Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ДА – Перник - 26
Номер на опис:	2
Номер на фонд:	349К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:
Ниво на описание:	Инвентарен опис
Начин на придобиване:	-- изберете -- -- избери всички -- Д(дарение) К(срещу възнаграждение) П(приет/комплектуване)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:	Пея Степанов (1758-1869) Григорий (Гиго) Пеев (1810-1902) Тако Пеев (1838-1926) Георги Пеев (1877-1940) Здравко Пеев (1915-2004)
История на фондообразувателя /биографични данни:	В средата на ХVІІІ век в Знеполието се откроява една фамилия, която в продължение на пет поколения е водач и закрилник на местното население. Представителите на фамилията се отличават с дълбок патриотизъм и разбиране за историзма на времето, в което живеят. Благодарение на тези достойнства до наши дни достига известния в българската историческа наука т. нар. „Знеполски Пеев архив“. Братята Пея Степанов/ич (1758-1869) и поп Ангелко Степанов/ич от с. Ярловци, Трънско поставят началото на родовата история. Занимават се търговия на стада, като търговските им връзки достигат до Самоков, Пирот, Ниш и Цариград. С техни средства е построена през 1835 г. църквата „Св. Вмчк Димитрий“ в с. Ярловци с благоволението на Юсреф паша. Пашата съдейства църквата да бъде покрита с керемиди - строеж, който до този момент не е позволяван за раята в Османската империя. До външната врата на храма е запазен надпис: „Да се знае, кой направи църквата, 1835 г. Пея и Ангелко“. Пея Степанов е силно религиозен човек, ктитор е на четири църкви и владишки представител и екзарх на Знеполието в периода 1852-1869 г. при митрополити  Йероним, Нектарий, Антим и Софроний. Григорий (Гиго) Пеев (1810-1902) е син на поп Ангелко Степанов/ич и достоен продължител на делото на Пея Степанов. Животът му е силно свързан с работа по църковния въпрос. Известен е още като страстен деятел за църковно служение на български език. Гиго Пеев и местни първенци отказват да сътрудничат на Пиротския владика Софроний за водене на богослужение на гръцки език и го принуждават да напусне Знеполието. След клевета от местното население пред Мидхат паша, Гиго Пеев, заедно с архимандрит Мисаил Байкушев, Григорий Магеров, Веселин Минчев и свещеник Никодим от с. Насалевци, попадат оковани във вода до коленете зад стените на Нишкото кале. Благодарение на дипломацията и богатството на Гиго Пеев, владиците успяват да се спасят. След този случай духовните лица припознават в негово лице църковен радетел и „почетен Знеполски първенец“. Тако Пеев (1838-1926) е с изключителни заслуги за развитие на просветното дело и национално-освободителното движение в Знеполието. Завършва т.нар. „медресе“, въпреки голямото желание на Пея Степанов да изпрати своя внук в Роберт колеж в Цариград. Юношеските му години преминават в търговския занаят и в самообразоване. Получава като абонамент българските печатни издания „Български книжици“, „Читалище“, „Гайда“, в-к „Исток“ и др. Настолна книга му е донесената от Пея Степанов от Дечанския манастир през 1830 г. „История славенно-болгарског народа из г. Раича историе. В Будиме граде 1801" на Атанасий Нескович. Тако Пеев пръв работи за светското обучение в Трън като привлича учителя Георги Неделев от Панагюрище, който замества килийната с Ланкастъровата система. По време на националната борба за освобождение Тако Пеев, заедно с Гюро Байкушев, Георги Неделев, Димо Петричев и Григория Кокин създават в Трън комитет за подготовка на Априлското въстание през 1876 г. Вероятно по този повод Васил Левски идва в Трън за една нощ, а Димитър Шишков – на няколко пъти при Тако Пеев. Комитетът заседава в манастира „Св. Архангел Михаил“. При започване на Руско-турската война и неизвестността за съдбата на Трънския край Тако Пеев сформира четири башибозушки контрачети, едната начело с него се насочва към Враня, втората с командир Симо Соколов – към Гърделица, между Враня и Лесковец, третата с командир Иван Грънчаров – към Кюстендил и четвъртата, начело с Гиго Мисловщички и Кола Станоев – към Секирните и Радомир. Четите изиграват голяма роля за опазване на този край, за което сръбския крал Милан ІV награждава Тако Пеев със сребърен медал за заслуги. Възползвайки се от факта, че вследствие на военните дейстия на Руско-турската война Плевен е превзет и руснаците настъпват към София, на 20 декември 1877 г. сърбите започват окупация на околностите на Трън, Цариброд, Сливница, Брезник и стигат почти до Батановци. Тако Пеев емигрира в София, където започва дейност по присъединяване на Знеполието към България. Поддържа връзки с княз Дондуков- Корсаков, намира подкрепа от българския историк проф. Марин Дринов, вицегубернатор на София към момента и от Софийския владика Мелетий. Няколко пъти пътува до Сан Стефано в Главната руска квартира, за да се види с Великия княз Николай Николаевич и да поднесе адрес от трънското население и молба за присъединяване на Трънски окръг към България. Тако Пеев се среща с ген. Анучин в Сан Стефано. Многобройните му телеграми до Берлинския конгрес дават основание на граф Шувалов да се застъпи за каузата на трънчани и на 27 май 1879 г. Трънско се присъединява към Княжество България. Тако Пеев се завръща в Трън, придружаван от ескадрон руски кавалеристи – казаци по нареждане на княз Дондуков – Корсаков и е посрещнат като голям родолюбец от местното население. Георги Пеев (1877-1940) има разнообразна и богата служебна и обществено-политическа дейност. В публицистиката започва да се изявява още на 18 годишна възраст. Сътрудничи на вестниците „Мир“, „Дневник“, „Знаме“, „Изгрев“, редактор – основател на вестници „Поглед“ (1907) и „Народно стопанство“(1904-1907) . По време на Балканската война Георги Пеев е военен кореспондент в щаба на VІІ Рилска дивизия заедно с професорите Йордан Иванов и Атанас Иширков. По това време пише и знаменитите си пътни бележки „До Солун и назад“. Георги Пеев е един от основателите на Дружеството на българските публицисти и писатели, учредено на 20 окт. 1902 г. Няколко поредни години е секретар и подпредседател на дружеството. Дългогодишен член-делегат на Държавни мини „Перник, той е автор на законопроекта за автономия на мини „Перник“ и закона за мините. Народен представител е в няколко поредни Народни събрания. Георги Пеев взема дейно участие в освободителните войни от началото на ХХ век наред с Гоце Делчев (негов кум) и Пейо Яворов (негов шафер). С помощта му се електрифицира Трън, строи се болница, мост между гимназията и сградостроителното училище в Трън, в с. Бусинци – грънчарско училище, в с. Ярловци - каменоделно. Здравко Пеев (1915-2004) завършва гимназиално образование в София. След смъртта на баща си през 1940 г. го замества като секретар на Съюза на минопритежателите. След национализацията започва работа като финансов ревизор към Св. Синод, където се пенсионира през 1975 г. Занимава се с публицистична дейност като сътрудничи на сп. „Духовна култура“, „Църковно-исторически архив“, вестници „Пернишки миньор“ и „Димитровско знаме“. Здравко Пеев опазва и съхранява родовия архив на фамилията Пееви от Трън.
История на фонда:	През 1994 г. във връзка с издирване на документи за политическите партии в България, Здравко Пеев предава документи от Знеполски Пеев архив, свързани с политическия живот в Трънско. Те са групирани в три раздела - документи на народната партия; на демократическата партия и на Либералната партия с обособилите се в Трънско фракции. Документите са оригинали и ксерокопия на ръкопис и печатни. Документите са обособени в 7 а.е. и са в добро физическо състояние.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:
Характеристика на документите:	Окръжни, писма, телеграми, възвания и др. от централния клуб на Народната партия до клубовете в страната и от клуба в гр. Трън до централния клуб по дейността (1894-1899, 1901-1911, 1913-1914). Възвание на комитета на Народната партия в гр. Трън към избирателите (Б.д.). Проекто-програма на Демократическата партия и на младите демократи (1896). Окръжни, апели, писма и др. на бюрото на Демократическата партия до бюрата в страната по дейността (1896-1902). Програма на Либералната партия (1882). Окръжно от временното централно бюро на Либералната партия (1896). Протокол и писмо от бюрото на Либералната партия в гр. Трън до Драган Цанков за избор на бюро в гр. Трън (1886). Обръщение от ръководството на Прогресивно-либералната партия до членове и симпатизанти (Б.д.). Възвание от бюрото на цанковистите до избирателите в Трънска община (Б.д.). Съвместно обръщение на Прогресивно-либералната и Народната партия в Трънска околия за обща листа в изборите (1909). Сведения и телеграми от гр. Трън до Стефан Стамболов за провеждането и резултата от изборите (1893). Писмо до членовете на фракциите “Радослависти” и “Стамболовисти” за организиране на събрание за определяне на кандидатите и за сливането на двете фракции в една обща партия – Либерална (1901).

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Окръжни, писма, телеграми и др. от Централния клуб на народната партия до клубов… (16 юни 1894 - 17 дек. 1899) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 2 / / Окръжни, писма, телеграми и др. от Централния клуб до клубовете в страната, от к… (1 ян. 1901 - 14 ян. 1909г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 3 / / Окръжни, писма, телеграми от Централния клуб до клубовете в страната и до Околий… (17 май 1908 - 24 март 1911) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4 / / Окръжни, писма, телеграма от Централното бюро до околийските бюра в страната, до… (10 окт. 1913 - 12 септ. 1914) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5 / / Възвание на комитета на Трънската народна партия към избиратилите (Б.д.), покана… (24 юни 1899 - 6 ян. 1908) Регистриран / Дигитален обект - Активен

Архивна единица № 6 / / Проекто-програма на Демократическата партия (1898 г.) и на младите демократи; … (1896 - 15 юли 1902) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 7 / / Телеграма от Стефан Стамболов до управителя на Трън да не се допуска избор на ру… (28 ян. 1882 - 3 апр. 1909) Регистриран / Дигитален обект - Не

Общ брой намерени резултати: 7