-1910), конгресите на българските конституционни клубове в Турция (1909) и др. Преписки с Българската екзархия и др. по отпускане на стипендии на българи, по емиграционни въпроси, за положението на българското население във вилаетите, по училищното дело в Македония и Източна Тракия (1908-1911), за българи-бежанци от турските затвори (1908-1911), за борбите между върховисти и санданисти във ВМРО, за гръцката и сръбската пропаганда в Македония до 1913 г., за положението на Хилендарския манастир в Атон (1909-1911), по освобождаване на политически затворници, със списъци на осъдени от Извънредния съд в Солун българи и гърци (1908), по българо-турски погранични инциденти (1909-1910), по емигриране на българи в Америка (1910), по конституирането на екзархийския Св. Синод и Мирския съвет на Екзархията (1908-1912) и др. Преписки с БДА в чужбина по прогласяване независимостта на България (1908), отношението на балканските държави, Великите сили, САЩ и Китай към титлата “цар” на Фердинанд І, по уреждането на Източнорумелийския дълг (1908-1909), връчване на акредитивни и отзователни писма (1908), издигане дипломатическия статут на българските представителства в чужбина (1908), по общоевропейската политика (1909-1912), за сключване на консулски конвенции с Великобритания (1909), Германия (1919-1915), Италия (1909-1921), Франция (1909-1911), и Русия (1912); по сключване на конвенции за екстрадиция, за съдебна взаимопомощ и др. (1909), на митнически, търговски и др. договори (1908-1910), по сключване на държавни заеми от България (1909-1911). Преписки с чуждите легации в София, МВРНЗ и МВ, шифровани телеграми, рапорти, писма и др. за погранични инциденти по българските граници, за контрабанда и дезертьорство, по спорни църкви в Македония, по награждаване на чужди поданици с български ордени (1911-1912), за сключването на Балканския съюз, отношенията на Великите сили към коалицията на Балканите, мобилизацията и хода на военните действия през Балканската война (1912-1913), завземането на Люлебургаз, примирието в Лондон, териториалните спорове между съюзниците, окупацията на Македония от Гърция и Сърбия, терора над българите в Македония, политическото и икономическото положение на Румъния, Гърция и Сърбия (1912), позициите на Великите сили към териториалните спорове на Балканите, за военните действия между съюзниците през юни 1913 г., румънското нахлуване в Северна България, реокупацията на Източна Тракия от турците, дипломатическите преговори между България и Османската империя и сключването на българо-турски мирен договор в Цариград, преместването на седалището на Екзархията в София и др. Преписка с МВРНЗ, МВ и БЧК по ревизиране на Женевската конвенция за Червения кръст (1910-1914), по ІІ Хагска конференция (1910-1914) и др. Списъци на членовете на Постоянния арбитражен съд в Хага (1909). Етнографски карти на Тракия и Македония (по вилаети). Топографска, географска и етнографска карта на отделни обл. на България, Македония и Балканския п-в (1910). Преписки, донесения, рапорти и шифровани телеграми с БЛ и БК в чужбина, с МВРНЗ, МФ, Международния Червен кръст, Щаба на Моравската военна инспекция, с чужди легации в София и др. за политическото и финансово положение в България (1914-1915), междубалканските отношения и намесата на Великите сили (1914), неутралитета на България, българския финансов заем от Германия, унищожаването на капитулациите в Османската империя (1914-1915), вътрешно-политическото, стопанското и военното положение на балканските държави, Турция, Австро-Унгария, Италия, Русия и др. преди началото и по време на Първата световна война (1914-1918); за българските бежанци от Турция и рекламациите им (1914), по гръцката окупация на Егейска Македония, изселването на българи от Гърция, действията на военни чети в Македония (1915-1916), за румънския терор над българското население в Добруджа (1916-1917), за противоречията между Централните сили (1915-1918), по влизането на България в Първата световна война (1915-1916), положението по фронтовете и развитието на военните действия (1914-1919), по отзоваването на български консули и пълномощни м-ри, прекъсването на дипломатическите отношения между България и Антантата, отношенията на България със съседните страни и Русия, двустранните отношения на Балканите, сключването на българо-турска конвенция за ректификация на границите (1915-1934), за международния отзвук от Февруарската революция, издирването на българи – военнопленници и бежанци, по връчване на акредитивни и отзователни писма, за куриерската служба (1917-1922), абдикацията на Фердинанд І и възшествието на цар Борис ІІІ (1918), преговори с Антантата в Солун (1918), за териториалните спорове на Балканите (1918), за мирните преговори между Румъния и Централните сили (1918), по въпроса за Добруджа (1918), сключването на Брест-Литовския мирен договор (1918), за насилия от българските войски в Сърбия, оставката на д-р Васил Радославов и управлението на кабинетите на Александър Малинов и Теодор Теодоров (1918-1919), по установяването на СКК в България (1918), Мирната конференция в Париж, подписването на Ньойския мирен договор (1918-1919), по обвиненията на Сърбия и Гърция към България при сключването на Ньойския мирен договор, за следвоенното политическо и стопанско положение в Австро-Унгария, Австрия, Чехия и Унгария (1918), стачките и националните движения в Австрия, Чехия и Унгария (1918-1919), работническото движение в Хамбург и Берлин и прогласяването на Германска република (1919), провъзгласяването на Сърбо-хърватско-словенското кралство (1919), сръбския режим във Вардарска Македония след Солунското примирие (1919), политическата дейност на Мустафа Кемал Ататюрк (1918-1920), тайните преговори за примирие между Османската империя, Великобритания и Франция (1918), по политическото положение в неутралните държави (1918), за вътрешното положение в СССР и отражението му из Европа (1918), за уреждане на междудържавни въпроси след края на Първата световна война, агитация за създаване на автономна Македония (1918) и др. Преписки по военните действия на България, балканските държави и Великите сили през Първата световна война. Т. І-ХVІІІ (1915-1916). Шифровани телеграми и рапорти за военните действия на Южния фронт през 1916-1917 г. (т. І-ХІІІ). Вербални ноти от пълномощните представители на Антантата по влизането на България в Първата световна война (1914-1915), от чуждите легации в София за уреждане на поданство и военна повинност. Панелинистичен апел на Гърция (1914). Мемоар за нахлуването на германската и българската армия в Гърция (1916). Мемоар за границите на Полша (1917-1919). Доклад на Андрей Ляпчев по сключване на Солунското примирие (1918). Окръжно от Петър Дървингов – началник на Моравската военно-инспекционна област (1917). Списъци на български бежанци от Гърция и Сърбия (1915), на български военнопленници по време на Междусъюзническата война (1913), на наградени с ордени чужденци, български поданици и чиновници в МВРИ (1917), на български офицери в армията на СССР (1919). Извлечения от българския периодичен печат против влизането и участието на България в Първата световна война (1914-1918), статии, изрезки от вестници и др. за военното положение на Балканите (1914-1916), официални комюникета за военните действия (1915), копия от комюникета за международното военно положение, военни комюникета от фронта (1917). Таен информационен бюлетин за 1918 г. и за сключването на Брест-Литовския мирен договор (1918). Карти на военните действия на северната група на Втора българска армия (1915). Ньойски мирен договор (27 ноем. 1919). Преписи от Севърския мирен договор (10 авг. 1920). Препис от договора за приятелство между Съветска Русия и Турция (1921). Санитарна конвенция (1923). Писма, доклади, изложения, таблици и др. от ГДДГДД с данни за размера на щетите, нанесени от неприятелските и съюзните държави на България през Първата световна война (1917-1919). Шифровани телеграми от Александър Стамболийски за посещението му във Франция и хода на конференцията в Нерви, за учредяването на ОН, приемането на България и др. държави в ОН, работата на Лозанската конференция и др. (1920-1922). Рапорти, изложения, програма, дневници на българската делегация на Мирната конференция в Париж, изложения по Македонския въпрос, извлечения от печата, мемоари, ноти и др. в защита на българската национална кауза (1919). Материали за гръцкия и сръбския режим в Егейска и Вардарска Македония след Солунското примирие (29 септ. 1918), реч на Теодор Теодоров – министър-председател на България, изложение от Димитър Мишев с опровержение на обвиненията към българските военни власти в Сърбия в насилие над сръбското население, за политиката на българското правителство към Сърбия и др. (1919). Изложение от Иваница Данчев – български дипломатически представител в Букурещ, за териториалните спорове между България и Румъния (1922). Резюме от меморандум по Македонския, Тракийския, Добруджанския и Моравския въпрос. Преписки с Венелин Ганев – български пълномощен м-р в Париж, за решенията на конференцията в Сан Ремо за предоставяне на Тракия на Гърция и протестна нота от България (1920-1922). Преписка с БЛ в Берн, Букурещ, Лондон, Париж и Рим за нападки срещу България в чуждестранния печат и антибългарските настроения в дипломатическите среди (1919-1920). Преписки между МВРИ, МВ, СКК в България и Ликвидационната военно-контролна комисия за търговската, морската и речната полицейска служба в България, за състоянието на българския военен и търговски флот (1921), за военния бюджет на България (1921), по разоръжаването на българската армия, обезоръжаването на населението и сформирането на доброволна армия (1921-1924). Преписки, ноти, писма и телеграми, разменени между МВРИ, МВ, МВРНЗ, МФ, МНП, МЖПТ–ГДЖП, Главна дирекция на статистиката, ГДДГДД, окръжни и околийски управления, пълномощника на Българското правителство при доброволческата армия на ген. Деникин, Командването на Съглашенските войски в България, СКК, Сърбословенската легация в София и др. по жалби на гръцки бежанци срещу български войници в Одринско (1919), по екстрадицията на българи, по румънските и сръбски претенции към България за изнесени при окупацията съоръжения, инвентар, културно-исторически предмети, архиви и др. (1915-1923), по молби на частни лица за спорни и двувластни имоти между България и Сърбо-хърватско-словенското кралство (1919-1920), за гонения, грабежи и терор над българи в окупираната от Румъния Южна Добруджа (1919-1921), по издирване и освобождаване на интернирани в България гръцки и сръбски граждани и военнопленници (1919-1921); за секвестирането на храни, фураж, добитък и др. стоки и предмети, за грабежи, насилия и убийства над българи от френските войски; по събиране на статистически сведения за числения състав на българската армия през Балканската и Първата световна война, за броя на офицерите по чинове и заплати в мирно и военно време, за броя на българското население (1919-1920) и др. Преписки, писма и телеграми, разменени между МВРИ, представителя на Българското правителство при Съюзното командване на Антантата в Гюмюрджина, МВРНЗ, МТПТ и др. по административното управление в Тракия, взаимоотношенията с френските окупационни власти, назначаването и заплатите на български чиновници в Тракия, по църковния въпрос и др. (1919-1922). Преписки, рапорти, телеграми, ноти и др., разменени между МВРИ, БЛ и БК в чужбина, чуждите легации в София, Шведската легация в Цариград, Италианската легация в Париж, Канцеларията на българските ордени, НС, МВ, МП, МВРНЗ, МВРНЗ–ГДНЗ, МЖПТ, МЖПТ–ГДПТТ, СКК в България, Българското представителство в Тракия – Гюмюрджина, Българската екзархия в Цариград, Българското представителство в ОН, мисията на съветския Червен кръст в България, Комитета за подпомагане на руските бежанци и др. за българското малцинство в Гърция, по Добруджанския въпрос, за военната интервенция в Съветска Русия, за гръцките аспирации в Тракия (1919-1943), за образуването на турско революционно правителство “Народна отбрана”, оглавено от Мустафа Кемал паша, и противопоставянето му на гръцката окупация в Европейска Турция и Мала Азия, за окупацията на Цариград от войските на Съглашението (1919-1920), за изпращането на мисии в чужбина от ИК на Македонските братства в България за запознаване на западно-европейската общественост с положението в Македония (1919-1920), за агитациите на Тракийските организации за създаване на автономна Тракийска република (1919-1920), за конференцията в Генуа и участието на СССР и България в нея (1920-1922), за войната между Гърция и Турция в Мала Азия и по Тракийския въпрос (1920-1923), по проекта за създаване на Постоянен международен съд и участието на България в него (1920-1926), за икономическата блокада на Съветска Русия (1920), за конвенцията за покровителство над малцинствата, подписана от Сърбия и Румъния в Париж (1920), за Международната финансова конференция в Брюксел и материали от работата й (1920), за конференцията за установяване на окончателен статут на р. Дунав, по прилагане клаузите на Версайския мирен договор за обезоръжаване на Германия (1920-1921), за излаза на България на Егейско море (1920-1936), за окупацията на Източна Тракия от Гърция и евакуацията на турското и българското население в България (1920), за политическото и икономическото положение в следвоенна Полша, Румъния, Австрия, Унгария и др. (1920-1921), за военния конфликт между Полша и Съветска Русия (1920-1922), за гранични инциденти между България, Гърция, Сърбия и Румъния (1920-1926), по молби на българи от Чуждестранния френски легион за освобождаване (1920–1927), по работата на ОН, учредяването на Постоянен международен съд, за гръцкия терор над българското население и бежанския процес в Западна Тракия (1921), за изострянето на отношенията между България, Гърция и Сърбо-хърватско-словенското кралство поради действията на четите на ВМРО, за международни срещи и решения по икономическото възстановяване на Европа след Първата световна война, за хода и решенията на Лозанската конференция по въпроса за репарациите и излаза на България на Егейско море, за работата на Хагската и Генуезката конференция (1922-1923), по сключването на конвенции и договори между България и други държави и между чужди държави (1920-1922), за турската контраофанзива в Мала Азия, поражението на гръцката армия, ревизията на Севърския мирен договор и установяването на западната граница на Турция (1922), за статута и положението на малцинствата в Гърция и България и сключване на Женевския протокол между Гърция и България (1924), по дейността на съветския Червен кръст в България (1922-1923), за политическите събития в България през 1923-1925 г. и техния отзвук в чуждата преса и в дипломатическите среди в Западна Европа, за конференциите на Малкото съглашение в Белград и Синая (1923), за Рурската криза, последиците й за Германия и политиката на канцлера Вилхелм Щреземан (1923), по прилагане на гръцко-българската конвенция за изселване на българското население от Западна Тракия (1923), за пограничния инцидент между България и Гърция при Демир Капия (Петричко) (1925), по договора за приятелство между България и Турция, сключен в Анкара (1925), за статута и положението на Екзархийското наместничество в Истанбул (1923-1924) и др. Преписки между МВРИ, МВ и българския делегат в пограничната комисия за определяне границата между България и Сърбо-хърватско-словенското кралство, рапорти, протоколи, карти и др. за дейността на комисията, за сръбската окупация на Царибродско и Босилеградско по силата на Ньойския мирен договор (1921-1924). Списък на българските дипломатически агенти, пълномощни министри и управляващи легации и консулства (1879-1935). Окръжни от МВРИ до БЛ и БГК по правилата за водене на кореспонденция и за реда на отлагане на архивна документация (1921). Официални донесения от българските войскови части за сръбския терор в Македония. Оригинални документи и фотографии за сръбски и гръцки жестокости в Егейска и Вардарска Македония (1915-1918). Шифровани телеграми, рапорти, писма, изложения, преписки на МВРИ с БЛ и БК в чужбина, с Българското комисарство по репарациите, СКК, МВРНЗ, МВ, банки, финансови д-ва и др. за сесиите на ОН, за дейността на международния Червен кръст, по сключени договори и конвенции между чужди държави (1926-1927), за ХХV всемирен конгрес на мира – Париж (1926), за конференцията по разоръжаването – Женева (1926), за ІІІ конгрес на КИ (1927-1929), за етническите малцинства и за комунистическото движение в Европа (1928-1931), по рапорти на Финансовия к-т на ОН (1929-1931), за договора в Локарно (1927), доклади по международното положение, сведения за организацията на чужди армии, за авиацията и флота на балканските държави, за сондажи и проекти за Балканския пакт (1925), за конференцията на “Малката Антанта” в Букурещ (1925), рапорти и шифровани телеграми за вътрешното положение в балканските държави (1928-1931), по Конвенцията за проливите (1929), преписки по конвенции, сключени между балканските страни (1929-1931), преписка с българската делегация при Смесената гръцко-българска емиграционна комисия за спогодбата “Моллов-Кафандарис” (1927), за гръцко-българския инцидент в Демир Капия (1925), по пакта за ненападение между България и Турция (1931), по денационализаторската политика на Белград в Западна Македония (1929-1930), за българските емигрантски комунистически и македонски организации (1929-1930), по отсрочването на репарационните плащания на България (1928-1930), за брака на цар Борис ІІІ с принцеса Джована Савойска и раждането на княгиня Мария Луиза (1929-1937), по сключване на бежански и стабилизационен заем, рапорти и писма за отношенията между България, Турция, Гърция, Румъния, Югославия (1926) и др. Преписки между МВРИ, БЛ и БК в чужбина, МС, НС, МВРНЗ – Дирекция на полицията, МВ, МФ, МНП, МЗДИ, Българското комисарство по репарациите и чужди легации в София за Морската конференция в Лондон (1930-1931), по проекта на Аристид Бриан за Европейски федерален съюз “Паневропа” (1930), за кандидатурите на българи в Главния комисариат на ОН в Женева, за сесиите на Съвета на ОН, по разглеждането на финансовото положение на България от Финансовата комисия при ОН, по петиции от Георги Атанасов и Димитър Шалев до Съвета на ОН, по македонския малцинствен въпрос (1931), за комунистическото движение в европейските държави, двустранните отношения на Балканите (1930-1931), по рекламации на български бежанци от Турция и ликвидацията на смесените имоти, за двустранните отношения между други държави (1930-1934), по сключени конвенции и договори между други държави (1929-1930), за международното политическо положение в Европа (1930-1933), за българските градинари в Полша, за положението на българите в Бесарабия, по румънския Закон за допълнение за закона за организирането на Нова Добруджа (1930), по молби и протести на българи от Добруджа за имоти, за анкетни комисии по погранични инциденти (1930), за двувластните и погранични имоти между България и Гърция и дейността на Смесената българо-гръцка погранична комисия (1930-1933), за турското население в Добруджа, малцинствата в Румъния, по рекламации на молби от българи за нанесени щети (1930-1931), за убийства, грабежи, терор, погранични инциденти и анкети по тях на българо-югославската граница, за българското малцинство в Югославия, от македонските к-ти по Македонския въпрос (1930-1932), по размяна на ратификациите на конвенцията за построяване мост над р. Дунав (1930), за турските имоти в България, по пътуването на екс-царя Фердинанд в Египет (1930), по размествания в дипломатическия корпус зад граница и на персонала на чуждите легации в София, за чужд шпионаж в България (1930-1938), за атентатите в Кочани, Пирот и Крива паланка (1930), за репатриране на български военнопленници, поданици и др., за конгреса на Международната търговска камара във Вашингтон (1931), по Всемирната конвенция за разоръжаване (1931), по резолюцията на Международното бюро за мир (1931-1932), по създаването и дейността на Международното д-во за права на малцинствата (1931-1933), по образуването на “Малкото съглашение” (1932-1934), по германския репарационен въпрос, икономическата криза в Германия и митническата уния между Германия и Австрия (1931), за режимите в Испания и Италия (1931-1934), за нанесени вреди от дейността на Добруджанската революционна организация (1931-1935), по назначаването на български военни аташета в чужбина (1931), за дейността на ІІІ Интернационал, за Лозанската и Тетовската конференция за репарациите (1932), за избора на Адолф Хитлер за канцлер (1932-1934), въвеждането на трудова повинност в Германия, отказа на Третия райх да изплаща репарации (1932) и отношенията между Германия и Полша, по конституцията на Испанската република (1932), за отношенията между Испания и Франция, за сключения договор за ненападение между Полша и СССР (1932-1934), по Балканския пакт, сключен между Румъния, Турция и Югославия (1934), по излизането на Германия и Италия от ОН (1933-1938), по аншлуса на Германия с Австрия и неговия международен отзвук (1933-1939), за отношенията между САЩ и СССР (1933-1935), за заговора на Ернст Рьом срещу Хитлер и процеса по подпалването на Райхстага (1933), по двустранните отношения между държавите в Западна Европа и на Балканите (1933-1937), по стабилизационния заем за България (1933), за убийството на крал Александър І и френския министър Луи Барту в Марсилия (1934), по приемането на СССР в ОН (1934), за двустранните отношения между СССР и други държави (1934), по договора за арбитраж и ненападение между Полша и Германия (1934), по външната, вътрешната и стопанската политика (петилетните планове) в СССР и убийството на Сергей М. Киров (1934-1935), по ревизията на военния статут на България, Австрия и Унгария (1935-1937), гражданската война в Испания (1935), статута на Данциг (1935-1937), за гражданската война в Гърция (1936) и др. Акт за споразумение от Конференцията в Хага по репарационния въпрос от Първата световна война (1930). Морски договор, подписан между САЩ, Австралия, Канада, Франция, Великобритания и др. в Лондон (1936). Препис от договора за установяване на редовни въздушни съобщения между София и Москва (1939). Конвенция за режима на проливите в Монтрьо (1936). Рапорти, преписи от рапорти и доклади от БЛ в чужбина за турските претенции към Проливите, за конференциите на “Малкото съглашение” в Братислава и Блед, за сесията на Постоянния съвет на Балканското и Малкото Съглашение в Синая и съвещанията в Белград, за срещите на държавните глави и министър-председателите на държавите от “Малкото съглашение”, за отхвърляне на договора в Локарно от Германия и окупирането на Рейнската обл., за протестите на Франция и Белгия и разглеждането на въпроса в ОН, за становищата на СССР, Великобритания и Италия по денонсиране на договора в Локарно (1936-1937), за договора между Германия и Япония, по приетите нови закони в Германия и др. (1936), за установяването на дипломатически отношения между Турция и СССР (1936-1939), за гражданската война в Испания (1937), за овладяването на Абисиния от Италия и отношението на ОН към италианската агресия (1936-1938), за белградските съвещания на Малкото и Балканско съглашение, за съветско-китайски договор за ненападение, декларацията на Германия за гарантиране целостта на Белгия, Судетския въпрос и др. (1937), за посланието на папа Пий ХІ за отношенията между Германия и Ватикана (1937-1938), за третирането на българите в Добруджа и румънците в България, по финансовото положение на България и изплащане лихвите по заемите от 1926 и 1928 г. (1937-1938), за комасацията на земите в Добруджа (1937-1938), за дейността на ВМРО и ролята на Иван (Ванче) Михайлов в организацията, за сключената тайна конвенция между Турция и СССР, за политическите отношения между Италия и СССР (1938), за дейността на Българската постоянна делегация при ОН, за конференцията на държавите, подписали Римския пакт (1938), за отношенията между Полша и държавите в Средна Европа, Балканите, Прибалтика и СССР, за антисемитското движение в Румъния, Полша, САЩ и Унгария, по политическото положение в Далечния Изток, по военно-политическата подготовка на Втората световна война, изострянето на конфликта между Великобритания и Италия, за срещата между Адолф Хитлер, Бенито Мусолини, Невил Чембърлейн и Едуард Даладие по германо-чешкия спор в Мюнхен, войната между Китай и Япония, отношенията между Югославия и България, Гърция и Албания, Турция и Великобритания, СССР и Турция, за положението в Европа и на Балканите след Мюнхенското споразумение (29 септ. 1938), по гарантирането на взаимната сигурност на границите между Гърция, Румъния, Турция и Югославия, отношението на България към Балканското съглашение и др. (1938-1940), за посещенията на цар Борис ІІІ в Англия, за германските военни приготовления, за протектората, установен от Германия над Чехословакия (Бохемия, Моравия) (1939), по въпроса за Данциг, за развитието на политическите отношения между Германия и СССР, подписването на германо-съветски договор за приятелство и за границата между СССР и Германия (28 септ. 1939), за германските усилия за недопускане на съюз между СССР и Великобритания, по присъединяването на Япония към оста Рим – Берлин (1938-1940), за кредита, отпуснат от Германия за въоръжаване на България, обявяването на война от Великобритания и Франция на Германия (септ. 1939) и др. (1939-1940), за срещите на седемте неутрални северни държави (Белгия, Дания, Финландия, Люксембург, Норвегия, Холандия и Швейцария) и конференцията им в Копенхаген (23-24 юли 1938), по преговорите и подписването на договора за приятелство между България и Югославия (1936-1937), по назначения и размествания на български дипломати (1936-1938) и др. Преписка с МВ, МВРНЗ, БЧК, Швейцарската легация в София и др. по ратификация на конвенциите за подобряване участта на ранените и болните във воюващите армии и за хуманно третиране на военнопленниците. Периодични прегледи на чуждия печат от Дирекцията на печата за гражданската война в Испания, положението в Близкия Изток и на Балканите, поведението на Германия и Италия към ОН (1936), преводи от статии по международното положение в Европа (1939-1940). Разменени вербални ноти и преписки с Югославската легация в София, Турската легация в София, с МП, МВРНЗ – Дирекция на полицията, МВ и др., молби от частни лица и др. за преселване на български поданици (1937-1938), по издирване на сръбски поданици, по закона за българското поданство и др. (1937-1938, по рекламации на ощетени български поданици от секвестъра в Румъния (1938-1942), за турската политическа и културна пропаганда в България (1938-1940). Списъци на българи – бежанци от Румъния, изпратени чрез МВРНЗ–Дирекция на полицията (1936-1937). Проекто-договор граничен договор между България и Албания (1941). Таблици за броя на българите в Албания. Прегледи на европейския печат (1940). Преводи на статии от европейската преса за международното положение в Европа и на Балканите, за отношенията между Великобритания, Германия, Италия, Турция и Румъния през Втората световна война. Т. І-VІІ (1940). Поверителни бюлетини на Дирекцията по печата за германската политика на Балканите. Преписки с БЛ и БГК зад граница и рапорти от пълномощни м-ри по вътрешнополитическото положение в съответните държави. Шифровани телеграми от БЛ в Москва, Лондон и Берлин по присъединяването на България към Тристранния пакт (1941). Преписки между МВРИ, чуждите легации в София, с БЛ в чужбина и др. по международното положение и ситуацията на Балканите през 1940 г., за отношението на САЩ към България, за избора на Франклин Д. Рузвелт за президент на САЩ, за външната политика на Великобритания и хода на военните действия в Западна Европа, за българо-съветските дипломатически отношения, след сключването на Тристранния пакт и присъединяването на България към Антикоминтерновския пакт (1939-1944), за хода на войната в Северна Африка и на Източния фронт, по откриването на съветски консулства в Бургас, Варна и Русе, за положението на американските летци, пленени в България, по неутралитета на Дания, за издирване на поданици, получаване и отказ от поданство, легализиране на документи, експулсиране на българи от Гърция и на гърци от България (1940), инциденти по българо-румънската и по българо-гръцката граница. Шифровани телеграми от МВРИ до БЛ в чужбина за изтеглянето на германската армия от България, обявяването война на България от СССР, нахлуването на съветските войски в България и условията за примирие с България (1944). Крайовска спогодба (7 септ. 1940). Описи на недвижими имоти на изселници от Силистренска и Тутраканска общ., декларации, заявления и документи на преселници от Силистренско за останали техни имоти в Северна Добруджа (1940-1942), сведения и рекламации за загубите на българите – изселници от Северна Добруджа, за вреди, нанесени от румънските власти върху български обществени и частни недвижими имоти в Северна Добруджа, за вреди, нанесени на имоти на румънски изселници, преминаващи в собственост на България, за неправомерно изсечени гори в Добричко от румънските власти при оттеглянето им от Южна Добруджа и др. Описи на недвижими имоти на румънски изселници от Видинско, Врачанско, Ломско, Оряховско, Плевенско, Русенско, Силистренско, Горна Джумая, Дупница, Пловдив, София, Хасково и др. Списъци на български изселници от Северна Добруджа (1940-1941). Списъци на румънци, изселени или подлежащи на изселване от Южна Добруджа в Румъния, на техни движими и недвижими имоти. Протоколи и преписи от протоколи на Смесената българо-румънска комисия по изселването и по прилагането на Крайовската спогодба (№ 1-175) и от нейните подкомисии. Преписи-извлечения от протоколи по предаване на обществени имоти и архиви на обществени учреждения от Румъния на България, за нанесени от румънската власт вреди в Южна Добруджа – Добрич, Тутракан, Силистра и Балчик (1940). Правилници по изпълнението на Крайовската спогодба и допълнителни българо-румънски спогодби за доброволно изселване, финансова спогодба за обмяна на валута, спогодба за ликвидиране на спорните въпроси, за финансовото обезщетение на Румъния от България и др. (1940-1943). “КОНСУЛСКО-СТОПАНСКА ДИРЕКЦИЯ” Търговски договор между България и Германия (1932), Промемория и текст на договора за търговия и мореплаване между България и Чехословакия (1933), търговски договор и ветеринарна конвенция между България и Югославия (1934), договор за търговия и корабоплаване между България и Италия (1934). Търговски договори и спогодби, сключени между различни държави (1922-1925). Всемирна пощенска конвенция в Кайро (1934), консулска конвенция между България и Полша (1935), между Полша и Унгария (1936), конвенция за контрол на търговията с оръжие и муниции (1930), за забрана на употребата на задушливи газове (1925), конвенция между България и Чехословакия за взаимно безплатно подпомагане на бедни болни (1937), конвенция за присъединяване на България към конвенцията за фискален режим на чуждестранните моторни коли (1931), конвенция между България и Аржентина за обезщетение при работнически злополуки (1938) и др. Заповеди, протокол и договор за търговия и мореплаване между България и Турция с приложени митнически тарифни таблици и сведения (1931), консулски договор между България и Германия (1925-1926). Списък на договори и конвенции, сключени след 19 май 1934 г. и на сключените през 1942 г. Списъци на чуждестранни банки – кореспонденти на български банки (1918). Спогодба за плащанията между БНБ и Румънската национална банка (1938), клирингово споразумение между Италия и Югославия (1932), допълнителни споразумения към спогодбата “Нойбахер” (1942), таен българо-германски протокол за военни доставки (1941), протоколи за уреждане плащанията между България, Белгия и Норвегия (1940), временна търговска спогодба между Германия и Гърция (1929). Закон за данъка върху наследствата в България (1930), извлечения от наредбата за преминаване и пребиваване на чужденци в България (1924). Преписки, рапорти, доклади, вербални ноти и др. с чуждите легации в София, БЛ и БК в чужбина, МВРНЗ, МП, МФ, МЗДИ, МТПТ, БНБ, ВСП, Върховния касационен съд, Българското комисарство по репарациите, Гръцко-българската емиграционна комисия, окръжни управления, ефорията “Евлогий и Христо Георгиеви”, спортни и културни клубове и д-ва и др. по ратификация на международни въздушни и пътни конвенции, на международна ветеринарна конвенция (1930), на здравни и хигиенни конвенции срещу туберкулоза, чума и заразни болести, на двустранни и международни договори, за разпространението на “испанската болест” и петнист тиф в Европа (1918), за военни доставки, за откриване на клонове на БНБ зад граница (1923), установяване на търговски отношения между България и Швейцария (1920-1921), по стопански въпроси, проучване на чужди пазари, на германското стопанство, на стоковата борса в Хамбург, по аграрната реформа в Румъния (1920-1921), за доставки на суровини, внос на медикаменти, по изменение и допълнение на митнически тарифи, такси, патенти, мита и конфискации, за пресичане на контрабанда, шпионаж, внос на фалшиви пари, доставяне на закони, правилници, конвенции и чужда търговска номенклатура (1914-1916), на информация и литература, за въвеждане на лятното часово време (1916-1923), по даване на индустриални привилегии, по издирване на военнопленници, наследства на българи в Америка (1919-1923), починали в чужбина българи (1921-1929), по преводи и заверка на документи, издаване на паспорти, визи и открити листове за влизане в България, по реквизиции и осигуряване на квартири за съглашенските войски в България, по отпускане на издръжки, пенсии, студентски стипендии, по провеждане на олимпийските игри (1929), със сведения за български поданици в Турция, Франция, САЩ и СССР, за чужденци, живеещи в България, по изпращане на български градинари в Сърбия (1925) и в Румъния (1927), за финансовите задължения на България по Ньойския мирен договор и контрибуциите към Гърция (1921), за двувластните българо-румънски имоти (1921-1930), по ликвидиране на двувластните българо-югославски имоти (1921-1931), по рекламации, уреждане на имущества и наследства в новоосвободените земи в Беломорска Тракия и Вардарска Македония (1942-1943), по назначения, повишения, уволнения, с биографични данни за чужденците – български почетни консули, по облагане с данъци на чужди поданици в България (1920-1921) и др. Препоръчителни, уведомителни и циркулярни писма, покани, сведения и вербални ноти за учение и научни специализации на българи в чужбина, от Норвежкия комитет за Нобелови награди (1927), за участие на България в международни мострени панаири, изложби, конгреси, конференции, пленуми и сесии по право, икономика, култура, здравеопазване, туризъм, рационализации, педагогика, санитарно дело, срещу алкохолизма и др. (1920-1939). Търговски рапорти и седмични бюлетини (1925). Сведения, протоколи, таблици по търговската спогодба между България и Германия (1931-1932) и между България и Австрия (1931-1932). Таблици на стоковия износ на Румъния за 1923 г. Рапорти за търговията на Белгия и на Египет, за финансовото положение в САЩ, Румъния, и Гърция, за икономиката на Австрия, Испания, Италия, Унгария, Франция, Сърбия, Турция и Чехословакия (1922-1923). Проекто-правилник за Консулската служба при МВРИ (1936). Наредби на МВРИ за организацията на службите при м-вото, за работното време (1939), за бюджета, за назначения на служители, провеждане на конкурси и атестации по личния състав, за снабдяване на служителите с противогази (1939). Заповеди и писма до БЛ и БГК за прилагане закона и правилника за легализация и преводи на документи (1941-1944). Окръжни и циркулярни писма на МВРИ до БЛ и БГК зад граница за стокообмена (1926), по ограничаване влизането на евреи – чужди поданици в България (1939-1941), за визовия режим (1943), за събиране на статистически стопански сведения, за издаване и заверка на визи и паспорти, преводи на документи, налагане на военни мита и такси върху наследствени имоти. “ОТДЕЛ ЗА ПРОТОКОЛА И ЛИЧНИЯ СЪСТАВ” Наредба-закон за паспортите, пограничните билети и полицейския контрол над чужденците (1936). Заповед за учредяване на Дисциплинарен съвет при МВРИ (1930). Конвенция за туризма (1930). Извлечения от статутите на българските ордени и правилник за награждаване с тях (1925). Правила за дипломатическата поща и дипломатическите куриери (1938). Заповеди, циркулярни писма, списъци, програми, преписки и др. с чуждите легации в България, с БЛ и БК в чужбина, НС, МВРНЗ, Канцеларията на българските ордени, Канцеларията на царя, Българското комисарство по репарациите и Библиотеката на СУ по издаване на визи и дипломатически паспорти, на открити листове на дипломати и дипломатически куриери, на лични карти на чужденци в България, за награждаване на български и чужди поданици с ордени, медали, грамоти и др., по разрешаване престоя на чужденци в България, уреждане жилища на чуждия дипломатически корпус в България, за честване на български и чужди официални и национални празници, панихиди, юбилеи, рождени и именни дни, възшествия, приеми, откриване на паметници, официални визити на българския владетел в чужбина и на чужди владетели и делегации в България, недвижими имоти на чужди поданици в България, за кабинетни промени в България, по доставки на чужда литература и др. Рапорти от БЛ и БГК зад граница до Канцеларията на царя по политически въпроси. Месечни отчети на БЛ и БК в чужбина (1934-1939). Листа на висшия персонал в МВРИ (1921-1939). Списъци на м-ри и директори (1942), на персонала на чуждите легации (1942), на членове на чуждите дипломатически мисии в София (1943-1944). Дипломатически листи на чуждите легации в София и на БК в чужбина (1931-1947), на шефовете на мисии (1938–1944). Окръжни от МВРИ, присъствена книга на XX ОНС (1924), списъци на наградени с ордени служители на МВРИ (1929-1940), на наградени по случай Крайовската спогодба (1940). Препроводително писмо за депозиране на документи по ратификацията на спогодбата “Моллов-Кафандарис” в Секретариата на ОН. Преписка за освобождаването на Гръцката легация от такси при закупуване на здание за легацията в София. “СЪДЕБЕН ОТДЕЛ” Конвенция за екстрадиция между България и Австрия (1931). Текст на договор за екстрадиция и съдебна помощ между България и Словакия (1942-1943). Заповед, докладни записки и протокол по създаване на комисия за изработване закон за екстрадицията и съдебна помощ по углавни дела. Преписки, вербални ноти, шифровани телеграми и писма, разменени между МВРИ, чужди легации в България, с БЛ и БК в чужбина, НС, МС, МП, МВ, МВРНЗ, МТПТ, СКК и Българското комисарство към нея, Комисията по българо-гръцко изселване и околийски управления за уреждане, установяване, възстановяване и отнемане на поданство, за даване на концесии, за признаване и връщане на отнети във военно време ценности и имущества, по рекламации на частни лица от Сърбия, Гърция и Румъния, по издаване на дипломатически паспорти, за изселване на българи, гърци и румънци, за дезертьори – български и чужди поданици, по отчуждаване на имоти на гръцки, сръбски и румънски поданици в България, за събиране на сведения по съдебно преследване и екстрадиция на чужди поданици от България и на български поданици от чужбина, за издаване на удостоверения със съдебен характер, за отпускане на помощи и пенсии, по сключени и прилагани двустранни и международни конвенции и договори, по защита на материални и граждански права на български поданици в чужбина и на чужденци в България, за уреждане на юридически статути по мореплаване и корабоплаване, за издаване на смъртни актове на българи от чуждестранния легион във Франция – Мароко (1924), за освобождаване от секвестъра във Великобритания фондовете на братя Евлогий и Христо Георгиеви и на екзарх Йосиф І и др. (1924-1926). Преписки с МС, НС и МП по ратификации на двустранни и международни договори, на Правната конвенция между България и Чехословакия (1943). Дела и преписки по временния режим за екстрадиция между България и Гърция (1923). за Лозанската конвенция за границите на Тракия и режима на Проливите (1923). по Гръцко-българския смесен арбитражен съд в Париж (1928). Преписки по дългове на Антантата към български поданици, по рекламации на насилствено мобилизирани в гръцката армия български поданици (1925), по рекламации на гръцки поданици за изплащане на реквизирани от българските военни власти храни, стоки, добитък и др., за отчуждени и изоставени на българска територия движими и недвижими имоти, по обезщетения за насилствена мобилизация в българската армия (1913-1918). Рекламации от Гръцкото правителство за изплащане от България на изоставени недвижими имоти на турци – гръцки поданици (1932). Рекламации срещу Гърция от български поданици – бежанци от Беломорска Тракия (1935). Преписки по назначаване на български делегат за преговори по уреждане на спорни финансови въпроси между България и Гърция. Доклади за дейността на Смесените българо-гръцки арбитражни съдилища (1933). Договор за мир между България, Германия, Австро-Унгария, Турция и Румъния (1918). Крайовска спогодба (1940). Спогодба между Германия, Италия, България, Хърватско и Унгария за имуществена подялба на Югославия и протокол за ликвидиране на Югославската народна банка (1942). Съглашение за примирие между България, СССР, Великобритания и САЩ (1945). Конвенция между България и Югославия за ликвидиране на двувластните имоти (1929-1930). Закон за уреждане поданството в Добруджа (1940) и за уреждане положението на държавните и общинските служители и на лицата със свободни професии в новоприсъединените земи в Беломорието и Вардарска Македония (1942). Постановления, наредби, окръжни на МС, МВРИ – Политическа дирекция и МВРНЗ за българското устройство на Южна Добруджа, за уреждане поданството на българите от новоприсъединените земи (1942), за служебните задължения на аташетата по печата при БЛ зад граница (1936). Рапорти, доклади и дневник на българската делегация на Пиротската конференция (1929). Преписка между Смесената българо-гръцка емиграционна комисия и МВРИ (1926), между МФ, Политическия и Съдебния отдел на МВРИ, МВРНЗ – Дирекция на полицията, МЗДИ и БЛ в Букурещ за обезщетения на частни лица по Крайовската спогодба и за броя на румънските поданици с права по Крайовската спогодба, между МВРИ, частни лица и Гръцката легация в София за изселване на гърци от България и българи от Гърция (1939-1940), между МВРИ и МВРНЗ – Дирекция на полицията за връщане на имоти на български изселници, между МВРИ и обл. дирекция в Битоля за положението на българите в Егейска Македония (Воденско и Леринско), между МВРИ и БЛ в Атина за преследване на българското население в Гърция (1942-1944), между МВРИ и БЛ в Рим и Букурещ за Хагската спогодба между България и Румъния (1903-1930), между МВРИ и Румънското дипломатическо агентство в София за статута на евреите – български поданици в Румъния. Преписки между МВРИ, БНБ, МОСПБ, МНП, МФ, МВРНЗ – Дирекция на полицията, областни управления, БТК в Одеса по назначения, уволнения и встъпване в длъжност, за участие на България в Световния пощенски конгрес в Рим (1903), за бунтове на гръцкото население в Драмско (1941), по издаване удостоверения на частни лица за ликвидирани имоти, на паспорти на български граждани в Русия (1901-1906), по прилагане на Пиротското споразумение между България и Югославия (1929), за експулсиране на чужди поданици от България (1940) и др. Писма, телеграми и вербални ноти от аташетата и секретарите по печата при БЛ и БК в чужбина по международното политическо положение, по икономически въпроси, с резюмета и извадки от чуждата преса за България (1902-1937). Отворено писмо от Борис Сарафов – ръководител на ВМРО, до революционерите в Македония и Одринска Тракия (1903), писмо от Мустафа Кемал Ататюрк до МВРИ за края на българо-турските преговори в Анкара и подписването на търговска спогодба между България и Турция (1933), писма от югославски граждани до МВРИ за освобождаване на техни роднини, арестувани в България (1941), молби за изселване от Румъния в България (1943), писма на частни лица до Иван Попов, от Адолф-Хайнц Бекерле до Иван Попов (1942), писма до Георги Кьосеиванов (1938), писма и молби от частни лица до МВРИ и др. Протоколи от заседанията на Смесената българо-сръбска комисия по двувластните имоти, граждански инциденти и доклади от председателя на комисията до МВРИ (1929). Протоколи от заседанията на комисията при Българското комисарство по репарациите. Списъци на унгарски офицери от щаба на Унгария, на българи от Драмско, интернирани на о-в Крит (1942), на градове и села в Албания, населени с българи (1942), на чиновници от Гръцко-българските емиграционни подкомисии в България, на чиновниците от Турското посолство в София. Списъци, сведения, ведомости от МФ, МВ, МЗДИ и др. за вземанията на България по чл. 142 от Ньойския мирен договор на имоти в отстъпените територии (1921-1925). Схема на структурата на Дирекцията за национална пропаганда при МВРИ. Таблици на разходите на дирекциите и отчети за дейността им (1942), на чиновете, отличителните знаци и родовите войски в италианската армия. Открити листове, издадени от МВРИ и от Италианската легация в София. “ДИРЕКЦИЯ ПО ПЕЧАТА” Правилник и доклади за реорганизация на МВРИ. Сведения за Дирекцията по печата и Българската телеграфна агенция. Заповеди за назначение и списъци на личния състав. Щатни и бюджетни таблици. Доклад от завеждащия Дирекцията на печата при МВРИ за необходимостта от назначаване на сътрудници по печата при БЛ в чужбина (1923). Проекто-закон (1932) и Наредба-закон за печата (1938). Изрезки от статии за Наредбата за печата (1934) и за Дирекцията по печата (1935-1944). Наредба за аташета по печата при БЛ (1943). Правилници за “Службата по печата” и емисиите на чуждите телеграфни агенции. Доклади и докладни записки от началник-отделите и служителите в Дирекцията. Списъци на български и чужди, на софийски и провинциални, на малцинствени вестници и списания в България (1936). Културни спогодби с чуждия печат. План на печатни произведения за нуждите на българската пропаганда в чужбина. Писма, сведения, рапорти от консули, от секретари и аташета по печата при БЛ и БГК в чужбина и при Българската постоянна делегация в ОН – Женева, за вътрешната и външната политика на съответните държави, тяхната икономика и култура, прегледи на националния политически и стопанския печат, информация за международното положение и положението на Балканите, сведения за изяви на български д-ва, културни, спортни и др. организации в чужбина, отзвуци за България в чуждата преса с приложени преписи и изрезки на статии от вестници и списания (1936-1944). Изрезки и преписи на статии от чуждия печат за вътрешнополитическото положение в България. Изложение от Българо-гръцката комисия за българското население в Добруджа, Западните покрайнини, Тракия, Македония, Гърция, Югославия, Румъния. Доклад за конференцията на Балканската Антанта (1937). “БЮДЖЕТО-КОНТРОЛЕН ОТДЕЛ” Преписки с МС, МВРНЗ, МВ, МФ, БНБ, Дирекцията на изповеданията, окр. и ок. управления, Българската екзархия в Цариград, БЛ, БГК и БТА зад граница за изплащане на заплати, за легационни заеми, за отпускане на аванси и помощи на бедни българи за репатриране в България, за издръжка на чужди военнопленници в България, за връщане на български офицери и военнопленници, за отпуснати помощи на Хилендарския и Зографския манастир (Атон). Рапорти от БЛ и БГК в чужбина по заявления от частни лица. Списъци на раздадени помощи на бедни български поданици в Германия (1918-1919) и на български поданици в чужбина, останали без средства. Писма, списъци и оправдателни документи на Варненско-Преславската митрополия за раздадени помощи на бежанци-славяни. Писмо от Народната библиотека – София за откупуване архива на кантората на Евлогий Георгиев в Букурещ (1940). Рапорти, разписки и описи на разписки за отпуснати от касите на БЛ и БГК университетски такси на българи – студенти в Германия. Списъци на български студенти в чужбина и на отпуснатите им стипендии. Преписки по изплащане на суми и заплати на български у-ща и учители в Балчик, Варна, Добрич, Силистра и Тутракан. Писма от учители в български у-ща и свидетелства за прослужено време, издадени от МВРИ. Преписки с БЛ и БГК в чужбина, докладни записки и окръжни по изплащане на наеми, разходи и застраховки на легационни помещения, за обменните курсове на валута, за пътни, дневни и квартирни пари на дипломатическия персонал, актови бележки за извършени ревизии на касовата наличност на БЛ зад граница. Заповеди, ПМС и окръжни от МС и МВРИ по финансови въпроси. Квитанционни книги на БЛ в чужбина. Преписки на МВРИ с МС, с австрийски и др. банки по ликвидиране на различни финансови задължения. Преписки с БНБ, МФ, ГДДГДД, БЛ и БГК в чужбина за отпускане и оправдаване на аванси и суми за защита на българската кауза в чужбина и по наследства на частни лица. Преписки с МС по субсидиране на сп. “Българо-британски преглед”, сп. “Отец Паисий”, с Дирекцията на печата при МВРИ, БЛ и БГК за разходи по закупуване на вестници, списания и книги от чужбина. Бюджети и поверителен бюджет за извънредни разходи на МВРИ (1939-1940). Окръжни по Закона за допълнение на държавния бюджет, Закон за държавния бюджет (1942) и таблици за неговото разпределение. ПМС и преписки с МФ по ежегодните бюджети на МВРИ и по увеличаване на кредитите. Таблици, списъци и бележки по бюджета за 1935 г. ПМС, преписки с МС, БНБ, МФ и заповеди за изплащане на пътни и дневни пари на български делегати в чужбина. Бележки от официални делегации за изразходвани суми. Преписки с БНБ, БЛ в Берн, Виена, Лондон, Париж и Цариград по изплащане на годишните вноски от България за издръжка на МБ на Постоянния арбитражен съд в Хага, на ОН в Женева, на Международната дунавска комисия, на Комисията за проливите, на Международния съюз за подпомагане при бедствия, на Международния к-т за ненамеса в Испания, на Статистическата комисия при Международния съюз против раковата болест, на Международната дипломатическа академия. Описи на дела на Бюджето-контролния отдел (1893-1934), входящи и изходящи дневници (1893-1922), разходна книга, книга за текущи лихвени сметки, партидни, касови и приходо-разходни книги за раздадени заеми на български поданици (1906-1919), за наети помещения от БЛ и БГК зад граница и за заплати на легационния персонал (1923-1934) и др. Ведомости за заплати, добавъчни възнаграждения, квартирни и командировъчни на служителите при българските дипломатически и консулски представителства в чужбина (1901-1944), ведомости за временни и добавъчни възнаграждение на служители в МВРИ и Централното управление на м-вото (1884-1943), на служители, сътрудници, редактори и членове на УС на Дирекцията по печата при МВРИ (1916, 1925-1930), във Велешката митрополия и в Прищенското мюфтийство (1917-1922), на български свещеници в Америка (1923-1924), на учители в Балчик (1923), в Лозенград (1927), в българските у-ща в Добруджа и Румъния (1925-1926), на служители в арбитражната комисия по Крайовската спогодба (1941-1942), на в. “L’Echo de Bulgarie” (1918-1922), в. “Lа Bulgarie” (1933-1936) и др. Лични дела на български дипломати (1883-1943). Укази, заповеди, наредби, постановления, окръжни, протоколи, доклади, писма, молби и разписания на МВРИ (1879-1943) по личния състав, по учредяването на Дисциплинарен съвет при МВРИ, по промени във висшия състав на Консулското отделение, за назначения и уволнения на чужди поданици, чиновници, свръхщатни служители, военни аташета, прислужници в БЛ и БГК в чужбина, за отзоваване на пълномощни м-ри, за промени във връзка с преброяване на чиновниците в България (1937), за отпуски и командировки. Лични дела на членовете на Съвета при МВРИ, на политическия състав, подначалници на отдели, служители, прислужници, стажанти, желаещи да постъпят на работа в МВРИ. Служебни списъци на персонала при БЛ и БГК зад граница, на съветници, първи, втори и трети секретари, пълномощни м-ри, генерални консули, консули, аташета и управляващи легации, началник-отделения, персонала в Централното управление на МВРИ, чиновници в Дирекцията на печата при МВРИ и подлежащи на военна повинност служители в МВРИ. Окръжни писма от Бюджето-контролния отдел на МВРИ до БЛ и БК в чужбина. Преписки по годишния бюджет на МВРИ, по разпределение на кредитите за веществени разходи на БЛ и БК. “МЕЖДУНАРОДНА ДУНАВСКА КОМИСИЯ” Протоколи, меморандуми и решения, приети на 1-44 сесия на Международната дунавска комисия. Десет години международен режим на р. Дунав (1920-1930). Правилник за функциониране на администрацията на “Железните врати” и водопадите (1931). Парижки мирен договор (1856). Правилник на Европейската дунавска комисия (1879). Протоколи и решения на Лондонската конференция по дунавския въпрос (1883). Проекто-конвенция за морския Дунав, изработен от Европейската дунавска комисия в Женева (1930). Виенска конференция и конвенция, подписана от България, Германия, Италия, Румъния, Словакия, Унгария и Югославия за закриване на Международната дунавска комисия (1940). Протоколи от заседания, резолюции, меморандуми и отчети на РС и ИС на Международната дунавска комисия и рапорти от българския делегат при комисията. Международни актове, конвенции, спогодби и статути за режима на корабоплаване по р. Дунав. Български и чуждестранни закони по дунавския въпрос. Материали от конференция на Международната дунавска комисия в Синая (1938). Библиография по Дунавския въпрос. Статистики на стокооборота по р. Дунав, на пристанищата в крайдунавските държави, на крайбрежния трафик, на българското дунавско крайбрежие, на българския речен парк в държавния и частния сектор, на външния трафик по години и пристанища. Списъци на дунавските търговски флоти по знамена и на дунавските корабоплавателни предприятия. Измервания и мелиорации на крайдунавската обл. “ЧУЖДИ ДИПЛОМАТИ В БЪЛГАРИЯ” Досиета на чуждестранни дипломати в България. Списък на обслужващия персонал на дипломатическото представителство на СССР в България. “ОТДЕЛ ЗА ШИФЪРА И ТАЙНАТА АРХИВА” Организация на Политическото отделение, шифрованата служба и тайния архив на МВРИ (1920-1933). Постановления на МС, частни писма, протоколи от срещи и разговори между министъра на външните работи и главния секретар на МВРИ с чужди посланици. Меморандуми, рапорти и телеграми от МВРИ. Доклад от комисията за турските архиви (1932). Материали по съдебния процес срещу Дамян Велчев (1936). Петиции, писма и документи за Македония, Тракия и Добруджа (1931-1940). Протоколи и речи в НС и отговор на Тронното слово (1943). Материали за мерките срещу евреите (1943-1944). Карти. Хагска спогодба за репарациите (1932). Материали от конференцията в Стреза (1935). Преписка по постъпки на Турция за режима на проливите, установен от Лозанската конференция и конференцията в Монтрьо (1936). Материали за културни връзки между България и СССР, за Марсилския атентат (1934), за терористични организации, за търговски отношения на България с Италия. Английски предложения за стокообмен между Великобритания и България (1938-1940). Материали за италианско-българските отношения, по скъсване на дипломатическите отношения с Югославия, за преговори с Драголюб (Дража) Михайлович, по обявяване война на САЩ и Великобритания (1940-1941), за посещението на проф. Богдан Филов и Иван Попов в Италия, по размяна на български и американски дипломати, по защита на българските интереси пред САЩ от Швейцария (1942), за комунистическата пропаганда в Пиротско, за сръбската и гръцката пропаганда в Македония, за политически промени в Италия (1943). Кореспонденция и текущи преписки на МВРИ по военни доставки, по доставка на военни самолети, за държавни заеми от чужбина, по финансови въпроси с Финансовия к-т при ОН. Преписки, докладни записки, шифрограми, изходящи и входящи шифровани телеграми между МВРИ и БЛ и БК в чужбина (19439-1945). Соболевото предложение към България (1940). Материали от други съветски предложения към България (1940).

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:	ф. 198 - Министерство на външните работи (1944 - )
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1860-1931) Регистриран

Инвентарен опис № 1ш / / (1920-1943) Регистриран

Инвентарен опис № 2 / / (1897-1928) Регистриран

Инвентарен опис № 2ш / / (1940-1945) Регистриран

Инвентарен опис № 3 / / (1913-1938) Регистриран

Инвентарен опис № 4 / / (1919-1943) Регистриран

Инвентарен опис № 4а / / (1912-1918) Регистриран

Инвентарен опис № 5 / / (1924-1943) Регистриран

Инвентарен опис № 6 / / (1930–1943) Регистриран

Инвентарен опис № 7 / / (1921-1946) Регистриран

« ‹ 1 2 3 4 › » Общ брой намерени резултати: 37