Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ДА – Пазарджик - 25
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	562К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:

Ниво на описание:

Инвентарен опис

Начин на придобиване:

Д(дарение); К(срещу възнаграждение); -- избери всички --

Д(дарение)

К(срещу възнаграждение)

П(приет/комплектуване)


	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:

Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Теодор Василев Траянов е роден на 12.02.1982 г. в Пазарджик в чиновническо семейство. Баща му Васил Траянов работи като съдия и прокурор в градовете Стара Загора, Нова Загора, Пловдив, Силистра, Видин, Трън, София, Цариброд и отново София. Бащата и майката - Елена Траянова - бивша учителка, успяват да дадат на децата си добро образование. Теодор Траянов споделя скитническия живот на родителите си из различни градове на страната, учи с прекъсвания, докато в 1899 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. От есента на 1900 г. продължава образованието си във Виена, където следва архитектура. През 1906 г. той завършва архитектура, без да се дипломира по неизвестни причини, въпреки че подготвя дипломната си работа. В 1907 г. се оженва за Елена Фридрих Петерс и остава във Виена до 1912 г. Връща се България при избухването на Балканската война, в която взема участие. От 1914 г. той отново се връща във Виена. Дълго време работи като културен съветник и първи секретар в българската легация във Виена. През 1921 г. се прибира в България, през 1922 г. работи в българското консулство в Бреслау (Вроцлав). Окончателно се завръща в България през 1923 г., отзован от тогавашното правителство. Установява се в София, но не може да намери никъде работа и се отдава на свободна литературна работа. Едва през 1926 г. е назначен за учител в Първа мъжка гимназия в София. През 1933 г. е уволнен "поради съкращение в бюджета". От 1933 до 1937 г. съвсем без работа и това са най-тежките години в живота му. В Австрия Теодор Траянов попада под влиянието на някои съвременни поети и особено на богатата германска класика. Тя упражнява върху поезията му силно влияние. Работата във Виена като дипломат му позволява да опазнае отблизо немската култура, да създаде връзки с някои австрийски писатели, поети и критици и да участва в културния живот на австрийската столица. Във Виенската фолксопера през 1914 г. е поставена приказката "Младият крал" от Оскар Уайлд по драматизация от Траянов, приета с възторг от виенската музикална публика. Във Виена Теодор Траянов създава някои от най-хубавите си поетични творби. Първите му работи се появяват през 1904 г., но името ми става известно в литературните среди през 1905 г., когато излиза стихотворението му "Новий ден" в сп. "Художник", с което поставя началото на българския символизъм. В България Теодор Траянов сътрудничи в редица списания - "Нов живот", "Българска сбирка", "Слънчоглед", "Демократически преглед", "Художествена култура", "Съвременник", "Начало", "Наблюдател" и по-късно в "Звено", "Народна армия", "Везни", "Парнас" и др. Издава стихосбирките си "Regina mortua" (1909), "Химни и балади" (1912) и "Български балади" (1921). През есента на 1922 г. той започва да редактира, отначало подпомаган от Иван Радославов и Людмил Стоянов, а после само от Иван Радославов, сп. "Хиперион", което става орган на българските символисти. На страниците му Траянов публикува голям брой произведения, които влизат в книгите му "Песен на песните" (1923), "Романтични песни" (1926) и "Пантеон" (1934). Публикува и нови, някои от тях основно преработени редакции на стихотворенията от "Regina mortua" и "Химни и балади", събрани в стихосбирката "Освободеният човек" (1929). В "Хиперион" Теодор Траянов помества и свои статии, рецензии, литературни портрети на видни актьори, литературни бележки и др. През целия си живот Т. Траянов запазва интереса си към театъра. През 20-те години, заедно с Боян Дановски и Людмил Стоянов, създават театър "Студия", който по-късно влиза в състава на Народния театър. Умира на 15.01.1945 г. в София.
История на фонда:	Архивните материали в основната си част са предадени от Вера Балабанова през 1971 г. Впоследствие фондът е допълван с предадените материали от дъщерята на поета Иванка, сина му Асен, братята Крум и Трян Тъмен, Лилия Радославова и др. През 1982 г. е извършена нова научно-техническа обработка на фонда по приложената класификационна схема. Първият раздел съдържа документални материали с биографичен характер и статии, спомени, научни съобщения, доклади и други материали, писани за фондообразувателя. Във втория раздел са описани документалните материали от творческата дейност на писателя, подредени по хронология. Писмата и телеграмите са групирани в трети раздел и са подредени по кореспонденти и по хронология. В четвърти раздел са групирани в четири рубрики и подредени по хронология изобразителните документални материали. Петият раздел съдържа материали на негови близки и роднини. Инвентарният опис обхваща всички архивни документи на фонда, оформени в 277 архивни единици с крайни дати 1984 - 1982 г. Направени са някои размествания в подреждането на архивните единици и промени в номерата с оглед по-правилното им използване в инвентарния опис.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:	Закупени документи от Вера Балабанова Дарени документи от дъщеря му Иванка, сина му Асен, Лилия Радославова и семейството на брат му Траян Тъмен
Характеристика на документите:	Свидетелства: кръщелно и за завършено средно образование (1884-1899); Карти: за самоличност и адресна (1937-1942); Брачно свидетелство, грамота за награждаването му с командирски кръст, визитка с последните му думи и подпис, смъртен акт (1942-1945). Статии, литературни страници и спомени за поета от литературни критици, артисти, майстор по шахмат и близки (1927-1982). Доклади от чествания и научни конференции (1970-1982); Аспирантска дисертация (1983). Стихосбирки на Траянов: "Химни и балади" (1912), "Български балади" (1920), "Освободения човек" (1929), "Пантеон" - първо издание (1934), преведени негови стихотворения, шахматна партия, негови преводи и рецензии, сп. "Художник от 1905 г. и сборника "Мак" от 1914 г., негови стихове в: немско издание "Европейска литература" (1934), румънско списание и немски поетичен сборник и други (1905-1966). Кореспонденция (писма и телеграми) до и на Траянов с майка му Елена, Иван Радославов - литературен критик, Дора Дюстабанова - актриса, Вера Балабанова, Николай Лилиев, дъщеря му и др. (1920-1944). Графичен портрет на Траянов от худ. Васил Стоилов (1949), фотокопие на графичен портрет от худ. Борис Георгиев и портрет от худ. Димитър Ризов (б.д.). Фотографии и снимки: лични, дядото и бабата на поета, бащата и майката на поета, с наши и немски писатели, артисти, оперни прими, с Дора Дюстабанова, с книгоиздателя Стоян Атанасов, с Иван Радославов, Моис Бенароя, Вичо Иванов, роднини, с преводача д-р Щамлер, от погребението му (1873-1945); на съпругата му и децата, братята и техните съпруги, на Дора Дюстабанова (в роли, с актриси) (1898-1965). Факсимиле на афиш от постановка на "Младия крал", по драматизация на Траянов във Виенската фолксопера (1914). Книги от български автори, съвременници на Траянов, подарявани му с автографи (1916-1943). Веществени материали: писалката, с която е написал "Пантеон", бюрото и стола от работния му кабинет, лаврово клонче за 60-годишнината, табакера с неговия монограм, посмъртна маска от скулптора Далчев, два бюста - проф. Дудулов и от Конов и други

Оригиналност:

Друго; Копие; Оригинал; -- избери всички --

Друго

Заверен препис

Копие

Литографно копие

Оригинал

Препис

Хелиографно копие

Циклостил

Чернова

графичен портрет, бюст, посмъртна маска

Начин на създаване:

Друго; Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички --

Друго

Машинопис

Печатно

Ръкопис

фотокопие, факсимиле, графика, скулптура

Език:

Бълг. ез.; Гр. ез.; Нем. ез.; Фр. ез.; Друг; -- избери всички --

Бълг. ез.

Англ. ез.

Гр. ез.

Нем. ез.

Осм.-тур. ез.

Пол. ез.

Рус. ез.

Сърбо-хърв. ез.

Тур. ез.

Фр. ез.

Чеш. ез.

Друг

Алб. ез.

Итал. ез.

Араб. ез.

Рум. ез.

Исп. ез.

Лат. ез.

Старобълг. ез.

румънски

Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Кръщелно свидетелство на Теодор Траянов. Пазарджик. Оригинал. Ръкопис и печат. 2… (27 юни 1984 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 2 / / Свидетелство за зрелост на Теодор Траянов и превод на свидетелството на немски е… (29 юни 1899 - 31 авг. 1900 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 3 / / Карта за самоличност на Теодор Траянов. София. Оригинал. Ръкопис и печат. 4 фото… (27 ян. 1937 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 4 / / Визитна картичка на Теодор Траянов с последните му думи и подпис. София. Оригина… (15 ян. 1945 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 5 / / Некролог за смъртта на Теодор Траянов. София. Оригинал. Печат. (16 ян. 1945 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 6 / / Акт за смъртта на Теодор Траянов. София. Оригинал. Машинопис. (16 ян. 1945 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 7 / / Брачно свидетелство на Теодор Траянов и Елена Рихард, издадено на 08.12.1908 г. … (08 дек. 1908 г., 30 юли 1953 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 8 / / Визитни картички на Теодор Траянов. Оригинал. Печат. (Б. д.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 9 / / Грамота за награждаване на Теодор Траянов с командирски кръст послучай 60-годишн… (27 февр. 1942 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 10 / / Писмо от Асен Траянов - син на поета до Окръжен държавен архив - Пазарджик, с ко… (01 март 1982 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Общ брой намерени резултати: 277