Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	176К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:

Ниво на описание:

Инвентарен опис

Начин на придобиване:

П(приет/комплектуване); -- избери всички --

Д(дарение)

К(срещу възнаграждение)

П(приет/комплектуване)


	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:

Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Създадено с Указ № 23 (17 юли 1879) на основание чл. 161 от Търновската конституция като централна държавна институция (министерство) за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации). Законът за устройството и службата по МВРИ е приет на 19 дек. 1907 г. (ДВ, № 276 от с.г.), по силата на който се оформят следните структурни единици: Кабинет на министъра на външните работи, Политически отдел, Консулски отдел, Отдел на изповеданията, Българска телеграфна агенция, Счетоводство, Архив и Библиотека. С известни промени, настъпили след 1918 г. (създаване на Съдебен отдел и др.), МВРИ функционира с тази структура до приемането на Конституцията на НР България (4 дек. 1947), по силата на която се създава МВнР. “ПОЛИТИЧЕСКА ДИРЕКЦИЯ” Създадена през 1879 г. като “Политико-административно отделение”. Между 1897-1929 г. е “Политическо отделение” (1897-1904, 1907, 1915-1929) или “Политически отдел” (1905-1906, 1908-1915). От 1930 до 1947 г. има статут на Дирекция. Определя и ръководи външната политика и политическите отношения на България с чуждите държави (чрез дипломатическите представителства зад граница), следи международните отношения с оглед на България (мирни и др. договори и конвенции, гранични инциденти, бежанци и др.).
История на фонда:
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:
Характеристика на документите:	Преписи от пощенската конвенция между България и Сърбия. Частни съглашения между България и Сърбия и между България и Османската империя по уреждане на телеграфните съобщения (1878, 1882-1883). Правилник към Пощенската конвенция между България и Османската империя (1884). Търговска и митническа спогодба между България и Османската империя (1900). Търговската спогодба между България и Италия (1897). Протоколи и проектоконвенция за определяне речната граница между България и Румъния (1904). Договор за митнически съюз между България и Сърбия (1905). Търговски договор между Германия и Османската империя (1890). Преписи от актове за определяне на южната граница на Източна Румелия по Берлинския договор (1878). Препис от договор между Сърбия и България за земите, граничещи с р. Тимок (1879). Фотокопия на протест от македонски българи против разпокъсването на България от Берлинския конгрес, изпратен до австро-унгарския дипломатически представител в Цариград и сведения за българите и гърците в Македония (1878). Поздравителни телеграми, разменени между руските генерали Едуард Ив. Тотлебен, Михаил Д. Скобелев, Йосиф Вл. Гурко и гражданите на Плевен (1880). Заповеди по устройството на дипломатическия отдел при Руския императорски комисар в България и др. (1879-1882). Укази за акредитиране на д-р Константин Стоилов за български дипломатически агент в Санкт Петербург и по закриване на агентството (1883). Прокламация от княз Александър І Батенберг за възстановяване на Търновската конституция (1883). Преписки между МВРИ, руското, британското, френското, италианското, австро-унгарското дипломатическо агентство, Американската легация в София, МВРНЗ, МВ, МФ, МЗТ, БДА в Атина, Букурещ, Виена, Рим, Цариград, Австрийското параходно д-во и др. по сключването на пощенска конвенция между България и Австро-Унгария, по закриването на австро-унгарските пощенски писалища в Княжество България, за Пощенската конвенция между България и Османската империя, за статута на чуждите пощенски писалища в Княжество България и др. (1880-1881), по конвенцията за изплащане на окупационния дълг към Русия (1879-1883), по акредитиране на чужди консули и дипломатически представители в Княжество България (1879-1883), за конвенцията между България и Австрийското параходно д-во за корабоплаване по р. Дунав (1882-1896), по условията за признаване на Съединението между Княжество България и Източна Румелия от Великите сили (1886), по дебаркирането на руски параходи в българските пристанища на Черно море (1886), за избора на принц Валдемар Датски за български княз (1886), за освобождаване на арестувани офицери, участвали в детронирането на княз Александър І Батенберг (1886), по откриването на ІІІ ВНС в Търново за избор на български княз, за кандидатите за българския престол, препоръчани от Великите сили, по сключването на търговски договор между България и Великобритания (1897) и между България и Италия (1904), за търговските отношения между България и САЩ (1904-1921). Писма, телеграми, брошури и др., разменени между МВРИ, български и чужди дипломатически агентства по Мюрцщегските реформи в Македония и прилагането на чл. 23 от Берлинския мирен договор (1904). Писма, телеграми, окръжни, сравнителни таблици, доклади, укази и предложения до БДА и БГК в чужбина, преписки с чужди легации в София, с ХІІІ ОНС, МФ, МП и др., по сключване на търговски договори между България и други държави (1904-1921). Препис от нота до Турското комисарство в София, по повод убийството на д-р Георги Вълкович – български дипломатически агент в Цариград (1896). Писма и телеграми за конференцията по Дунавския въпрос (1883). Молба от гръцкото училищно настоятелство във Варна и преписка с Варненския окр. управител по затварянето на гръцките у-ща в Каварна и Бяла (1883). Преписка с международния Червен кръст и др. за участието на България в І международна конференция на Червения кръст в Рим (1889-1892). Преписки с Българската екзархия в Цариград, МНП, БДА в Белград и Цариград по Македонския въпрос, за българското училищно и църковно дело в Тракия и Македония, владишкият въпрос в Македония, за гръцката, сръбската и католическата пропаганда в Македония, по изпращане на правилници на класните у-ща в Македония и в Одринския вилает (1879-1908), за преминаване на патриаршистки села под ведомството на Екзархията, за честване празника на св. св. Кирил и Методий в българските у-ща в Солун, за ограниченията към кандидатите за учители в български у-ща, терора над български учители и свещеници, по финансиране на българското църковно и училищно дело в Македония (1890-1901), за покупката на екзархийски дом в кв. Пера – Цариград (1893-1894), по въпроса за наместничеството на екзарх Йосиф І, свикването на Св. Синод и Смесения съвет при Екзархията и др. (1904-1908). Рапорт от Българската екзархия за аудиенция на екзарх Йосиф І при султан Абдул Хамид ІІ (1889). Преписка с политическото агентство на Княжество България в Източна Румелия по поддържането на в. “Съединение” (Пловдив) и рапорти от княжеския агент в Пловдив (1882-1883). Преписки с МС, МВРНЗ – Отделение за пощите и телеграфите, МФ, МВ, МП, МНП, Дирекцията на обществените сгради, окр. управление във Видин, с БДА в Белград, Букурещ, Цариград и др. по сключване на телеграфна конвенция между България и Османската империя (1880-1895), за пренасянето на тленните останки на Васил Априлов от Галац в Габрово (1883), по сключване на търговски договори на България с Великобритания, Германия, Австро-Унгария, Италия, Франция и Белгия (1893-1894), по дислоцирането на сръбски войски на българо-сръбската граница и навлизането им в българска територия (1885), за посланическата конференция на Великите сили по Сръбско-българската война (1885), за агитацията на руските консули в България при изборите за ІІІ ВНС (1886), по участието на България в Международното изложение в Брюксел (1887-1888), за сключването на търговски договор между България и Румъния, спогодба за екстрадиция между България и Османската империя (1891-1894) и между България и Австро-Унгария (1904). Карти и протоколи на Турско-българската комисия за определяне границата между България и Османската империя по силата на Цариградската конференция (1886-1892). Преписки, рапорти, писма и телеграми, разменени между МВРИ и БДА (БЛ) в Атина, Белград, Берн, Букурещ, Виена, Лондон, Париж, Петербург, Рим, Цариград, Цетина, с БТА в Битоля, Одрин, Скопие, Солун, Сяр (Серес), МС, МВРНЗ, МФ, МП, Българската екзархия, Видинския, Пазарджишкия окр. управител и др. за държавния преврат в Княжество България (27 апр. 1881), суспендирането на Търновската конституция и “режима на пълномощията” на княз Александър Батенберг, становището на турското и румънското правителство, доклади, ноти и др. по покупката на жп линията Русе – Варна (1881-1883), посещението на черногорския княз в Цариград, за международната конференция по Дунавския въпрос в Лондон и участието на България в нея, за откупуване на жп линията Черна вода – Кюстенджа (Добруджа) от правителството на Румъния (1882), за конференцията в Топхане и определянето на турско-българската граница между с. Тимрет и с. Чурен (Кърджалийско) (1886), за мирните преговори между България и Сърбия и сключване на мирен договор в Букурещ, по признаване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия от Османската империя (1885-1886), за детронирането на княз Александър Батенберг, династическата криза в България и позицията на Русия, по откриването и дейността на ІІІ ВНС за избор на български княз, за бунта на руските офицери Николай Ал. Набоков и др. в Бургас (1887), за кандидатите за българския престол, избора на принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз и възкачването му на престола (1887), по изплащане на източно-румелийския дълг към Османската империя съгласно Берлинския мирен договор (1896-1897), по спорните имоти между България и Сърбия в с. Брегово (1887-1889), за настроенията сред българските политически емигранти срещу режима на Стефан Стамболов (1887), по строежа на жп линията София – Вакарел, по предаването на жп линията Белово – Вакарел от компанията на барон Мориц фон Хирш на компанията “Виталис”, за настояването на България да получи правото на експлоатация на турските жп линии в бившата Източна Румелия (1887), по сключването на търговски договор между Италия и България (1888), за българските у-ща, църкви и епархии в Тракия и Македония (1879-1889), за отказа на Русия да признае избора на Фердинанд І за български княз (1888), по строежа на жп линията Цариброд – София – Вакарел (1888-1892), за турската нота до Великите сили по Критския въпрос, за министерската криза в Румъния, сформирането на нов румънски кабинет, аграрния въпрос и селските бунтове в Румъния (1889), за политическото положение в Сърбия, нападките към българското правителство и княз Фердинанд І в сръбската преса, честването на битката край Косово поле (1889), абдикацията на сръбския крал Милан ІV Обренович в полза на сина му Александър І (1889), по сключване на търговски договор между България и Италия (1890), на търговска спогодба между България и Румъния (1890), на търговски договор между България и Сърбия (1891-1897), за сръбската пропаганда в Македония, отзивите в сръбската преса по убийството на майор Коста Паница, членството на ген. Николай П. Игнатиев в сръбското д-во “Св. Сава” (1890), за посещението на сръбския крал Александър І в Русия (1891), за земеделското и винарско изложение в Крагуевац (1891), по съдебното дело за убийството на м-р Христо Белчев (1891), за сключване на ветеринарна конвенция между България и Австро-Унгария (1892), на телеграфо-пощенска конвенция между България и Османската империя (1892-1893), по строежа на жп линията София – Солун (1892), за брака на княз Фердинанд І с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска (1893), за вътрешно-политическите борби в Австро-Унгария, за падането на Стефан Стамболов и министерската криза в България (май 1894), посещението на д-р Константин Стоилов при император Франц Йосиф І и канцлера Ото фон Бисмарк (1894-1895), признаването на Фердинанд І за княз на България от Великите сили и султана (1894-1896), за арменското въстание в Османската империя (1894-1895), за българските у-ща в Румъния (1895), по миропомазването на престолонаследника княз Борис Търновски в източно-православна вяра (1896), за търговската конвенция между Румъния и Османската империя (1897), по назначението на български военен аташе в Цариград (1897), за смъртта на бившия сръбски м-р Милутин Гарашанин (1898), за стремежа на Сърбия да овладее Хилендарския манастир в Света гора (1898-1901), за терора над българското население в Македония от местното турско население и османските власти, данъчния произвол в Битолския вилает и отнемане на имоти на български селяни в Тиквешка и Воденска каза (1898-1899), за посещението на княз Фердинанд І в Петербург, Виена, Цариград, Атина и Цетина (1898), за убийството на австро-унгарската императрица Елисавета от анархист в Женева (Швейцария), по сключване на договор за екстрадиция между България и Гърция (1899), на търговски договор между България и Испания (1898-1905), за положението на българското население, у-щата и църквите в Северна Добруджа (1899-1902), за организацията и дейността на ВМРО в Македония, позицията на България към четническото движение във вилаетите (1900-1901), за политическото, икономическото и военното положение на Черна гора (1900), по телеграфната спогодба между България и Русия (1901-1911), пленяването на американската мисионерка мис Елен Стоун и българката Мария Цилка от македонски четници (1901), по “Фирмилиановата афера” – за ръкополагането на Фирмилиан за сръбски митрополит (1902–1905), по концесията за строеж и експлоатация на Багдадската железница, отстъпена от Османската империя на германско АД (1902-1911), за сливането на анадолските и източните железници (1902), за аудиенцията на руския посланик Иван А. Зиновиев при султан Абдул Хамид ІІ във връзка с подобряване положението на българите и реформите в Македония (1902), за тържествата по повод 25-годишнината от Освобождението на България и освещаването на храм-паметника в с. Шипка (1902), за политическото положение в Сърбия и настроенията в сръбската армия след убийството на крал Александър І Обренович (1903), за дейността на македонските революционни к-ти в Скопско, Битолско и Костурско (опожаряване на турски села, взривяване на мостове и жп участъци, прекъсване на телеграфни и телефонни линии), по потушаване на въстанието в Крушево, положението на българите в Македония след Илинденското въстание, анкетните обиколки на комисия от висши османски чиновници, убийството на руския консул А. А. Ростковски, по откриване на британско консулство в Битоля, увеличаване щата на БТА в Османската империя (1903), по прилагането на реформите в Македония (1903-1904), по участието на България в световното изложение в Сейнт Луис (САЩ), поканата към България от САЩ за участие в ІІ международна конференция за мир в Хага, по дейността на Арбитражния съд в Хага (1904-1905), за становището на Русия по спора между САЩ и Мексико за Калифорния (1904-1907), по благотворителната дейност на “Балканския к-т” в Лондон (1904), за румънската пропаганда и румънското малцинство (куцовласите) в Македония (1904), по сключването на търговски договори между Румъния и Германия, Австро-Унгария и САЩ (1904-1910), за сръбската и гръцката пропаганда и дейността на сръбските и гръцки чети в Македония (1904-1905), за албанското национално движение в Горна Албания и италианската пропаганда в Албания (1904), по сключването на търговски договор между България и Холандия и между България и Швейцария (1904-1912), за срещата между Фердинанд І и сръбския крал Петър в Ниш и българо-сръбските отношения (1904), за политическото и икономическото положение в Русия, сформирането на Държавна дума, потушаване на вълнения в Кронщат (1905), за големия пожар в Одрин на 2 септ. 1905 г., за съдебните дела срещу българи и гърци, разглеждани от Солунския извънреден съд (1904-1906), по сключване на търговски договор между България и Австро-Унгария (1906-1907), за противоборството между екзархисти и патриаршисти в с. Карлуково (Зъхненско) (1906), за автономията на о-в Крит, проекта за Критска конституция и позицията на Великите сили към критския въпрос (1907), по сключване на търговска и митническа спогодба между България и Османската империя (1906-1907). Политически бюлетини с отзиви на европейската преса за България (1896). Изрезки от немски, френски, румънски и сръбски вестници за външната политика на България, балканската политика на Австро-Унгария и Гърция, сближението между България и Румъния, сръбската политика по Македонския въпрос; отношенията между Сърбия и Австро-Унгария, България и Османската империя и др. Изрезки от английски и немски вестници за становището на английското правителство и “Балканския к-т” в Лондон към реформите и по бежанския въпрос в Македония и Одринска Тракия, за балканската политика на Русия и Австро-Унгария (1905). Изрезки от френски, немски и румънски вестници, изпратени от БДА в Букурещ, Берлин, Виена, Париж, Петербург и др., за посещенията на княз Фердинанд І и външния м-р д-р Димитър Станчов в Западна Европа (1906-1907). Изрезки от немски и австро-унгарски вестници с материали за България (Т. І-ІІІ), от гръцки вестници с материали за България и по Македонския въпрос (Т. І-ІV), от италиански вестници с материали за българо-гръцките и гръцко-македонските отношения (1907), от сръбски вестници с материали за България (Т. І-VІ), от руски вестници с материали по Македонския въпрос, за манифеста на император Николай ІІ за свикване на ІІ Държавна дума, за убийството на Димитър Петков и др. (1907-1908), от френски вестници с материали за България и по Македонския въпрос. Т. І-ІІІ (1907). Печатни материали за ІІ Международна мирна конференция в Хага (1889-1907). Протоколи на комисията по Бреговския въпрос, карта на течението на р. Тимок, преписи от писмо на сръбски окр. управител в Неготин за дейността на Сръбско-българската комисия по спорния въпрос в с. Брегово (1836, 1837, 1838, 1848, 1853, 1879, 1882). Протоколи (№ 4-16) на Турско-българската комисия за уреждане на спорната държавна собственост, по обсъждането на турското предложение за категоризирането на държавната собственост (1880). Протоколи на Турско-българската комисия по изменението на Органическия устав на Източна Румелия (1886). Печатно възвание за въздигане на храма “Св. Александър Невски” в София. Устав на Опълченското д-во “Шипка” в Сливен (1882). Устав и правилници на ВМРО (1906). Съпроводително писмо на МОСПС и Закон за застрояване на изгорелия град Котел (1895). Тетрадка със сведения за издевателства над българското население в Македония от гръцки и сръбски чети и от турската администрация (1905-1906). Анонимно писмо, препратено от БДА в Букурещ за състоянието на българските у-ща и църкви в Северна Добруджа (1894). Рапорт на Андрей Тошев по Македонския въпрос (1907). Списъци на осъдените и оправдани българи, гърци, турци, власи и сърби от Солунския извънреден съд (1907). Списък на членовете на Постоянния арбитражен съд в Хага (1906). Укази и доклади до МВРИ по отпускане на суми от бюджета за м-вото (1883). Укази и доклади по отпускане на средства за българските у-ща в Македония, за заплати на учители, строеж на църкви и др. (1884). Опис на разходи по поддръжка на българското учебно дело в Македония и в Одринския вилает (1890-1891). Правилник за канцелариите при БДА в чужбина (1887). Инструкция за дейността на БТА в Османската империя (1907). Молба от Светослав Миларов с биографични данни за назначаването му на работа в МВРИ, молби от български граждани за служба в МВРИ (1895-1896), молби от чужди поданици за назначаването им за български почетни консули зад граница (1897). Азбучен регистър на Политико-административното отделение (Политически отдел) (1894, 1901, 1903, 1906), на отделението за Протокола и на Търговското отделение (1903), на отделението за Тайната архива (1881, 1896). Опис на делата на Политическото отделение (Политически отдел) (1894-1895, 1897, 1902-1904, 1906-1907) и на отделението за Тайната архива (1897, 1899, 1900-1903, 1906-1907).

Оригиналност:

-- изберете -- -- избери всички --

Друго

Заверен препис

Копие

Литографно копие

Оригинал

Препис

Хелиографно копие

Циклостил

Чернова

Начин на създаване:

-- изберете -- -- избери всички --

Друго

Машинопис

Печатно

Ръкопис

Език:

-- изберете -- -- избери всички --

Бълг. ез.

Англ. ез.

Гр. ез.

Нем. ез.

Осм.-тур. ез.

Пол. ез.

Рус. ез.

Сърбо-хърв. ез.

Тур. ез.

Фр. ез.

Чеш. ез.

Друг

Алб. ез.

Итал. ез.

Араб. ез.

Рум. ез.

Исп. ез.

Лат. ез.

Старобълг. ез.

Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Немикрофилмирани общо 127 а.е. - №№ 89, 1013, 1060, 1127, 1231, 1281, 1293-1295, 1351, 1433, 1443, 1444, 1474, 1774-1874, 1932, 1994, 2128, 2645, 2672, 2673, 2803, 2804, 2846

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Записки, официални документи, телеграми и др. на сръбския държавник княз Йован М… (1860–1861) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 2 / / Спомени и бележки на княз Йован Маринович. Ср. ез. (1868) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 3 / / Спомени, бележки, писма и телеграми на княз Йован Маринович. Ср. ез. (1875–1909) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 4 / / Записки, официални документи, писма, телеграми и др. на княз Йован Маринович. Ср… (1876) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 5 / / Записки, писма и Прокламация към сръбския народ на княз Йован Маринович. Ср. и ф… (12 ян. 1877 – 2 окт. 1879) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 6 / / Записки, писма и телеграми на княз Йован Маринович като посланик в Париж. Фр., с… (30 окт. 1879 – 12 дек. 1879) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 7 / / Записки, официални документи, писма, телеграми и др. на княз Йован Маринович. Ср… (17 ян. 1880 – 16 окт. 1880) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 8 / / Банкноти от 5, 20, 50 и 100 гроша. (Б.д.) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 9 / / Квитанции за събрани помощи, банкноти и снимки на Палацо Античи-Матей. Османотур… (1875) Регистриран / Дигитален обект - Не
Архивна единица № 10 / / Вербални ноти и разписки за реквизирани зърнени храни във Видинско по време на О… (1877-1878) Регистриран / Дигитален обект - Не

Общ брой намерени резултати: 2860