Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на опис:	4
Номер на фонд:	176К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:

Ниво на описание:

Инвентарен опис

Начин на придобиване:

П(приет/комплектуване); -- избери всички --

Д(дарение)

К(срещу възнаграждение)

П(приет/комплектуване)


	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:

Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Създадено с Указ № 23 (17 юли 1879) на основание чл. 161 от Търновската конституция като централна държавна институция (министерство) за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации). Законът за устройството и службата по МВРИ е приет на 19 дек. 1907 г. (ДВ, № 276 от с.г.), по силата на който се оформят следните структурни единици: Кабинет на министъра на външните работи, Политически отдел, Консулски отдел, Отдел на изповеданията, Българска телеграфна агенция, Счетоводство, Архив и Библиотека. С известни промени, настъпили след 1918 г. (създаване на Съдебен отдел и др.), МВРИ функционира с тази структура до приемането на Конституцията на НР България (4 дек. 1947), по силата на която се създава МВнР. “ПОЛИТИЧЕСКА ДИРЕКЦИЯ” Създадена през 1879 г. като “Политико-административно отделение”. Между 1897-1929 г. е “Политическо отделение” (1897-1904, 1907, 1915-1929) или “Политически отдел” (1905-1906, 1908-1915). От 1930 до 1947 г. има статут на Дирекция. Определя и ръководи външната политика и политическите отношения на България с чуждите държави (чрез дипломатическите представителства зад граница), следи международните отношения с оглед на България (мирни и др. договори и конвенции, гранични инциденти, бежанци и др.).
История на фонда:
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:
Характеристика на документите:	Ньойски мирен договор (27 ноем. 1919). Преписи от мирния договор между Великобритания, Франция, Италия, Гърция и Турция в Севър – Франция (10 авг. 1920). Препис от договора за приятелство между Съветска Русия и Турция (1921). Санитарна конвенция (1923). Заключителен протокол към конвенцията за взаимно предаване на престъпници, съдебна взаимопомощ и безплатно лечение на бедни болни (1923), решения със силата на конвенции за вдигане на секвестъра от имотите на югославски поданици в България и на български в Сърбо-хървато-словенското кралство, за двувластните имоти и двойното поданство (1923). Текстове на конвенции за съдебна взаимопомощ, екстрадиция и медицинска помощ, сключени между България и Сърбо-хървато-словенското кралство (1923). ПМС за обявяване на 1 ноември за празник на народните будители (1922). Преписка между МВРИ, Канцеларията на българските ордени и Чехословашката легация в София по награждаването на проф. Лубор Нидерле и Ем. Шолц (книгоиздател от Прага) с български ордени (1919). Лично съобщение от Фридрих Еберт до цар Борис ІІІ за избора му за президент на Германия (1919). Писма, доклади, изложения, таблици и др. от ГДДГДД с данни за размера на щетите, нанесени от неприятелските и съюзните държави на България през Първата световна война (1917-1919). Писмо на Александър Стамболийски до Жорж Клемансо, председател на Мирната конференция в Париж и бележки от секретаря на конференцията за заседанието на министрите на външните работи на Антантата за определяне границите на България (1919). Шифровани телеграми от Александър Стамболийски, за посещението му във Франция и хода на конференцията в Нерви, за учредяването на ОН, приемането на България и др. държави в ОН, позицията на Сърбо-хървато-словенското кралство и Румъния към влизането на България в ОН (1919-1920). Писма и телеграми от Александър Стамболийски и българската делегация на Лозанската конференция за работата на конференцията и за вътрешното положение в България – Кюстендилските събития (1920-1922). Пълномощни писма на българските делегати на Мирната конференция в Париж, изложения по Македонския въпрос, извлечения от печата, мемоари, ноти и др. в защита на българската национална кауза. Списъци на българските делегати, програма за работата, изложения за дейността и дневници на българската делегация на Мирната конференция в Париж (1919). Материали за гръцкия и сръбския режим в Егейска и Вардарска Македония след Солунското примирие (29 септ. 1918). Опис на делата на българската делегация на Парижката мирна конференция (1919). Реч на Теодор Теодоров – министър-председател на България, изложение от Димитър Мишев до Никола Пашич – председател на югославската делегация на Мирната конференция в Париж, с опровержение на обвиненията към българските военни власти в Сърбия в насилие над сръбското население, за отношението на Русия към славяните на Балканите, за политиката на българското правителство към Сърбия и др. (1919). Изложение от Иваница Данчев – български дипломатически представител в Букурещ, за териториалните спорове между България и Румъния (1922). Резюме от меморандум по Македонския, Тракийския, Добруджанския и Моравския въпрос. Меморандум за ролята на САЩ в освобождението на България през 1876-1878 г. (1919). Преписки с Венелин Ганев – български пълномощен м-р в Париж, за решенията на конференцията в Сан Ремо за предоставяне на Тракия на Гърция и протестна нота от България (1920-1922). Телеграми, разменени между Александър Стамболийски и Джулиано Джолити по повод катастрофалното земетресение в Тоскана (1920). Поздравителни телеграми от Александър Стамболийски до ген. Франше Д’Еспре (1920-1921). Преписка с БЛ в Берн, Букурещ, Лондон, Париж и Рим за нападки срещу България в чуждестранния печат и антибългарските настроения в дипломатическите среди (1919-1920). Рапорти и телеграми от БЛ в чужбина по ратификацията на мирния договор между България и Антантата от Френския парламент (1919). Преписки между МВРИ, МВ, СКК в България и ликвидационната военно-контролна комисия за търговската, морската и речната полицейска служба в България и за състоянието на българския военен и търговски флот (1921), за военния бюджет на България (1921), по разоръжаването на българската армия, обезоръжаването на населението и сформирането на доброволна армия (1921-1924). Преписки, ноти, писма и телеграми, разменени между МВРИ, МВ, МВРНЗ, МФ, МНП, МЖПТ–ГДЖП, Главна дирекция на статистиката, ГДДГДД, окр. управление във Варна, ок. управления, Добруджанската организация в България, пълномощника на Българското правителство при доброволческата армия на ген. Антон И. Деникин, с командването на Съглашенските войски в България, СКК, Сърбо-хървато-словенската легация в София и др. по анкетата за броя на гърците, изселени от Източна Тракия и Източна Македония (1919), по жалби на гръцки бежанци срещу български войници за извършени грабежи, малтретиране, реквизиции на храни и добитък в Одринско (1919), по екстрадицията на българи, връщане на отнет от румънската армия през Първата световна война добитък, инвентар и пари, за връщане на отнетите от Румъния български телеграфни и телефонни съоръжения в Добруджа и по възстановяването на телеграфните линии в Южна Добруджа (1919), за румънските претенции към България за изнесен при окупацията инвентар от кралския дворец в Букурещ (1919-1920), за гонения, грабежи, изнудвания и терор над българи в окупираната от Румъния Южна Добруджа (1919-1921), за инциденти и провокации по румънско-българската граница и назначаването на смесени анкетни комисии (1920-1921), по издирване и освобождаване на интернирани в България гърци (1919-1921), по събиране на статистически сведения за числения състав на българската армия през Балканската и Първата световна война, за броя на офицерите по чинове и заплати в мирно и военно време, за броя на българското население (1919-1920), за присъдите, издадени от българските военно-полеви съдилища в окупираните земи (1919), за секвестирането на храни, фураж, добитък и др. стоки и предмети, за грабежи, насилия и убийства над българи от френските войски, за организирането на милиция в Тракия и въоръжаване на цивилни лица за полицейски нужди (1919), за връщане на иззетия от българите архив на Гражданската банка в Ниш и на М-вото на външните работи на Сърбия през Първата световна война, на отнетите от България локомотиви, вагони и др. жп материали (1915-1923), по молби на частни лица за спорни и двувластни имоти между България и Сърбо-хървато-словенското кралство (1919-1920), за политиката на Антантата към предоставянето на България на Дедеагачкото пристанище за свободен икономически излаз на Егейско море и за транзита през Тракия (1919-1921), за третирането на военнопленниците в България и лечението им в български болници, по издаване и подновяване на паспорти, открити листове и др. (1919-1921). Преписки, писма и телеграми, разменени между МВРИ, представителя на Българското правителство при Съюзното командване на Антантата в Гюмюрджина, МВРНЗ, МТПТ и др. по административното управление в Тракия, назначаване на чиновници, взаимоотношенията с френските окупационни власти, разпоредби по оттеглянето на окупационни власти, уреждане на заплатите на български чиновници в Тракия, по църковния въпрос и др. (1919-1922). Преписки, рапорти, телеграми, ноти и др., разменени между МВРИ, БЛ в Атина, Белград, Берлин, Берн, Брюксел, Будапеща, Варшава, Вашингтон, Виена, Женева, Лондон, Прага, Рим, Стокхолм, Хага, Цариград, БГК в Александрия, Триест, Цариград, Австрийската, Американската, Британската, Гръцката, Сърбо-хървато-словенската, Холандската легация и Арменското генерално консулство в София, Шведската легация в Цариград, Италианската легация в Париж, Канцеларията на българските ордени, НС, МВ, МП, МВРНЗ, МВРНЗ–ГДНЗ, МЖПТ, МЖПТ–ГДПТТ, СКК в България, Българското представителство в Тракия – Гюмюрджина, Българската екзархия в Цариград, Българското представителство в ОН, М-вото на външните работи на Румъния, легациите на Бразилия, Еквадор, Колумбия, Куба, Парагвай, Перу, Уругвай във Вашингтон, Мисията на съветския Червен кръст в България, К-та за подпомагане на руските бежанци и др. по издирването на архива на инспекцията по навигация на р. Дунав, за Мирната конференция в Париж (1919), за българското малцинство в Гърция, по Добруджанския въпрос, за пощенската конвенция, сключена между България и САЩ (1919), за политическото положение в Ирландия (1919-1920), за интервенцията в Съветска Русия, за слуховете за сепаративен мир между Финландия и СССР, за засилването на разногласията между СССР и САЩ, по становището на Великобритания към гръцките аспирации в Тракия (1919-1943), за образуването на турско революционно правителство “Народна отбрана”, оглавено от Мустафа Кемал паша, и противопоставянето му на гръцката окупация в Европейска Турция и Мала Азия, за съперничеството между Великобритания и Франция за Цариград, Дарданелите и Близкия Изток, за окупацията на Цариград от войските на Съглашението, за позициите на Мустафа Кемал към Антантата и Съветска Русия (1919-1920), за вътрешнополитическото положение във Франция (1919), за контрабандата на добитък в Гърция, Сърбия и Турция (1919), за изпращането на мисии в чужбина от ИК на Македонските братства в България за запознаване на западно-европейската общественост с положението в Македония (1919-1920), за агитациите на Тракийските организации за създаване на автономна Тракийска република (1919-1920), за подготовката и работата на конференцията в Генуа и участието на СССР и България в нея (1920-1922), по препращане на писма, бюджети, рапорти от УС на Постоянния арбитражен съд в Хага, за определяне на членове и главен секретар на Хагския арбитражен съд и акредитиране на българския пълномощен м-р в Брюксел за представител на България в Хага (1920-1930), за войната между Гърция и Турция в Мала Азия и по Тракийския въпрос (1920-1921), по проекта за създаване на Постоянен международен съд и участието на България в него (1920-1926), за отношенията между България, Сърбо-хървато-словенското кралство и Румъния, между Чехословакия, Румъния и Сърбо-хървато-словенското кралство, за икономическата блокада на Съветска Русия (1920), за конвенцията за покровителство над малцинствата, подписана от Сърбия и Румъния в Париж (1920), за финансовото положение на Армения, Белгия, Гватемала, Дания, Естония, Испания, Италия, Канада, Китай, Латвия, Летония, Португалия, Финландия, Чехословакия, Швеция и Уругвай, обсъдено на Международната финансова конференция в Брюксел (1920), за конференцията за установяване на окончателен статут на р. Дунав, по становището на Френското правителство за приемането на България в ОН (1920), за албанско-югославския конфликт и признаване независимостта на Албания от България (1920-1922), по спогодбата между България и САЩ за многократните визи (1920-1923), за даване на избирателни права на жените в САЩ, за отношенията между Великобритания и САЩ и антибританските настроения в Америка, за политическите борби между лейбъристи и консерватори във Великобритания и влиянието на Британската РП, за позициите на Великобритания и Франция към Турция и към ревизията на Севърския мирен договор, за британските изстъпления в Индия (1920), за положението на Рурската обл. – Германия (1920), по прилагане клаузите на Версайския мирен договор за обезоръжаване на Германия (1920-1921), за смъртта на гръцкия крал Александър І, отказа на принц Павел от престола, оттеглянето на Елефтериос Венизелос и връщането на крал Константин І на трона (1920-1921), за излаза на България на Егейско море (1920-1936), за погранични инциденти по гръцко-българската граница при Ортакьой (Ивайловград) (1920-1927), за окупацията на Източна Тракия от Гърция и евакуацията на турското и българското население в България (1920), за разглеждането на положението на Австрия и Унгария на Римската конференция, за участието на Никола Кабакчиев като пратеник на Владимир И. Ленин в социалдемократически конгрес в Ливорно (1920-1921), за политическото и икономическото положение в следвоенна Полша (1920), по сключването на съдебна и телеграфо-пощенска конвенция между България и Румъния (1920–1922), по признаване на румънския суверенитет над Бесарабия от Антантата (1920), за политическото и икономическо положение в Румъния (партийни борби, избори, процесите срещу социалисти и унгарски националисти, отношението към България и др.) (1920-1921), за политическите, икономически и др. конвенции, сключени между Румъния, Чехословакия и Сърбо-хървато-словенското кралство (1920-1922), за военния конфликт между Полша и Съветска Русия (1920-1922), отношението на Франция към СССР и ген. Пьотр Н. Врангел, за отказа на България да пропусне през територията си граф Норман с доброволци в помощ на ген. П. Н. Врангел, за постъпките на Италианското правителство срещу дебаркиране на Врангелови войски в Сърбо-хървато-словенското кралство (1920-1921), по издирване на сръбски поданици в България (1920), за инциденти между българските и сръбските погранични стражи и дейността на пограничните комитски чети (1920), за военната конвенция между Румъния и Сърбо-хървато-словенското кралство, насочена срещу Унгария и България (1920-1922), за положението на българската колония в Цариград (1920), със сведения за политическото положение в Швеция (1920), за дейността на д-во “Българска седянка” и актрисата Христина Морфова в Прага (1920), по искането на Съглашението и ОН към Холандия да екстернира бившия германски кайзер Вилхелм ІІ (1920), за посещението на Александър Стамболийски в Италия и Франция и отзивите в чуждия печат (1920-1921), за визиране на паспорти, издаване на пътни документи и улеснения за пътуване на българи в чужбина (1920-1925), за гранични инциденти между България, Гърция, Сърбия и Румъния (1920-1926), по молби на българи от Чуждестранния френски легион за освобождаване (1920–1927), по работата на ОН, подписването от България на протокола за учредяване на Постоянен международен съд, за еврейския проблем в Източна Европа и евреите-емигранти от Украйна, по изпращане издания на ОН в България (1921), за търговската спогодба между Великобритания и Съветска Русия (1921), за гръцкия терор над българското население и бежанския процес в Западна Тракия (1921), за атентата срещу маршал Йозеф Пилсудски – председател на Полската република (1921), по преговорите за сключване на полско-румънски съюз срещу Съветска Русия (1921), за подписване на руско-персийски договор в Москва (1921), на военна конвенция между Югославия и Чехия, за политическото и финансово положение на Турция (1921), за опитите на бившия австрийски император Карл V да заеме кралския престол в Унгария, за отношението на Голямата и Малката Антанта към Унгарската революция, за публикациите в румънския печат против България и с обвинения към Ал. Стамболийски за връзки с болшевиките (1921), за работата на руското емигрантско Учредително събрание в Париж (1921), за изострянето на отношенията между България, Гърция и Сърбо-хървато-словенското кралство поради действията на четите на ВМРО, по Тракийския въпрос (1921-1923), за международни срещи и решения по икономическото възстановяване на Европа след Първата световна война, по нотата на Грузия за окупацията й от Червената армия, за отношенията между СССР и България, за преговори за икономическо сближаване на Франция и СССР, за хода и решенията на Лозанската конференция по въпроса репарациите и излаза на България на Егейско море, за противоречията между Гърция и Турция и успеха на турската дипломация в Лозана (1922-1923), по сключването на конвенции между Полша и Турция (1922-1923), по ревизирането на Международната санитарна конвенция от 1912 г. (1922), за работата на Хагската и Генуезката конференция (1922-1923), по сключването на консулска конвенция между България и Австрия (1922), по признаване независимостта на Албания от Сърбо-хървато-словенското кралство, за отношенията между Великобритания, Египет, Сирия и Палестина (1922), по подновяване договора за правна защита и съдебна взаимопомощ между България и Германия, по денонсиране на консулската и съдебната конвенция и конвенцията за екстрадиция между България и Германия (1922), по британския план за репарационния дълг на Германия за 1921 г. и статута на Рурската обл. (1922-1924), за съветско-германската спогодба, по сключване на договор между Чехия, Румъния и Сърбо-хървато-словенското кралство, за статута и положението на малцинствата в Гърция и България и сключване на Женевския протокол между Гърция и България (1924), за абдикацията на гръцкия крал Константин І и възшествието на крал Георг II (1922-1923), за турската контраофанзива в Мала Азия, поражението на гръцката армия, ревизията на Севърския мирен договор и установяването на западната граница на Турция (1922), по признаване независимостта на Абисиния (Етиопия) (1922), за отношенията между Италия, България, Сърбо-хървато-словенското кралство, Гърция и Турция, по визитите на Ал. Стамболийски в Белград и Букурещ (1922), за финансовата криза, инцидентите между фашисти и комунисти, стачките в Северна Италия, фашистките нападения над правителствени органи в Кремона, походът на Бенито Мусолини към Рим, фашистките реформи в Италия и отношенията на фашистка Италия със СССР и Сърбо-хървато-словенското кралство (1922-1924), за търговския договор между Франция и Полша (1922), за конференцията по разоръжаване на Балтийските държави в Ревел (1922), за коронацията на румънския крал Фердинанд І (1922), по съглашението между България и УССР за взаимно репатриране (1922), по дейността на съветския Червен кръст в България (1922-1923), за независимостта на Армения (1922) и на Бразилската република (1922), по награждаване на чужди поданици (французи, италианци, белгийци и др.) с български ордени (1921-1923), за политическите събития в България през 1923-1925 г. (деветоюнския преврат, убийството на Александър Стамболийски, образуването на Демократическия сговор и на Единния фронт на БКП и БЗНС, бунтовете през септ. 1923 г. и потушаването им, атентатът срещу цар Борис ІІІ в Арабаконак, атентатът в катедралата “Св. Неделя” през 1925 г.) и техния отзвук в чуждата преса и в дипломатическите среди в Западна Европа, по преговорите между България и Турция за сключване на търговски договор, за конференцията на Малкото съглашение в Белград, за ХХІ междупарламентарна конференция в Базел, за международните полицейски конференции в Ню Йорк и Виена (1923), за конференцията на министрите на външните работи на държавите от Малката Антанта в Синая (1923), за Рурската криза, последиците й за Германия и политиката на канцлера Вилхелм Щреземан (1923), по прилагане на гръцко-българската конвенция за изселване на българското население от Западна Тракия (1923), за пограничния инцидент между България и Гърция при Демир Капия (Петричко) (1925), по италианско-сръбския договор за Фиуме (1923-1924), по договора за приятелство между България и Турция, сключен в Анкара (1925), за статута и положението на Екзархийското наместничество в Истанбул (1923-1924). Преписки по молби и заявления на българи и чужденци – частни лица за издирване на техни роднини и близки – български поданици в Европа и САЩ, за инциденти и освобождаване на български военнопленници в Гърция, Сърбия, Турция и др., за възстановяване на отнето от България имущество на гърци и сърби през Първата световна война (1919-1921). Молби от българи-бежанци от Източна Македония за приемане в България на техни роднини (1920-1921). Бележки за съставяне на изложението за българските рекламации от Българската делегация при Смесената българо-сръбска комисия (1923). Преписки между МВРИ, МВ и българския делегат в пограничната комисия за определяне границата между България и Сърбо-хървато-словенското кралство, рапорти, протоколи, карти и др. за дейността на комисията, за сръбската окупация на Царибродско и Босилеградско по силата на Ньойския мирен договор (1921-1924). Преписи от писма, изложения и др. по спора за манастирските гори в Рила между Св. Синод и д-во “Българска горска индустрия” (1919-1923). Преписка с МНП, Ломската митница и др. по забраната за внос на печатни произведения с болшевишко съдържание в България (1920-1922). Библиография на политическа, историческа и философска литература, излязла през Първата световна война (1921). Преписки за руските бежанци в България (1919) и по утвърждаването на устава на д-во “Руско-българска дружба” (1922). Списъци на руски бежанци, репатрирани в Съветска Русия (1923). Сводки-сведения за броя на руските бежанци в България и Сърбия и за тяхното отношение към Съветска Русия (1923). Инструкции, окръжни, схеми, анкетни листове, временен устав и др. за дейността на Съюза за връщане в родината (1923). Снимки и списъци на руски бежанци контрареволюционери (1921-1922). Сводки-сведения за дейността на руските бежанци в Сърбия и Гърция (1922-1923). Ведомости и заповеди, анкетни листове и оправдателни документи по личния състав на мисията на съветския Червен кръст в България (1922-1923). Рапорти, изложения, таблици, прегледи, брошури и др. за икономическото и финансовото положение на Аржентина, Нова Зеландия САЩ, Унгария и Япония, разгледани на Международната финансова конференция в Брюксел (1920). Декларации и др. от народни представители-турци в НС за малцинствата в Тракия (1919). Протестна резолюция от албанците във Варна против международното вмешателство във вътрешните работи на Албания (1920). Писмо от ОН до м-вата в България за покровителство над малцинствата, съгласно чл. 49-57 от Ньойския мирен договор (1920). Програми, покани и др. за честване на годишнини от Освобождението на България, Априлското въстание и др. (1919). Окръжно от международния Червен кръст за признаване на съветския Червен кръст (1921). Списък на българските дипломатически агенти, пълномощни министри и управляващи легации и консулства (1879-1935). Окръжни от МВРИ до БЛ и БГК по правилата за водене на кореспонденция и за реда на отлагане на архивна документация (1921). Входящ регистър (1924-1923). Опис на делата на Политическото и Консулското отделение при МВРИ (1919) и на отдел “Тайна архива” (1920-1922). Азбучен регистър на Политическото и Консулското отделение (1919-1920) и на отдел “Тайна архива” (1922-1924).

Оригиналност:

-- изберете -- -- избери всички --

Друго

Заверен препис

Копие

Литографно копие

Оригинал

Препис

Хелиографно копие

Циклостил

Чернова

Начин на създаване:

-- изберете -- -- избери всички --

Друго

Машинопис

Печатно

Ръкопис

Език:

-- изберете -- -- избери всички --

Бълг. ез.

Англ. ез.

Гр. ез.

Нем. ез.

Осм.-тур. ез.

Пол. ез.

Рус. ез.

Сърбо-хърв. ез.

Тур. ез.

Фр. ез.

Чеш. ез.

Друг

Алб. ез.

Итал. ез.

Араб. ез.

Рум. ез.

Исп. ез.

Лат. ез.

Старобълг. ез.

Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Неизползвани номера: 1311, 2682.

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Писма, доклади, изложения, таблици и др. изпратени до Управление на държавните д… (1919) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 2 / / Шифровани телеграми от Александър Стамболийски за пътуването му до Франция и ход… (1919–1922) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 3 / / Писмо от Иван Евстр. Гешов до Ив. Ст. Гешов в Берн за искането на българското пр… (1919) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 4 / / Шифровани телеграми, рапорти и писма от БЛ в Берн за срещата на българския пълно… (1919–1923) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 5 / / Рапорти, писма и телеграми от БЛ в Париж, Рим и Белград за финансиране на чужди … (1919–1925) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 6 / / Дневник на българската делегация на Парижката мирна конференция; пълномощните пи… (юли – авг. 1919) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 7 / / Дневник на българската делегация на Парижката мирна конференция; пълномощните пи… (юли – авг. 1919) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 8 / / Дневник на българската делегация на Парижката мирна конференция; изложения за Бъ… (1–23 авг. 1919) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 9 / / Дневник на българската делегация на Парижката мирна конференция; изложения за Бъ… (1–23 авг. 1919) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 10 / / Дневник на българската делегация на Парижката мирна конференция; изложение до гл… (1–17 септ. 1919) Регистриран / Дигитален обект - Не

Общ брой намерени резултати: 3115