Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на опис:	4
Номер на фонд:	77К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:

Ниво на описание:

Инвентарен опис

Начин на придобиване:

-- изберете -- -- избери всички --

Д(дарение)

К(срещу възнаграждение)

П(приет/комплектуване)


	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:

Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Симеон Трайчев Радев е роден на 19 ян. 1879 г. в град Ресен (дн. Македония). Дядо му Раде, роден в село Съпотско, е преселник в Ресен. Другият му дядо Коте Низам, след завръщането си от служба при Стефан Богориди в Цариград, се заселва в село Янковец, близо до Ресен. Родителите му са Трайче Радев Гьорчев, търговец, деец на черковния въпрос и Фавия Трайчева Радева, по баща Котева Низамова. В семейството на Трайче и Фавия се раждат осем деца – Владимир, Симеон, Христо, Славка, Олга, близначките Елена и Цветина и най-малката Зора. От тях почиват още в детска и младежка възраст всички дъщери. Симеон Радев учи в Ресен основно образование – от първо отделение до втори прогимназиален клас (1886– 1891), в Охрид – трети прогимназиален клас (1891 – 1892) и в Битолския среден пансион – четвърти гимназиален клас (1892 – 1893). През 1893 г., по препоръка на Никола Пасков, главен учител от Охрид, Симеон Радев е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай” в Цариград. На 16-годишна възраст (1895) става член на ВМРО и участва в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско. След като завършва лицея в Цариград (1898) Симеон Радев за първи път идва в София. Заедно със своя съученик Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет. Двамата редактират революционния вестник (“L'Effort”) (1900 – 1901). До 1902 г. Симеон Радев следва право и политическа икономия при икономиста Мафео Пантелеони и един семестър политическа икономия при Бьом Ваберг във Виена. В това време той сътрудничи на в. “Реформи”. От 1901 г. става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща”, на Стоян Шангов, и през 1903 г. постъпва на работа в редакцията, като главен редактор до 1909 г. По време на Първата руска революция (1905) е командирован в Петербург за отразяване на събитията. Симеон Радев учи право и в Париж. Там Владимир Робев, му помага в издаването на в. „Македонско движение” („Le Mouvement Macedonien“), като секретар на редакцията. През време на следването си в Женева и след това той посещава Париж и Флоренция (1903) с цел изучаване творчеството на художниците импресионисти. В развитието си като изкуствовед Симеон Радев се учи от френските художествени критици. По-късно става член и съосновател на Международната дипломатическа академия в Париж. По покана на Павел Генадиев, Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в сп. „Художник” (1905 – 1909). По време на Младотурската революция (1908) Симеон Радев е един от инициаторите и идеолозите на Съюза на българските конституционни клубове. Неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев изиграват определена роля за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турска страна – Хюсеин Хилми паша му предлага министерски пост и място в Отоманския парламент, на което Симеон Радев учтиво, но твърдо отказва. През март 1911 г. Симеон Радев основава всекидневника “Воля” и публикува в същата година историческото си изследване “Строителите на съвременна България”, т. І и ІІ. При обявяването на Балканската война се записва доброволец и първо е зачислен в Главната квартира на Българската армия в Стара Загора като преводач, а после се премества в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета солунска дружина взима участие в боевете в Източна Тракия. Награден е с Войнишки кръст „За храброст”, ІV ст. След началото на Междусъюзническата война Симеон Радев е извикан по спешност в София и прехвърлен в Букурещ, където взима участие в изработването на временното примирие и в Конференцията за подписване на Букурещкия мирен договор. За проявени способност и такт, по желание и от румънска страна в лицето на крал Карол І, от 1913 е назначен за пълномощен министър в Букурещ до 1916 г. Продължава кариерата си в Берн, Швейцария (1916 – 1917). През 1917 г. Симеон Радев заминава като доброволец на фронта. По настояване от Тодор Александров, влиза във Великата масонска ложа на България и приема членството в ложа „Светлина”. Българските масони се обръщат към Великата ложа на Франция с писмо да обединят силите си и да бъде сложен край на войната. През 1918 г. заедно с Андрей Ляпчев Симеон Радев взима участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. За да насочи европейското обществено мнение към истината за участието на България във войната, както и да се обосноват нейните права върху Западна Тракия, Македония, Западните покрайнини и цяла Добруджа, Симеон Радев издава на френски език книгата си “Македония и Българското възраждане през ХІХ век” (1918). (Българският вариант излиза през 1927 г., допълненото издание през 1942 г., а двата тома през 2013 г.) По-късно, съпричастен с идеята на Методий Кусевич, да не се допуска трайното откъсване на Македония и Добруджа от България с бъдещия мирен договор, Симеон Радев редактира изложенията му към американския президент Томас Удроу Уилсън, които остават без последствие. Симеон Радев е на дипломатическата работа след войната като пълномощен министър в Хага (1920 – 1921). Следва мисията му като пълномощен министър в Анкара (1923 – 1925). На 21 декември 1923 г. заедно с още 52 интелектуалци, родени в Македония, той става съучредител на Македонския научен институт – София. Впечатлен от делото на ген.-майор Върбан Винаров, Симеон Радев прави проучване на живота му и се запознава със съпругата и дъщерята на офицера. През 1924 г. свързва живота си завинаги с Бистра Винарова. Дипломатическата му кариера продължава с назначаване като извънреден пратеник и пълномощен министър на България във Вашингтон (1925 – 1933). През 1925 г. Симеон Радев получава задача след утвърждаване на спогодбите между България и Турция да подпише договор за приятелство между двете страни (Ангорски договор). Мисията му във Вашингтон е съпътствана с разнородни дейности. През 1928 г. открива изложба на българска бродерия в Ню Йорк. Като посланик в Лондон, в годините от 1935 до 1938, Симеон Радев работи усилено за позицията на България на предстоящата международна конференция за промяна режима на проливите в Монтрьо (1936). Изпраща рапорт до министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Георги Кьосеиванов за отношението на британските политици към подготовката на конференцията. Последното му дипломатическо назначение е в Брюксел (1938 – 1940). През 1940 г. се завръща в България и до пенсионирането му (1944) е пълномощен министър на разположение в София. След 1944 г. правителството отново се обръща към Симеон Радев вече като бивш дипломат. Той подготвя паметните записки и предоставя документацията на българската делегация в състав Георги Димитров, Тодор Павлов и Васил Коларов за преговорите на Парижката мирна конференция за излаза на България на Егейско море (1946). При отстояването на българската позиция Симеон Радев се обръща с писма и до редица лично познати нему западни дипломати и политици. По-късно по предложение на Тодор Павлов БАН му възлага да напише спомените за живота и дейността си. Симеон Радев, макар и с увредено здраве се отдава на мемоарите си. През 1965 г. излиза от печат книгата му “Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени”. На 15 февруари 1967 г. в София, на 88 години, Симеон Радев приключва своя жизнен път.
История на фонда:	Документите от архива на Симеон Радев, включени в оп. 4 на фонд 77К, постъпват в ЦДА през 2010 г. след смъртта на племенника му Траян Радев, осиновен от Бистра и Симеон Радеви. Количеството им е ~ 11,73 л.м. Запазени са в по-голямата си част в добро физическо състояние.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:	Министерство на културата
Характеристика на документите:	Лична карта, читателска, членска, дипломатически карти и паспорти, легитимации и други на Симеон Радев (1911–1920). Грамоти за участието му във войните (1913–1916). Венчално свидетелство на Симеон и Бистра Радеви (1924). Писма, банково извлечение, разписки и други на Симеон Радев за превеждане на суми и закупуване на валута (1922–1944). Писма, договор и разписки между Симеон Радев и Искра Дикова по жилищни въпроси (1941– 1958). Песен за смесен хор от Нено Димов, посветена на Симеон Радев (1902). Статии за дипломатическата дейност на Симеон Радев (1916–1966). Спомени за Симеон Радев от Цеко Пуканичаров, Йордан Василев и др. (1960,1965). Смъртен акт на Симеон Радев (1967). Статии за Симеон Радев от Траян Радев, Салис Таджер, Елена Огнянова и др. (1977–2003). Протокол №5 от българо-турските мирни преговори по сключването на Цариградския договор (1913). Акредитивно писмо от МВРИ до Симеон Радев за преназначаването му в Букурещ като пълномощен министър (1914). Проектоклауза за договореност между българското и румънското правителства за пропускане на военни товари по железниците на двете държави (1916). Писма от Симеон Радев до американски обществени организации за оказване помощ на България след земетресението (1928). Писма от и до Симеон Радев и Бенджамин Райли за развитието на българо-британските търговски отношения (1936–1937). Изложение на Симеон Радев за българските национални интереси в Македония (1943). Указ на регентите на България за освобождаването на Симеон Радев от длъжността управляващ в БЛ в Брюксел (1944). Писмо от Григор Начович до Стефан Стамболов за разговор със султан Абдул Хамид ІІ за железниците, за наказанието на убийците на д-р Георги Вълкович и др. (1842). Опис на документите за дипломатическата дейност на Симеон Радев. Опис и част от документите от архива на Александър Екзарх (1843, 1852). Писма от Григор Пърличев и М. Мончев до д-р Стоян Чомаков за борбите за църквата в Ресен, за статута на манастира „Св. Наум” (1874–1875). Писмо от Григор Начович до Стефан Стамболов за отказването на княз Александър І Батенберг от престола и решението на Константин Стоилов да склони Фердинанд Сакскобурготски (1886). Писма от Симеон Радев до Бистра Радева за дипломатическото му назначение в Цариград (1925). Писмо от Симеон Радев до Константин Константинов (Душечка) с благодарност за изпратени книги. Писма от Симеон Радев до Трайче Радев за приключване на следването му в Женева, с новини от участието му в Македоно-одринското опълчение (1902, 1915). Писма от Симеон Радев до БАН за предстоящото издаване на книгите му „Иван Вазов в Източна Румелия” и „Освобождението на България от турско иго” (1948, 1949). Писмо от Димитър Благоев до Симеон Радев за причината да не напише мнение за книгата му (1910). Писма от и до Емануил Богориди и Симеон Радев за предстоящата за издаване книга за Стефан Богориди (1931). Писмо от Петър Карчев до Симеон Радев с молба да му изпрати документи за Никола Генадиев (1956). Писма от митрополит Методий Кусевич за изпратени записки до цар Фердинанд І и за писмо до Томас Уилсън (1912–1919). Писмо от Николай Лилиев до Симеон Радев с оценка на литературната му творба (1933). Писмо, договор и разписка между Симеон Радев и Военно книгоиздателство за разпространение на книгата „Строителите на съвременна България”. Снимки на Симеон Радев като ученик, пълномощен министър и др. (1894–1967). Снимки на Симеон Радев с майка му и брат му Владимир (1907). Снимки на Симеон Радев с Бистра Радева (1924–1942). Снимки на Симеон Радев с Борис Сарафов и граф Малто (1907). Снимки на Симеон Радев с участници в Балканската и Междусъюзническата войни (1912, 1913). Снимки на Симеон Радев с княз Кирил Преславски (1937), Никола Винаров (1938), Андрей Ляпчев (1941) и др. Снимки на Петко Каравелов (1874), Стефан Стамболов (1872), Фердинанд І (1887), княгиня Клементина (1888), кралица Вилхемина (1890), цар Борис ІІІ (1896), царица Йоанна (1930), Марк Бристол (1933), Хърбърт Хувър 1933), княгиня Мария Луиза (1934), Александър Балабанов, Михаил Греков и др. Писма от Владимир и Христо Радеви (1912, 1913). Списък на спомоществователи за градеж на черква (ІХХв.) и др.

Оригиналност:

Копие; Оригинал; Препис; Чернова; -- избери всички --

Друго

Заверен препис

Копие

Литографно копие

Оригинал

Препис

Хелиографно копие

Циклостил

Чернова

Начин на създаване:

Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички --

Друго

Машинопис

Печатно

Ръкопис

Език:

Бълг. ез.; Англ. ез.; Гр. ез.; Нем. ез.; Осм.-тур. ез.; Рус. ез.; Сърбо-хърв. ез.; Фр. ез.; Итал. ез.; Рум. ез.; -- избери всички --

Бълг. ез.

Англ. ез.

Гр. ез.

Нем. ез.

Осм.-тур. ез.

Пол. ез.

Рус. ез.

Сърбо-хърв. ез.

Тур. ез.

Фр. ез.

Чеш. ез.

Друг

Алб. ез.

Итал. ез.

Араб. ез.

Рум. ез.

Исп. ез.

Лат. ез.

Старобълг. ез.

Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Читателска карта на Симеон Радев от Националната библиотека "Виктор Емануил" в Р… (1911) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 2 / / Лични и дипломатически карти и паспорти на Симеон Радев. (31 дек. 1911 – 30 авг. 1944) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 3 / / Легитимации от МВРИ, Столичното градоначалство и други за пътуване на Симеон Ра… (2 март 1912 – 5 март 1920) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 4 / / Удостоверение от Щаба на ІІІ Солунска дружина на Македоно-одринското опълчение з… (15 юни 1913 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 5 / / Грамоти от цар Фердинанд І и временно свидетелство от Македоно-одринското опълче… (10 авг. 1913 – 3 окт. 1916) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 6 / / Открити листове от МВ и Щаба на Действащата армия за пътуване на Симеон Радев о… (26 окт. 1917 – 7 септ. 1918) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 7 / / Легитимация на Симеон Радев като пълномощен министър в Швейцария. (1917) Регистриран / Дигитален обект - Активен
Архивна единица № 8 / / Удостоверение от масонска ложа "Светлина" за членство на Симеон Радев, масонски … (1919 – 1922) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 9 / / Грамоти от холандската кралица Вилхемина за награждаване на Симеон Радев с холан… (5, 18 апр. 1921) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 10 / / Венчално свидетелство на Симеон Радев и Бистра Винарова. (2 март 1924) Регистриран / Дигитален обект - Не

Общ брой намерени резултати: 1822