Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ДА – Пазарджик - 25
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	571К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:
Ниво на описание:	Инвентарен опис
Начин на придобиване:	Д(дарение); -- избери всички -- Д(дарение) К(срещу възнаграждение) П(приет/комплектуване)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:	Панайот и Захарина Димитрови
История на фондообразувателя /биографични данни:	А. ПАНАЙОТ ДИМИТРОВ МИНЕВ – аптекар (27. 03. 1872 – 15.06.1949г. Панайот Димитров е роден на 27 март 1872 година в град Ески Джумая(дн.Търговище). Средното си образование ( третокласното училище) завършва в родния си град, след което заминава за София. Тук той се установява и едва 20-годишен започва да работи в Александровската първокласна болница, където изпълнява длъжността – помощник аптекар до 30.10.1893г. Паралелно с трупането на практически опит в тази област на 20 10.1892г. полага изпит като ученик-аптекар пред Върховния медицински съвет, към Гражданска санитарна дирекция - София . За успешно издържания изпит, получава Свидетелство (Testimonium) № 5 376 от 22.10. 1892 г.(изготвено и на латински ез.) за утвърждаването му в степен „аптекарски помощник”.( виж а.е. №1) Със заповед № 424 на Военното ведомство на І-ва пехотна Софийска дивизия от 01.11.1893 г. е назначен да изпълнява „временно длъжността- аптекар” и завеждащ санитарния склад при дивизията. На тази длъжност се води и като ІІІ-то класен военен чиновник. Освободен е от служба на 03.09.1894 г. по предписание на Военното министерство и заповед на І-ва Софийска дивизия, на основание негово заявено желание. Същата година той заминава за Германия, където се записва студент по фармация в кралския Байер Лудвиг-Максимилиан университет в Мюнхен. Завършва образованието си успешно с вземането на приключителен изпит и получава правоспособност за аптекарска практика през лятото на 1897 година. Завръщайки се в България, през следващата година Панайот Димитров започва работа като военен аптекар в град Сливен. Тук той среща д-р Захарина Димитрова, с която сключва брак на 15.10.1906г. Семейството работи и живее в гр.Сливен до 1910г. Като военен аптекар от запаса, Панайот Димитров получава концесия за отварянето на аптека в много от българските градове. От всичките предложения, той избира Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) като много оживен по това време търговски център. Семейството напуска Сливен и се установява трайно в гр. Пазарджик. Тук, на 10 март 1910г. Панайот Димитров регистрира собствена аптека с определение № 449 вписано в търговския регистър на Т.Пазарджишкия съд. (виж а.е.№15). През периода 1912 – 1918 г. участва като началник санитарен склад във войните за национално обединение и достига до военното звание – подполковник от запаса. Благодарение на високия си професионализъм и трудолюбие семейство Димитрови строят своя къща, на улица „Търговска” в Пазарджик. Красива и голяма, различаваща се с архитектурния си стил от околните сгради, в нея през 1928 г. Панайот Димитров премества аптеката си, която работи и до сега под името „Борис Ляков”. Панайот Димитров освен като аптекар, в Пазарджик, развива широка обществена и благотворителна дейност. Участва активно в управлението на града като общински съветник, училищен настоятел, читалищен деятел и дарител, за което Околийският управител на Пазарджик през септ.1938г. прави предложение до Областния директор на Пловдив да бъде награден с орден за заслуги. (виж Ф.№ 15-К, оп.1 а.е.№ 36 л.7) Още с пристигането си в Пазарджик през 1910г. той е един от учредителите на Популярна банка, на която остава член до края на живота си. ( виж а.е.№ 26 ) Инициира заедно със съпругата си през1930 г. създаването на кооперация „Извор” – дружество за водоснабдяване на Пазарджик с чиста питейна вода, ( тъй като много често „ градът пламва от коремен тиф”). В резултат от дейността на кооперацията е построен нов водопровод за града, с начало от село Ивайло. Той организира своите съседи, ( от улиците край Градската градина) със собствени средства, на обществени начала, да включат къщите си в канализационната мрежа, която започва от новопостроената сграда на Съдебната палата (виж а.е.№ 25). По същия начин успява да организира съгражданите си със собствени средства да участват в полагането на гранитни павета на три околни улици (виж а.е.№ 24 ). Много са обществените инициативи и дейности, които са организирани от него и доведени до успешен край. Панайот Димитров, заедно със своята съпруга развива и широка благотворителна дейност: купуват и подаряват на община – Пазарджик санитарна линейка „Мерцедес”, за бърза медицинска помощ; обзавеждат родилния и старчески домове в града; построяват летен масивен лагер за учениците от І-ва прогимназия „Кл.Охридски” и финансират храненето на децата. Построяват със собствени средства и чешма „Геран” (понастящем намираща се между Старата поща и общата сграда- Художествена галерия / Музей.) Подпомагат финансово училищата със закупуване на учебници за бедните деца, пособия , радиа и пр. Подпомагат материално- с храна, пари, дрехи, лекарства или безплатно лечение, много бежански семейства от Македония. Издържат и отглеждат в дома си и много роднински деца. Със своята дарителска дейност Панайот Димитров е популярен не само в Пазарджик, но и в Търговище. Тук той подпомага с лични средства строителството и оборудването на: Безплатна ученическа трапезария; сграда за гимназията; църквата „Св.Иван Рилски” и прави дарения на частни лица. (виж а.е.№ 29, 34, 36). За проявена гражданска позиция към родния град, през м.февруари 1940 г. Общинският съвет взема решение, „да го провъзгласи за почетен гражданин”, и наименова на негово име улицата, на която е родната му къща.( виж а.е.№ 33). / От направената справка в Териториален архив-Търговище, решенията на съвета, не са реализирани. Причините са неизвестни./ Панайот Димитров е член на съюзните дружества : „Еледжишки юнак” и колоездачното „Печенеги” в Пазарджик. Членува и в съюзната организация на аптекарите в България като активно се включва в организационния живот на дружеството. Тъй като семейството няма свои деца, през целия им съвместен живот в Пазарджик живеят обградени от много роднински и чужди деца, които обгрижват и възпитават, като на някои от тях дават и образование. Един от тях е Борис Ляков от гр.Ресен, Македония, племенник на д-р Захарина Димитрова, който от 7-годишна възраст израства в дома на леля си в Пазарджик. Тук той получава средното си образование, а след това е изпратен да учи фармация като тетин си - в Мюнхен, Германия. Междувременно след 1947 г. П.Димитров се разболява тежко и е настанен във Военната болница в София при д-р Иван Викторов / впоследствие, известен професор-уролог/, съученик на Борис Ляков. Малко преди да почине, той осиновява Борис Ляков, който наследява и неговата професия – магистър фармацевт . Вече тежко болен през м. юни 1948 г П.Димитров , пише заявление до Министерството на народната здраве – Аптечен отдел, с копие до общината в Пазарджик, в което заявява , че... „желая да отстъпя Концесионната аптека.....с целия неин инвентар и налични медикаменти на Пазарджишката народна община , след надлежна оценка и обезщетение”. Следва процедура по заявлението и на 27.VІІ. 1949 година комисия назначена на основание действащи постановления по това време, извършва национализация на аптеката, съгласно искането на собственика и – Панайот Димитров. Умира на 15.VІ. 1949г. в София. Б. ЗАХАРИНА ДИМИТРОВА (ЛЕКАР) - СЪПРУГА ( 26.11.1873г. – 14.04.1940 г.) Д-р Захарина Димитрова е родена на 26.11.1873 година в гр.Ресен, (Турция дн.Македония) и произхожда от стар, известен възрожденски род. Нейният дядо е бил борец за църковна свобода и политически права на българския народ. Баща и Мице Велков е един от първенците – родолюбци на гр.Ресен за национална свобода. Първоначално тя завършва българската девическа гимназия в гр.Солун, след което учи акушерство в Русия. През 1895г. заминава за Франция, за да продължи образованието си в Медицинския факултет в град Нанси, където преподава големият учен-хистолог проф. Никола, създател на научна школа. Нейното трудолюбие, ум и упоритост бързо намират признание. На втората година от следването си тя печели обявения конкурс по хистология и голямата награда – сребърен медал. На медала е гравирано името, рожденото място и дата, данни за конкурса и др.( виж а.е. № 65 ) На 27. февр.1901 г. Захарина Димитрова се дипломира като първенец на курса. Докторската и дисертация „Изследвания върху структурата на пинеалната жлеза при някои бозайници” получава висока оценка, отпечатана е в Белгия и разпространена от сп.„Невракс” (т.ІІ, 1901г.с.257). Постигнатият висок успех и отлични резултати откриват пътя и за научноизследователска дейност. Според учените днес, тя може с право да бъде определена като първият български хистолог. Но веднага след дипломирането си д-р Димитрова се завръща в родината като първата жена – лекарка в Македония, и една от първите лекарки в България, с голямото желание да практикува професията си в родния край. По тогавашните турски закони обаче, като жена, тя не може да работи ( Македония е в пределите на Турция) и заминава за София. Тук полага проверочен изпит и на 23 март 1901 г. получава позволително № 1418 , с което може свободно да практикува медицина в България. Позволителното е подписано от д-р Ораховац, тогава директор на Главна дирекция на народното здраве. Поради избухнала епидемия спешно е изпратена като лекар в град Сливен, където вместо няколко месеца, работи и живее до 1910г. За този период от живота и няма сведения, освен че тук, тя се омъжва за военния аптекар - майор Панайот Димитров. През 1910 г. д-р З.Димитрова заедно със съпруга си се преместват и установяват да живеят и работят в Татар Пазарджик (от 1934г. Пазарджик). Първоначално тя постъпва в Първостепенната окръжна болница, а в последствие работи всеотдайно като училищна, участъкова и лекарка на свободна практика. Без да се щади, лекува с ум и сърце своите многобройни пациенти. По време на Балканската война преглежда заболелите в бежанския лагер в с.Кричим. Поради мобилизация на д-р Илия Матакиев и д-р Атанас Димитров, кметът на Т. Пазарджик назначава д-р Захарина Димитрова на длъжността – градски лекар (виж.Ф.13-К оп.1 а.е.69 л.188). В аптеката на съпруга си – Панайот Димитров, тя създава първата лаборатория в града за изследване на кръв.Д-р З.Димитрова винаги е проявявала голям интерес към новите постижения в медицината, четяла е и ползвала медицинска литература, а до края на живота си е получавала френското списание „ La presse medicale”. Поради влошено здравословно състояние през 1930 г. се оттегля от активна лечебна работа. Отдавайки целия си живот в служба здравето на хората, тя не мисли да се лекува, а започва активна благотворителна и обществена дейност като председателка на женското дружество „Будна македонка” и активен член на женското благотворително д-во „Просвета” – Пазарджик. Особено богата и разнообразна е нейната дарителска дейност. С лични средства е обзавела част от родилния и старчески домове в Пазарджик. Подпомагала бедни бежански семейства. Заедно със съпруга си са отгледали и издържали за да се изучат няколко роднински деца – нямали са собствени. Години наред са осигурявали прехраната за летния ученически лагер на І-ва прогимназия „Кл.Охридски” - Пазарджик. През 1838 г. закупуват и автомобил – санитарна линейка „Мерцедес” и я даряват на болницата за да обслужва пазарджишките граждани за оказване на бърза медицинска помощ. Една от най старите чешми в Пазарджик „Герана” (местена многократно, а сега м/у сградите: Художеств. галерия/Музея и Старата поща) е изградена със средства на семейството, и е дар за града. През целия си живот тя е работила за здравето, благото и доброто на хората , оставила е трайна следа в развитието на медицинската наука, спечелила е признанието и уважението на именити учени, представила е достойно името на България. За направеното от нея, за осмисления и достойно изживян живот на д-р Захарина Димитрова са присъждани и следните държавни отличия : орден „За гражданска заслуга” V степен ( дамски кръст, учреден през 1900г.) ; медал „За отлична служба”. Захарина Димитрова умира на 14 април 1940 година в Пазарджик Научните приноси на д-р Захарина Димитрова в областта на хистологията на епифизата са значителни и признати от научния свят и се цитират в медицинската литература.. За нейното откритие проф.Е.Леге – генерален секретар на Френската асоциацията по анатомия и ръководител на катедрата по хистология в Нанси(Франция ) пише: „Човек може да се учуди и да съжалява, че след като тези изследвания са доведени до такова успешно развитие, са така рязко прекъснати”...Обяснения за това дава преди всичко фактът, че д-р Димитрова, водена от родолюбиви чувства се завръща у дома. А в началото на миналия век България не може да и предложи възможност да продължи своите изследвания, тъй като Медицински факултет към Софийския факултет е открит през 1917 година. Тогава за младата българка гражданският, националният и патриотичният дълг са надделели над съблазнителната възможност да приеме поканата за сигурна научна кариера в една от най развитите както сега, така и по това време, страни в Европа.
История на фонда:	Документите и материалите на Семеен фонд „ ДИМИТРОВИ” постъпваха в Териториален държавен архив - Пазарджик, като дарение от г-н Панайот Борисов Ляков - родственик, поетапно до 2010 година. Същите с малки изключения, независимо достолепното им дълголетие, са в добро физическо състояние. На една арх.ед. от тях се налага извършването на реставрация, за което има обозначение в графа „Забележка” на инвентарния опис. Дарените ордени и медали от семейния фонд ще се съхраняват в металната каса на администрацията. За пълнотата на фонда при обработката и систематизацията се издирваха данни за семейството и от наличните масиви на ТА-Пазарджик и ТА- Търговище.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:	г-н Панайот Борисов Ляков
Характеристика на документите:	Панайот Димитров: Свидетелства за помощник-аптекар и за заеманите длъжности (1892-1894); Диплом-свидетелство и удостоверение за завършено образование по фармация, издадени от Кралския Байер Лудвиг – Максимилиан университет – Мюнхен (1897); Свидетелство за венчание със Захарина Димитрова (1906); Членски и лични карти (1938-1939); Некролог (1949); Биографична справка от Панайот Ляков (2009). Позив за възстановяване дейността на Аптекарското дружество и свикване общо събрание (1919); Документи от Съюза на аптекарите в България, Инспекция по труда, Главна дирекция на народното здраве, Община Пазарджик и др. Във връзка с дейността на Панайот Димитров като аптекар (1919-1949); Патент от Министерството на финансите за производство на парфюмерийни изделия в аптеката на П. Димитров (1938). Протоколи, преписки, списъци, благодарствени писма, разписки и други във връзка с обществената дейност на Панайот Димитров: павиране на три улици в Пазарджик (1932); изграждане на канализация на обществени начала (1939); учредяване на водоснабдителна кооперация “Извор” (1930-1943); построяване сграда на гимназията в Търговище (1939); направени дарения за църкви, училища, родилен дом, болни и бедни хора, безплатни ученически трапезарии, женско благотворително дружество “Просвета” – Пазарджик и др. (1939-1943); Благодарствено писмо от Градско общинско управление – Търговище до П. Димитров и решение на Общинския съвет за провъзгласяването му за “почетен гражданин” по повод щедрите дарения към града (1939-1940). Снимки: като студент (1894-1897); лични (1910-1940); с дружества “Еледжишки юнак” (1930), “Юнак” (1940), като военен аптекар от запаса (1942), покана от г-жа М. Трумбева до сем. Димитрови за годежа на дъщеря им Стела (1925), орден и медал (1937, 1940). Д-р Захарина Димитрова: Диплом и свидетелство за правоспособност за степен “Доктор по медицина” от Академията по медицина в Нанси (Франция) (1901); писмо от Рачо Петров за приравнителен изпит за практикуване на лекарска професия в Македония и позицията на Св. Екзархия по желанието й (1906); Свидетелства за свето кръщение и венчание на З. Димитрова (1906); карти за самоличност (1925, 1939); Некролози (1940); Биографични данни за сем. Димитрови от сем. Лякови. (2009). Статии за д-р Захарина Димитрова и снимка с посвещение от П. Димитров до сем. Манолови от Пазарджик. (1940-1941, 1981-2003); Открит лист на Сотир Димитров за пътуване в западна Европа (1906). Снимки на Захарина Димитрова: като студентка, с колеги (1896-1899); портретни и с медицинския персонал на Сливенската болница (1903-1915); с членове на Женско благотворително дружество “Просвета” (1936, 1939); като кумове на турска сватба (1938); Сребърен медал от конкурс по анатомия и хистология на Медицинския университет в гр. Нанси (1897); медал-кръст на д-р З. Димитрова “За отлична служба”; орден “За гражданска заслуга” (дамски кръст) V степен (1937).

Оригиналност:	Друго; Копие; Оригинал; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
	Чернова; Факсимиле
Начин на създаване:	Друго; Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
	Ксерокопие
Език:	Бълг. ез.; Нем. ез.; Тур. ез.; Фр. ез.; Друг; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
	Латински ез.; старогръцки ез.
Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Свидетелство (Testimonium) на Панайот Димитров от Върховния медицински съвет (ВМ… (22 окт. 1892) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 2 / / Свидетелства на Панайот Димитров от управлението на Александровската болница - С… (1894 - апр. 1915) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 3 / / Служебен списък (попълнен препис с лични данни и данни за военната служба) на вр… (01 ян. – 20 окт. 1894) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4 / / Диплом-свидетелство и удостоверение на Панайот Димитров за завършено образование… (8 март – 03 авг. 1897) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5 / / Свидетелство за венчание №45 на П. Димитров от гр. Ески Джумая (дн.Търговище) съ… (15 окт. 1906) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 6 / / Заповед № 19 на началника на Татар-Пазарджишкия разходен склад, санитарен капита… (17 окт. 1912) Регистриран / Дигитален обект - Активен

Архивна единица № 7 / / Разпоредително писмо (лично-поверително) от Щаба на 2-а Военно инспекционна обл… (17 юли 1915 - 19 окт. 1918) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 8 / / Легитимация № 25 (със снимка) за членуването на санитарен подполковник аптекар П… ([1928]) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 9 / / Членска и лична (със снимка) карти, издадени от Съюза на гимнастическите дружест… (6 юли 1935) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 10 / / Членска лична карта (със снимка) на П. Димитров за колоездачното дружество „Пече… (6 март 1937) Регистриран / Дигитален обект - Не

« ‹ 1 2 3 4 5 6 7 › » Общ брой намерени резултати: 67