Фонд

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на фонд:	1819К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Йорданов, Асен Христов (1896–1967)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Йорданов, Асен Христов (1896–1967)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Асен Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. в София. Израства в семейството на д-р Христо Йорданов – инженер и химик, директор на Земеделската банка в София и Дочка Цонева-Йорданова – дъщеря на заможен търговец на тютюн. Има четири сестри – Вера, Виола, Надя и Милка, авторка на очерка „Асен Йорданов и авиацията“. През 1912 г. построява първия български планьор и успешно се издига на 12 метра височина. Същата година посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. Постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“. По време на Балканската война Асен Йорданов става механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там продължава работата си върху конструирането на първия български самолет „Йорданов-1“, който завършва през лятото на 1915 г. Аеропланът е комбинация от съществуващите видове аероплани от типа „Биплан“. Той внася едно подобрение, което го отличава от останалите аероплани – устройство, предпазващо апарата от падане. След проведени успешни изпитания от летеца Радул Милков на летище „Божурище“, комисията от Министерство на войната заключава, че „апаратът е сигурен и се признава за изобретение на Асен Йорданов“. Датата 10 август 1915 г. се счита за начало на българското самолетостроене. През Първата световна война Асен завършва Втора мъжка гимназия в София и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва с чин поручик. Заминава на фронта във въздушното отделение в с. Удово, където му се поверява боен самолет. Участва в десетки въздушни боеве. Награден е с офицерски кръст „За храброст“. През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Асен Йорданов заминава за САЩ заедно с Гаврил Стоянов, за да участват в конкурса. Той не се провежда и с разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ. Пролетта на 1922 г. постъпва като чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис-Райт и не след дълго става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Назначен е за главен конструктор на заводите Къртис-Райт. Паралелно с това е член на конструкторските екипи Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Боинг и МакДоналд. Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на самолетите: летящата крепост Боинг Б-17, изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за първия авиолайнер Дъглас DC-3. През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Джорданов Авиейшън Корпорейшън“ (The Jordanoff Aviaton Corporation), преименувано по-късно в „Джорданоф Корпорейшън“ (The Jordanoff Corporation), а от 1946 г. „Джорданоф Електроникс“ (Jordanoff Electronics). Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и е строго секретна. Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с голяма научна и практическа стойност. Има много негови книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции. В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени на много езици, включително и руски. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Този стил на писане прави сложната материя лесна за разбиране, а времето за обучение на пилотите минимално. През педесетте години на XX век Асен Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница. Негова заслуга е и апарата Джордафон – предшественикът на днешния телефонен секретар, който освен това дава възможност за конферентен разговор; система за охлаждане на самолетното гориво („Frozen gasoline“), предпазваща самолета от възпламеняване при полет; shock absorbing rim & tire (удароустойчива джанта с гума), „Vaculator“ (прахосмукачка за почистване на автомобили) и много други. Асен Йорданов се жени три пъти – Алис Грант Патън е първата му съпруга, с която се развеждат през 1942 г., с втората – Даяна, се разделят, след финансовия му крах, през 1950 г., а третата, с която сключват брак през 1955 г., Люсил Ендрюс, остава с него до смъртта му през 1967 г. Асен Йорданов умира на 19 октомври 1967 г. в Уайт Плейнс близо до Ню Йорк (White Plains, New York). Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в Нюйорското летище „Ла Гуардия“.
История на фонда:	Документите на Асен Йорданов постъпват в ЦДА през 1985 и 1987 г. Сред тях са: удостоверение за службата на Асен Йорданов във въздухоплавателната дружина в София, биографични статии; публикации и брошури; отзиви за негови изобретения; кореспонденция – лична и на други лица; снимки като летец през Балканската и Първата световна война, с близки, приятели и др.; материали от очерка „Асен Йорданов и авиацията“ от Милка Маркова . В процеса на научно-техническа обработка бе съставен инвентарен опис № 1, съдържащ 25 архивни единици за периода 1897–1986 г. Документите са подредени по приложена класификационна схема, съобразно хронологията им. Те са запазени в добро физическо състояние и са в обем 0,12 л.м.
Характеристика на документите:	Удостоверение за службата на Асен Йорданов във въздухоплавателната дружина в София, биографични статии; публикации и брошури; отзиви за негови изобретения; кореспонденция – лична и на други лица; снимки като летец през Балканската и Първата световна война, с близки, приятели и др.; материали от очерка „Асен Йорданов и авиацията“ от Милка Маркова.

Оригиналност:	Копие; Оригинал; Чернова; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	Бълг. ез.; Англ. ез.; Нем. ез.; Рус. ез.; Фр. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1897–1986) Регистриран Документите на Асен Йорданов постъпват в ЦДА през 1985 и 1987 г. Сред тях са: удостоверение за службата на Асен Йорданов във въздухоплавателната дружина в София, биографични статии; публикации и брошури; отзиви за негови изобретения; кореспонденция – лична и на други лица; снимки като летец през Бал…

Общ брой намерени резултати: 1